Определение № 232 от 11.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900523 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. И. Б., гр. Варна, чрез адв. М. Т., срещу „КРИС БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 203725041, със седалище и адрес на управление: ***********, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 31000.00 е в р о с левова равностойност 60630.73 лева по договор за депозит от 21.08.2020 г., като платена без основание, а при условията на евентуалност – на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при евентуалност по чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С Разпореждане № 4774/22.08.2025 г. съдът е постановил препис от исковата молба, ведно с приложенията, да се връчи на насрещната страна – „КРИС БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ООД, която в преклузивния срок по чл. 367 ГПК депозира писмен отговор вх. № 25835/11.09.2025 г.

Препис от отговора е връчен на ищцата, която в срок депозира допълнителна искова молба вх. № 28624/07.10.2025 г., с която пояснява твърденията си в първоначалната такава.

С Разпореждане № 5643/09.10.2025 г. съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се изпрати на ответника, който в срока по чл.

373 ГПК депозира допълнителен писмен отговор вх. № 30987/28.10.2025 г.

Извършена е пълна двойна размяна на книжа.

Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице процесуални пречки и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

1

По допустимостта на претенциите:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл. 365 ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

В депозирания от ответника отговор е отправено искане по чл. 219 ГПК за привличане като трето лице-помагач на И.А.Г. с мотиви за обвързване на посоченото лице с мотивите на решението по делото.

Привличането на трето лице – помагач в производството по реда на чл.

219, ал. 1 от ГПК е средство за защита и право на привличащата страна да улесни защитата си срещу противната страна, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите на решението, съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК. По правило привличането на трето лице по делото е възможно само при наличие на правен интерес за привличащия, който се определя от материалноправните отношения между привличащ и привличан. Правен интерес е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие в правната сфера на третото лице, като неблагоприятното решение може да послужи за основание на подпомаганата страна да предяви иск срещу него.

Настоящият състав намира, с оглед изложените твърдения за наличието на евентуални регресни права на ответника, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представените от ищеца и ответника писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.

Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното с отговора на исковата молба искане да бъде задължена ищцата да представи по делото в оригинал договор за депозит, анекс и разписка, всички с дата 21.08.2020 г., на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК, като й се укажат последиците от непредставянето.

Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение направеното с отговора на исковата молба искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза, тъй като чрез нея не може да бъде установена точната дата, на която са съставени горепосочените документи.

С отговора на исковата молба е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали в счетоводството на ответника е отразена вноска с размер 31000.00 евро с вносител на сумата ищцата по спора или И.Г.. Съдът намира, че това искане е допустимо и относимо към предмета на спора, поради което и следва да бъде уважено. Не следва да бъде уважавано искането за такава експертиза по въпросите, поставени в допълнителната искова молба, тъй като фактите, за които се 2 поставят са неотносими към спора.

Ответникът е отправил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане, което съдът преценява като основателно. Като такова се преценява и искането, направено с допълнителната искова молба за допускане на двама свидетели за посочените в молбата обстоятелства.

Искането, отправено в отговора на исковата молба, за представяне на копие от постановление за привличане в качеството на обвиняем на И.А.Г. по ДП № 711/2024 г. по описа на ОД на МВР – Варна, както и изискването на информация досежно обстоятелства по горепосоченото производство се явява основателно.

По отношение на възражението на ищцата досежно представените от ответника протоколи от съдебно заседание, исковата молба по гр. д. № 12943/2023 г. по описа на ВРС, както и писмо изх. № 16874/03.12.2024 г. на ВРП, съдът намира, че няма пречка същите да бъдат приложени по делото.

Направеното с допълнителната искова молба искане на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред YETTEL /ТЕЛЕНОР/ се преценява като неоснователно поради неотносимост към предмета на спора.

По отношение на отправеното от ответника с допълнителния отговор искане по чл. 184, ал. 1 от ГПК за задължаване на ищцата да представи на електронен носител представените с допълнителната искова молба разпечатки от Вайбър кореспонденция и имейл кореспонденция не следва да бъде уважавано, тъй като посочените доказателства не следва да се приобщават, доколкото не се установява връзка на същите с предмета на спора.

По отношение направеното с допълнителния отговор искане да не бъдат приемани като доказателства по делото приложените към допълнителната искова молба разписка от 13.08.2020 г., разписка от 24.09.2020 г., предварителен договор от 20.05.2020 г., предварителен договор от 20.03.2020 г., разписка от 23.09.2020 г. и копие от личен бележник, съдът намира, че няма пречка същите да бъдат приложени по делото. В случай, че бъдат приети, ответникът е направил искане да бъде задължена ищцата да представи оригиналите на същите, на основание чл. 183 от ГПК, което искане следва да бъде уважено.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с 3 доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ответника И.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***********, на основание чл. 219 ГПК.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от М. И. Б., ЕГН **********, с адрес в ***********, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „КРИС БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 203725041, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на ищцата сумата от 31000.00 евро с левова равностойност 60630.73 лева по договор за депозит от 21.08.2020 г. , като платена без основание, а при условията на евентуалност – на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част III, Глава 32 – „Производство по търговски спорове“.

ОБЯВЯВА на страните следния проекто-доклад по т. д. № 523/2025 г. по описа на ВОС, ТО:

В исковата молба е изложено, че през м.11.2019 г. ищцата започнала да работи като брокер в отдел „Продажби“ при ответното дружество в офис, находящ се в ***********, на партерен етаж. Считано от м.02.2020 г. ищцата сключила трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие през м.12.2022 г. по време на ползван отпуск по майчинство. На 21.08.2020 г. между страните по делото бил подписан договор за депозит, съгласно който дружеството-продавач е съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, ***********, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, върху който предстоял строеж на жилищна сграда с апартаменти, офиси и гаражи. В процесния договор било посочено, че била инициирана процедура по изготвяне и одобряване на инвестиционен проект, с който да се конкретизират окончателните параметри на обектите в сградата.

Ищцата твърди, че заявила желанието си да придобие апартамент № 19 на трети етаж, ведно с 10.57 кв. м. идеални части от ПИ за сумата от 25000.00 евро и гараж № 1 на партерен етаж в сградата с площ от 24 кв. м., ведно с 5.57 4 кв. м. идеални части от дворното място за сумата от 6000.00 евро. Общата цена на двата обекта била в размер на 31000.00 евро и същата не подлежала на промяна при изменение на параметрите на сградата. Според чл. 2 от Договора, ищцата сочи, че заплатила на ответника чрез негов представител сумата от 31000.00 евро в брой при сключването на договора.

На следващо място, страните по Договора уговорили, че при евентуално сключване между дружеството и трето лице на предварителен договор за покупко-продажба на горепосочените имоти в 6-месечен срок от сключване на договора за депозит, платената от ищцата сума в размер на 31000.00 евро подлежала на връщане в 3-дневен срок от сключването на предварителния договор с нов купувач. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, ако в уговорения шестмесечен срок не бъде сключен предварителен договор, продавачът следвало да възстанови на купувача платената сума в 3-дневен срок от изтичане на срока за сключване на предварителен договор, както и обезщетение в размер на лихвата от 3000.00 евро. В чл. 6 страните договорили прекратяване на договора за депозит със сключването на предварителен договор на описаните имоти, респективно – с изтичане на срока за сключване на предварителен договор. Изложено е в исковата молба, че страните не удължили срока на действие на договора за депозит, поради което същият е прекратен с изтичането на 6-месечен срок, считано от 21.08.2020 г., като същият срок изтекъл на 22.02.2021 г., като в тридневен срок от последната дата дружеството се задължило да върне сумата от 31000.00 евро – до 25.02.2021 г. вкл.