Определение № 2448 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2448 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502122 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. М. от САК против определение № 8961/21.07.2026г., постановено по гр. д. № 15828 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХХ-ти с., с което се оставя без уважение молба вх. № 68704 от 07.07.2026г. за изменение на решението в частта му относно разноските.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения.Жалбоподателят се позовава и на решение на СЕС от 13 юли 2023г. по дело С-35/22 и решение от 21 март 2024г. по дело С417/22. Моли за отмяна на оспорваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отказано или намалено значително възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство. Прави и доказателствено искане за прилагане по настоящето дело на искови молби, по които са заведени дела с аналогичен предмет.

С писмения отговор на ответника по частната жалба същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, а оспорваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:

С решение № 3026/12.06.2026г., постановено по приложеното гр. д. № 15828 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХХ с., се обявява за недействителен сключения между „Сити кеш“ ООД и В. Д. М. договор за паричен заем Кредирект № 871718 от 31.05.2023г., на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона. С решението се осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, сумата от 11, 76 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем Кредирект № 871718 от 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адв. Д. М. от АК Пловдив, 1 сумата от 153, 39 евро адвокатско възнаграждение.

С оспорваното от ответника определение районният съд се е произнесъл по реда на чл.

248 от ГПК, като е взел предвид от една страна броя на предявените искове и обема на извършената от пълномощника на страната работа, а от друга липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелствата, че разглеждането на същото е приключило в едно съдебно заседание със събиране само на писмени доказателства, както и че по дела с идентичен предмет на разглежданото, има постановена богата съдебна практика.Поради това искането за изменение на решението в частта за разноските е счетено за неоснователно и оставено без уважение.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна.

Видно е от материалите по приложеното първоинстанционно дело, че на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. М. от ПАК пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

Правилно районният съд е преценил, че не е необходимо страната, на която е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., предварително да установява и да доказва съответното основание за това, в какъвто см. е налице и съдебна практика – напр. определение № 163/13.06.2016г. по ч. гр. д. № 2266/2016г., I г. о. на ВКС, определение № 319/09.07.2019г. по ч. гр. д. № 2186/2019г., IV г. о. на ВКС и др.

Същевременно предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са оспорени своевременно в срока по чл. 131 от ГПК, съотв. не са ангажирани и доказателства в този срок в подкрепа на възражението.

Настоящият състав намира още, че не следва да събира доказателства за злоупотреба с право от страна на ищеца, обусловена от завеждането на множество дела с идентичен предмет. В тази насока доколкото се твърди, че правата на същия произтичат от отделни договори за кредит, не може да се приеме, че предмета по всички дела е идентичен. Отделно от това присъждането на разноски е последица от изхода на делото, поради което не е част от предмета му и съда не дължи съдействие на страните за събиране на доказателства, обуславящи възлагането на разноските, както и изследване на целите, за които е отпуснат кредита, респ. качеството потребител на ответника. С информация досежно броя на заведените дела съдът може да се снабди и по служебен ред, но същата според настоящия състав е относима към фактическата и правна сложност на делото, по-конкретно обуславя занижена такава. Наличието на трайно установена съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като процесната, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи по-горе, съдът не е обвързан от този размер. Същевременно не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че разноски в полза на ищеца изобщо не се дължат. За да се освободи доставчикът /ответник по делото/ от разноски, следва да е признал иска на потребителя и да не е дал повод за образуване на делото, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В такава хипотеза потребителят трябва да понесе направените от него разноски за съдебното 2 производство. Процесният случай обаче не е такъв, тъй като ответникът е оспорил иска.

Предвид гореизложеното, като взе предвид защитавания материален интерес, който е в нисък размер, броя на исковете и обема на извършените процесуални действия от адвоката, настоящия състав намира за справедлив определения от районния съд размер, като възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.

Поради това частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8961/21.07.2026г., постановено по гр. д. № 15828 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХХ гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3