Протоколно определение № 35 от 31.01.2025, Районен съд - Козлодуй

ПРОТОКОЛ

№ 35 гр. Козлодуй, 31.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева

Съдебни

РАЛИЦА М. КАМЕНОВА заседатели: ЗОЯ Д. СТАНКОВА при участието на секретаря Капка К. Качева и прокурора Г. Цв. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Наказателно дело от общ характер № 20241440200068 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Районна прокуратура Враца, ТО Козлодуй – редовно призовани, явява се прокурор Г. Г..

Подсъдим А. Р. Ц. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната с отбелязване, че адресът е посещаван три пъти. По данни на Валентина Кърлова- майка търсеното лице не живее на адреса от около две години, нов адрес не е известен. Същата отказва да подпише призовката.

Свидетел С. Ц. – редовно призована, явява се.

Свидетел Б. Ш. – редовно призован, явява се.

Свидетел П. П. – редовно призован, явява се.

Свидетел С. Т. – редовно призован, явява се.

Свидетел Т. Г. – редовно призован, явява се.

Защитник на подсъдимия адвокат М. С. – редовно призован, явява се.

Съдът докладва постъпили по делото:

- Справка за съдимост с вх. № 5922/17.10.2024 година за подсъдимия.

- Писмо Вх. № 6088/29.10.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, 1

Дирекция Международно оперативно сътрудничество, с което уведомяват, че за да бъде поискана проверка за местонахождението на подсъдимия А. Р. Ц. или българските власти да получат информация за лицето при установяването му на територията на държавите, прилагащи Шенгенското споразумение, посоченият следва да бъде обявен за международно издирване с цел установяване на адрес в ШИС.Такъв сигнал може да бъде създаден само по изрично искане, като за целта е необходимо да бъде предоставена и информация за какво престъпление се води НОХД №68/2024, подсъдим по което е А. Ц.. За да бъде създаден сигнал в ШИС за А. Ц., посоченият следва да бъде предварително обявен за общодържавно издирване от компетентната териториална структура на МВР, по разпореждане, с оглед НОХД№68/2024г. на РС-Козлодуй.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Прокурор: Ход на делото.

Адвокат С.: Ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът след като се запозна с депозираната справка от Дирекция Международно оперативно сътрудничество и материалите по делото намира, че следва да бъде отменено на първо място определението, с което е даден ход на делото в днешното съдебно заседание и с което е даден ход на съдебното следствие.

Също така следва да бъде отменено и определението за даване ход на разпоредителното заседание ведно с определението, с което са решени въпросите по чл.248 ал. 5, т. 4 и ал. 6 НПК. Това е така, тъй като съдът намира, че в разпоредителното заседание е допуснал съществено отстранимо процесуално нарушение постановявайки определение по чл.248, ал.5 НПК несъобразявайки обстоятелството дали в хода на досъдебното производство е допуснато процесуално нарушение, което е съществено и отстранимо и което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият.

2

Свидетелите се освободиха.

Свидетеля Б. Ш.: Моля да ми бъдат изплатени транспортни разходи от град Враца.

На свидетеля Ш. да се изплатят пътни разходи съобразно представените документи за пътуването му от град Враца.

С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от днешното съдебно заседание, с което е дал ход на делото.

ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход на съдебното следствие.

ОТМЕНЯ протоколно определение № 215/09.07.2024 г. за даване ход на разпоредителното заседание ведно с определението, с което са решени въпросите по чл. 248, ал. 5, т. 4 и ал.6 НПК.

НАСРОЧВА разпоредително заседание незабавно след настоящето съдебно заседание с участието на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдебни заседатели: 1.

2.

Съдът счита, че следва да се пристъпи към открито разпоредително заседание.

Съдът пристъпва към изслушване становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като ги поканва да вземат изрично становище за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като им указва, че съгласно чл. 248, ал. 3 от НПК, в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да 3 се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдиятадокладчик, или които са приети за несъществени.

Прокурор: Госпожо съдия, делото е подсъдно по местна и родова подсъдност на Районен съд Козлодуй. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия или пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, доколкото същото е задочно в отсъствие на подсъдимият. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник – подсъдимия има договорен такъв, вещо лице, преводач или преводач на жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Мярката за процесуална принуда на подсъдимия не е вземана на ДП доколкото подсъдимият не е установен на постоянен и настоящ адрес на територията на Р. България. Не е известен адрес в чужбина. Нямам искания за събиране за нови доказателства.

Адвокат С.: По отношение въпросите по които следва да дам становище по чл. 248, ал. 1 НПК заявявам следното: Делото е подсъдно на настоящия съд.Няма основания към настоящия момент за спиране или прекратяване на наказателното производство. Не намирам, че има допуснати процесуални нарушения, налагащи връщане на делото на прокурора. Не правя искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27 и Глава 29 НПК.По т. 5 – Не намирам, че са налице предпоставките в този текст за да бъдат прилагани, на подсъдимият не е взимана мярка за процесуална принуда.

Съдът се оттегли на тайно съвещание и намира следното:

Делото е подсъдно на Районен съд град Козлодуй и няма основание за прекратяването или спирането наказателното производство.

Съдът съобрази, че е сезиран с обвинителен акт от 20.03.2024г., с който 4 подсъдимия А. Р. Ц. от гр.Козлодуй е предаден на съд с обвинение за деяние по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Подсъдимия А. Р. Ц. не е намерен по делото на адресите съгласно справка за адресната регистрация в гр.Козлодуй. Видно от приложена доккладна записка/лист 187 дп/ майката на подсъдимия съобщава, че синът й се намира в Република Чехия.Такива данни на досъдебното производство не са събирани и този въпрос въобще не е изследван. Съдът съобрази, че в хода на досъдебното производство като обвиняем А. Р. Ц. не е участвал лично. Привлечен е като обвиняем чрез служебен защитник адв.С.. Видно е, че той не е търсен достатъчно. След като не е намерен на адреса в гр.Козлодуй е бил обявен за ОДИ с телеграма №7656 от 29.03.22г. като не е бил установен в страната. От този момент нататък по делото и приложеното ДП липсват доказателства да са изисквани справки напускал ли е страната и има ли данни да се е завръщал, не е изискана справка дали има известен адрес в чужбина, каквито са и твърденията на неговата майка. Този въпрос изобщо не е бил поставен и изследван, с което още на досъдебното производство е нарушено правото на защита на обвиняемия да участва лично в процеса.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обвиняемия не е бил уведомен лично за воденото наказателно производство и не са му били съобщени процесуалните документи, като от страна на органите на ДП не са направени никакви усилия след като обвиняемия не е намерен на адресите в страната и има данни, че е напуснал страната, да се установи къде е заминал дали има адрес в чужбина. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него разследване в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство съставлява юридически факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. Институтът на задочното производство несъмнено ограничава възможностите за пълноценно реализиране на правата на обвиняемите /подсъдими/ лица, но е съвместим с нормите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, и може да бъде прилаган, при стриктно съблюдаване и разумно тълкуване на установения в чл. 269, ал. 3 от НПК регламент. В съответствие с практиката на ЕСПЧ, Върховният съд приема, че щом от наличните материали 5 от досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство несъмнено се установява, че същото е било проведено задочно и осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно дело, то са налице предпоставките на чл.

423, ал. 1 от НПК и възобновява делото от фазата на досъдебното производство. Практиката е последователна и неотклонна и настоящия състав я споделя напълно – както посочената в предходното разпореждане на съда Решение № 11 от 2016 г. по н. д. № 1633/2015 г. на I н. о., Решение № 23 от 2016 г. по н. д. № 1577/2015 г. на III н. о., Решение № 16 от 2016 г. по н. д. № 1619/2015 г., Решение № 6 от 2016 г. по н. д. № 1618/2015 г.II н. о., Решение № 6 от 2014 г. по н. д. № 2143/2013 г. на III н. о., Решение № 156 от 2012 г. на ВКС по н. д. № 237/2012 г. на III н. о., Решение № 190 от 2016 г. на ВКС по н. д. № 913/2016 г. на I н. о., Решение № 181 от 2016 г. по н. д. № 584/2016 г. на III н. о., Решение № 218 от 2016 г. по н. д. № 815/2016 г. на III н. о., Решение № 273 от 2016 г. по н. д. № 962/2016 г. на II н. о., Решение № 234 от 2016 г. по н. д. № 818/2016 г. на I н. о., Решение № 15 от 2013 г. по н. д. № 2011/2012 г. на III н. о., така и в следващите години, където неотклонно се следва идеята, че винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят отговаря нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКПЧОС за справедлив процес. В този смисъл Решение № 165 от 13.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 764/2018 г. на III н. о., Решение № 202 от 18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 763/2018 г. на I н. о., Решение № 226 от 19.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 939/2018 г. на III н. и мн.др. В съответствие с посочената практика съдът приема, че подсъдимия в нито един момент не е бил уведомен и респективно не е възприел да има процесуално качество на обвиняем в досъдебното производство по настоящото дело, което да го задължава да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи. При това положение не би могло да се направи и обоснован извод, че той е проявил недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази причина не е бил намерен. Също така, не би могло да се приеме, че той сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание, или да избегне правосъдие.

6

Необходимостта на обвиняемия да бъде гарантиран справедлив процес в негово присъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права, налага връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на лично привличане на обвиняем и предявяване на постановлението след успешното завършване на издирването по издадените ЕЗА или при успешно връчване на процесуалните книжа лично на обвиняемия по реда на международната правна помощ или на негови близки, но със задължението да му ги връчат. В насока на горното е и практиката на Европейският съд по правата на човека - делото "Кунов срещу България". Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че е налице нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК - обвиняемия не е бил информиран лично за образуването на наказателното производство, за придобиването на качеството на обвиняем, за престъплението и за съответните законови последици; като не се е отказал от това свое право и от правото си да участва в досъдебното производство по собствена воля, не е бил лично призован за насрочените процесуални действия в досъдебното производство, като изобщо не е събирана информация след като е установено, че е напуснал страната евентуалното му местонахождение и адрес в друга страна. Затова и според съда не е налице условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК в нито една от хипотезите й – местоживеенето на лицето в чужбина е известно, може да бъде призован, но не е редовно призован тъй като изобщо не е търсен. Поради всичко гореизложено съдът приема, че правото на защита на обвиняемия е било нарушено, а това процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. В хода на разпоредителното заседание съдът има задължението да провери детайлно за всички допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а не само посочени от страните и към тази своя дейност следва да подхожда с особена осторожност. Освен това според настоящия състав ненавременното отстраняване на съществени процесуални нарушения може да доведе до неоснователно забавяне на делото. Това е така, защото неотстраняването на посочените съществени нарушения на процесуалните правила би било абсолютно основание за отменяване на евентуална присъда съобразно чл.348, ал.3, т.1 от НПК и безапелационно основание за възобновяване на производството по смисъла на чл.423 от НПК.