Решение № 395 от 05.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000045 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат И.Д. от АК-П., в качеството му на пълномощник на ответниците И.А. А. и Д.Р. А., с посочен съдебен адрес против Решение № 260350 от 23.07.2021 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело №340/2019 г.

По силата на обжалваното решение съдът е признал за установено между „Ю.Б. „АД ЕИК .... и Д. Р. АС. с ЕГН:********** и ИВ. АЛ. АС. ЕГН:

**********,че ответниците дължат при условията на солидарна отговорност на банката сумата 130378.48 лева, представляваща главница, предявена частично от вземане за главница в общ размер от 149 839.91 лева, дължима по договор от 08.07.2014 г. за кредит за рефинансиране на жилищен ипотечен кредит № ...., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2018 г., на която дата е подадено заявлението на банката за издаване на Заповед № 10 646 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 19342/2018 г по описа на Районен съд-Пловдив.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че обжалваното 1 решение е неправилно с подробно развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че не са били налице условията за обявяване на договора за банков кредит за предсрочно изискуем, тъй като между страните е приет нов погасителен план. Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли като неоснователен установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК.

Въззиваемата страна „Ю.Б.“АД, представлявана от адвокат И.Т., вписан в САК поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният иск е по чл.422,ал.1 от ГПК.

Ищецът –кредитор претендира да бъде установено, че има съществуващо вземане срещу ответниците в размер на 130 378.48 лева, представляващо главница, дължима по Договор за банков кредит № ...... г. , предявена като частичен иск от вземане за главница в общ размер на 149 839.

91 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2018 г.

Ищецът твърди, че кредитополучателите по договора не са погасили изцяло три погасителни вноски, като към 08.11.2017 г. на която дата договорът за банков кредит е трансформиран в предсрочно изискуем просрочената главница е в размер на 1 607.89 лева. С молба уточнение / л.67 / ищецът уточнява, че непогасените падежирали вноски по договора са три,а именно: за м.август, септември и октомври 2017 г.

Просрочената падежирала главница е в размер на 1 607.89 лева, а сумата от 128 770.59 лева е предсрочно изискуемата главница.

Предмет на установителния иск е само главницата по договора за банков кредит от 08.07.2014 г., претендирана в размер на 130 378.48 лева.

Искът по чл.422,ал.1 от ГПК е предявен като частичен от вземане за дължима главница в общ размер на 149 839.91 лева.

По делото е безспорно установено, че спорното вземане е възникнало по силата на договора от 08.07.2014 г за кредит за рефинансиране на жилищен/ ипотечен кредит от 07.08.2008 г. Съгласно чл.1 от договора 2

„Ю.Б.“АД е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 182 409 лева като сумата 180 765 лева е послужила за погасяване на дължимите суми по първия договор за закупуване на жилище от 07.08.2008 г. Договорът е сключен за срок от 290 месеца, считано от датата на откриването на заемната сметка. Съгласно чл.6 от договора кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, съгласно погасителен план, изготвен при усвояване на кредита, съставляващ неразделна част от договора за банков кредит.

Следователно към датата на подписването на договора погасителен план не е бил изготвен, а към датата на усвояване на кредита 11.07.2014 г. страните са подписали вече погасителния план. Двустранно подписаният погасителен план се намира по приложеното ч. гр.д.№ 19342/2018 г. по описа на Районен съд –Пловдив/ л.27 -35 от делото/. От съдържанието на същия става ясно ,че получената като кредит сума ще се погаси на 290 месечни погасителни вноски, определени като размер и падеж-28 число на месеца.

Спорният по делото въпрос е налице ли са били условията банката да обяви договора за банков кредит за предсрочно изискуем.

В писмения си отговор на исковата молба ответниците оспорват да са допуснали забава в погасяването на месечните вноски, тъй като са изплатили всички дължими суми по договора на дата 03.01.2018 г.

След тази дата ответниците твърдят, че има нов погасителен план, като размера на вноските е бил уточнен със служител на банката Л.Д.. По този нов погасителен план ответниците са погасявали вноските в срок, поради което и не са допуснали дори частична забава.

Представят този нов погасителен план с дата на изготвяне 03.01.2018 г., който е приложен на л.129 до 132 от делото. Следва да се констатира , както това е направил и съда ,че новият погасителен план не е подписан нито от представителите на банката –кредитор, нито от самите кредитополучатели.

Последните са се намирали за продължителен период от време в Република Италия, но са упълномощили лице да ги представлява пред банката3 кредитор. Но не е положен и подпис от пълномощника на ответниците.

И така твърдението на ответниците е, че има нов погасителен план с нов размер на погасителните вноски и той действа след 03.01.2018 г.

Дори да приемем,но само хипотетично ,че страните са подписали нов погасителен план, то това не променя нещата.

Банката основава претенцията си на предсрочна изискуемост на кредита, като същата е настъпила на дата 18.11.2017 г., на която дата е получена от кредитополучателите нотариалната покана. В тази покана/ л.20 от делото/ се съдържа изрично волеизявление на кредитора, с което банковият кредит е обявен за предсрочно изискуем преди крайният срок за погасяването му.

Ответниците не оспорват, че са получили нотариалните покани, но оспорват да са били в забава при погасяването на месечните вноски.

Ищецът претендира, че към 08.11.2017 г. са били непогасени три погасителни вноски с настъпил падеж: за м. август, септември и октомври 2017 г. Размерът на непогасената падежирала главница е 1607.89 лева.

По делото е представен само един двустранно подписан погасителен план, който е изготвен на дата 11.07.2014 г.,на която дата е усвоен кредита.

От заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице В.Ш. става ясно ,че кредитополучателите са допуснали просрочие при изплащането на посочените три погасителни вноски. Нещо повече: експертът е изготвил Таблица № 1/ стр.343 /,от която става ясно, че кредитът е бил в просрочие и преди тези три вноски. Считано от м.януари до м.юли на 2017 г. кредитополучателите са били в просрочие, като са правили частично погашения. Но безспорно е налице забава в погасяването на посочените в исковата молба три вноски, с настъпил падеж: за м.август, септември и октомври 2017 г. Общият размер на непогасената главница е 1607.89 лева.

Съгласно чл.18,ал.1 от договора за кредит от 08.07.2014 г. при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

4

В случая е налице забава не на една, а на три последователни месечни погасителни вноски, поради което и са налице обективните предпоставки за да се трансформира кредита за предсрочно изискуем. Банката е отправила нотариални покани за всеки един от двамата кредитополучатели в които се съдържа изрично изявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Не се оспорва факта, че същите са получени на дата 18.11.2017 г., считано от която дата е настъпила предсрочната изискуемост.

Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост настъпва именно от връчването на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,а не с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- за издаване на заповед за изпълнение. От тази гледна точка доброволното плащане на суми по вече падежирали вноски след 18.11.2017 г. с нищо не променя нещата. Банката вече е упражнила потестативното си право и е обявила кредита за предсрочно изискуем и той е станал такъв, считано от 18.11.2017 г. Настъпил е правопроменящия ефект от обявената предсрочна изискуемост, поради което извършените от кредитополучателите доброволни плащания по просрочени вноски след 18.11.2017 г. нямат значение.

От заключението на ССЕ се установява, че за времето след 8.11.2017 г до 19.07.2019 г. ответниците са осъществили 14 превода, от които 12 преводи в евро на обща стойност 5 000 евро и два превода в лева на обща стойност 2153.95 лева. Тези плащания обаче не могат да променят действието на вече настъпилата предсрочна изискуемост, с всички произтичащи от това последици. Най-важната от които е ,че цялата редовна главница става предсрочно изискуема.

Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК непогасената и вече станала изискуема, главница е в размер на 149 839.91 лева, съгласно заключението на вещото лице В. Ш., прието пред първата инстанция, без да бъде оспорено. Искът е предявен като частичен до размер на 130 378.48 лева, която сума е част от вземане за непогасена главница в общ размер на 149 839.91 лева.

До този именно размер правилно съдът е уважил иска по чл.422,ал.1 от ГПК като е признал , че в полза на банката съществува вземане, което е част от вземането за непогасена главница.

Но все пак въззивният съд напълно споделя виждането на първия съд, че 5 нов погасителен план по делото не е представен.И не само защото представения от ответниците погасителен план не е подписан нито от банката, нито от самите кредитополучатели. За последните е установено, че трайно са пребивали в чужбина – в Република Италия.

Имали са пълномощник, които да ги представлява пред тази банка в лицето на Г.Г.,която е разпитана като свидетел пред първата инстанция.

Последната е установила, че към м.септември 2017 г от банката са я уведомили, че не може да ползва пълномощното си и е необходимо да се поднови пълномощното. Но така или иначе същата не е могла да подпише като пълномощник т.н. „ нов погасителен план“, който е изготвен на 03.01.2018 г. Според свидетелката същата е разбрала, че нейните упълномощители са „ имали известни забавяния“ по кредита, поради което и разчетната им сметка на Д. банката е била закрита. Установила е че на първия работен ден от новата 2018 г.т.е. на 02.01.2018 г лично тя е внесла сумата от 1937 г. След това плащане кредитополучателите са приели, че окончателно са уредени отношенията по повод на забавените от тях плащания. Само че нещата стоят по съвсем друг начин. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като преди това между страните не е постигнато споразумение за ново разсрочване на задълженията и нов погасителен план. За да се подпише такъв нов план следва да има анекс към договора, в който да се посочи размера на остатъчната главница, срока за погасяването й ,както и размера на погасителните вноски. Такъв анекс по делото не е представен, поради което и няма двустранно подписан погасителен план, а само един единствен погасителен план, който е подписан при сключването на договора.

По отношение на наложения запор на банковата сметка на ответниците от ЧСИ Л.М.- този въпрос няма отношение към предмета на спора.

Въпросът за това има ли в договора нищожни или неравноправни клаузи се поставя от жалбоподателите за първи път пред въззивната инстанция.

Вярно е ,че това е служебно задължение на съда, но в случая спорното вземане касае единствено непогасената главница, а не размера на договорните лихви, наказателните лихви и други. Те не са предмет на 6 претендираното вземане. В случая съществуването на спорното право за вземане за непогасена главница се определя от клаузите, които предвиждат условията и начина по който кредита може да се обяви за предсрочно изискуем. Клаузата на чл.18 от договора за кредит не е неравноправна и поражда действие при допусната забава от кредитополучателите.