Решение № 356 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100510190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от адв. Г. М. – особен представител на А. К. срещу решение № 11867/17.06.2024г. постановено по гр.д. № 25638/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав в цялост и с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.345 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за заплащане на суми за неплатени месечни абонаментни такси по два договора за предоставяне на мобилни услуги, за неплатени лизингови вноски по договори за лизинг и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги поради неизпълнение на задължения на клиента и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК19.12.2022г. по ч. гр.д. № 63060/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата.

Излага оплаквания, че съдът не е съобразил събраните по доказателства по делото и е стигнал до немотивиран извод за основателност на предявените искови претенции. Счита, че дори от представените от ищеца писмени доказателства – фактури е видно, че същия некоректно е начислявал такси в различен размер за всеки отчетен период, несъобразени с уговореното между страните по договорите, поради което е налице неизпълнение от страна на оператора и прекратяването на договорите не може да се счита, че е поради виновно поведение на клиента.

Моли поради недоказаност на исковете, първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло.

1

От насрещната страна по жалбата „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт. Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. 79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.345 от ТЗ

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е частимно основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо .

Първоинстанционният съд е сезиран кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, чл.345 от ТЗ, чл.92 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предвид разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: 1. Какъв е размера на дължимите от ответника месечни абонаментни такси, същите заплатени ли са в съответния срок 2. налице ли е виновно неизпълнение на задължения по договора за мобилни услуги от страна на ответника и което да е основание за разваляне на договора между страните/респ. неизпълнение на задължението за заплащане на месечни лизингови вноски за ползваната вещ; 3. налице ли е действителна клауза за неустойка при прекратяване/разваляне на договора по вина на абоната и съответно такава дължи ли се и в какъв размер

Всички спорни въпроси следва да бъдат разгледани именно в изложената хронология, доколкото отговора на всеки от следващ въпрос зависи от формирания извод по предходния.

Относно исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.228 от ЗЕС и чл.92 от ЗЗД.

2

Спорното материално право /за заплащане на цена на услугите – абонаментна такса и допълнително ползвани услуги/ е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2. ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

За доказване на изпълнението на задълженията на въззиваемия да предостави договорените с процесните договори мобилни услуги по делото са приети като доказателства два договора за мобилни услуги за предпочитани номера от 29.10.2020г. –**** с месечен абонамент 36,99 лв. за първите 24 месеца след което таксата се променя на 41,99 лв., и с номер **** – месечна такса 13,99 лв. за първите 24 месеца, след което – 16,99 лв.

От горецитираните писмени доказателства и дсвустранно подписаните договори, допълнителни споразумения и саморъчно подписана декларация за връчване на потребителя на общите условия към договорите, при неоспорена и неустановена автентичност на подписа в цитираните частни писмени документи на ответника и в този смисъл имащ материална доказателствена сила на неизгодните за същия факти, настоящият състав счита, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги. Предвид обстоятелството, че ищецът е предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС, а ответника притежава качеството, както на абонат на електронни съобщителни услуги съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗЕС, така и на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Следователно на ответника е в качеството на физическо лице, ползващо се от електронни съобщителни мрежи и/или услуги, поради което и основателността на предявените искове е предпоставено от установяване от ищеца на валидни договори включително и преценени с оглед разпоредбата на чл.143 от ЗЗП-чл.146 от ЗЗП.

В конкретният случай процесните договори са сключени при наличието на представително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл.226 ал.3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. В чл.298 ТЗ е предвидена принципната възможност търговският договор да бъде сключен при наличието на предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора, в който случай предпоставка за валидност на договора при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В текста на чл.298 ал.2 от ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване – за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. От приложените към процесните индивидуални договори Общи условия на дружеството – ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати и потребители се установява, че абонатът – ответник е декларирал, че е запознат с тях, като с подписа си същият е удостоверил, че ги приема и се задължава да ги спазва. В договорите за мобилни услуги са посочени конкретни 3 номера, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставените фиксирани номера.

В Общите условия на оператора, част от съдържанието на договорното правоотношение, е посочено изрично, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонамент/план/програма/пакет. В тази връзка въззивният съд приема, че цената на месечния абонамент е дължима независимо /отделно/ от цената на ползваните от потребителя услуги /за последните е от значение времетраенето и отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца– арг. чл. 248 ал. 2 ЗЕС т.е. достатъчно за дължимостта на месечната такса е осигурената възможност от страна на оператора потребителя да има достъп до далекосъобщителните услуги, а не и реалното им ползване.

За установяване на гоните факти, ищецът е представил фактури, които макар и по своето правно естество да представляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от въззиваемия и съдържащи изгодни за автора им обстоятелства /за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземани/, неподписани от адресата, поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните с тях права и задължени.

С оглед неоспореното съдържание на договорите и допълнителните споразумения към тях, носещи и подписа на ответника, а не е спорно между страните, следва да се приеме, че към момента на подписване на договора оператора на мобилни услуги е получил заплащане на такса включване към мрежа на съответната сим карта с избрания номер и е предоставил достъп до мобилните си мрежи т.е. че ищецът е установил, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. /вр. норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС за "електронна съобщителна услуга"/. Ответникът, чиято е доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК да установи, че е заплатил цената на месечните абонаменти, не е ангажирал каквито и да са доказателства.

Както в отговора на исковата молба, така и пред въззивната инстанция, се прави възражение, че в представените 4 броя фактури – 7314569835/05.01.2021г., № 7315827058/05.02.2021г, № 7317131002/05.03.2021г и № 7318464085/05.04.2021г. операторът е начислявал различни суми за дължими такси по догоорите от уговореното в договорите като префериницална абонаментна такса, общо по двата договора в размер на 42,47 лв., а във фактура № 7318464085/05.04.2021г. е сторнирал част от начислените от него такси. На първо място е необходимо да се посочи, че изчислена съобразно уговорената преференциална такса, общия размер на дължимите абонаментни такси са не в размер на 42,47 лв., а в размер на 50,98 лв.

/36,99+13,99 лв./. Тук е необходимо да се има предвид, че фактурите, счетоводните записи и други първични и вторични частни свидетелстващи документи не са основание за плащане на цената на една стока или услуга. Основанието за плащане е доставката на стоката, респ. предоставяне на услугата или извършаване на работата, като фактурата и другите документи само удостоверяват този факт. Следователно, ответникът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди абонатът да е получил уговорената по договора престация. В тежест на 4 въззиваемото дружество е установяването на факта, че през процесния период е предоставил мобилни услуги в твърдените обем и на стойност, а от гореустановеното вкл. и липсата на оспорване от страна на ответника, съдът прие за установен, че за процесния перидо ищецът е предоставил достъп до уговорения обем мобилни услуги и за което именно се дължи месечната абонаментна такса. Независимо от цифровата стойност начислена и посочена от оператора в цитираните 4 фактури за процесния период, то размера на таксата е фиксиран и уговорен в договора – 36,99 лв. и 13,99 лв., поради което и общата сума за неплатени такси за процесния период е в размер на 203,92 лв.