Присъда № 19 от 29.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 19/29.01.2024 г.

ПО НЧХД № 1544/2023 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с тъжба от Т. К. М. чрез пълномощника му – адв. Л. В. – САК, срещу Д. П. З., с която е повдигнато обвинение срещу последната за това, че:

На 14.01.2021 г. в писмен сигнал, адресиран до Министъра на вътрешните работи с вх. № 812102-47/14.01.2021 г. чрез израза:

„Нееднократно на четири очи М. ми е отправял заплахи, че ще се видиме в гроба“ е приписала престъпление на частния тъжител Т. К. М., a чрез израза: “… М. извършва редовно превози на хора с личния и служебния си автомобил и често използва служебни автомобили за превоз на негови строителни материали и земеделска продукция, която произвежда в с.Боровци и доставя на магазина, в който работи Живкова, както и той самия извършва товаро-разтоварни дейности в магазина, по време, в което е на работа в пожарната, стои в магазина постоянно като бодигард“ е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител Т. К. М. в качеството му на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му, като клеветата е разпространена по друг начин – престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2 (изм. - ДВ, бр. 67/2023г.), предл.2 и т.3 (отм. – ДВ, бр. 67/2023г.) вр. чл.147, ал.1 от НК.

В съдебно заседание в хода по същество повереникът на частния тъжител –адв. В.– САК, поддържа обвинението. След анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал намира, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че самата подсъдима не отрича авторството на деянието– сигналът от 14.01.2021 г. е бил депозиран до Министъра на вътрешните работи, с дата и подпис и годен да предизвика проверка, каквато е била осъществена. Счита, че поради естеството на сигнала, изнесените с него клеветнически твърдения са стигнали до знанието на широката общественост. Видно от доклада по извършената проверка, не се установявали сочените от З. действия, нито нарушения от страна на тъжителя на служебни и етични правила. Намира, че деянието е извършено с пряк умисъл, предвид това, че по инициирана от подсъдимата със сигнал от 04.12.2020 г. друга проверка не са били установени приписваните на М. действия, за което писмено е била уведомена.

З. е съзнавала, че не е била очевидец на описаните факти, знаела е, че същите са неверни, осъзнавала е, че с тях клевети М., но въпреки това е депозирала сигнал със същото съдържание. Последното сочело упоритостта, с която подсъдимата преследвала своята цел – да клевети.

В заключение адв.В. пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимата, като наказанието следвало да се индивидуализира 1 при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – качеството на длъжностно лице, упоритостта, с която е преследвала престъпната си цел и липсата на самокритичност към стореното. Ето защо, счита, че с налагане на наказание към максималния размер на предвиденото в закона, ще се изпълнят целите на индивидуалната и генералната превенция. Претендира присъждане на сторените от тъжителя разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата –адв. В. Х. – САК, излага становище, че в случая следва да се анализира само писмения сигнал, подаден от подсъдимата до Министъра на вътрешните работи с вх. № 812102-47/14.01.2021 г., чрез който тъжителят е инкриминирал двата израза, както и предвид настъпилата преклузия за сигнала от 04.12.2020 г. за подаване на тъжба. Намира, че от събраните доказателствени средства се установило верността на твърденията на подсъдимата. Посочва, че според практиката на ВКС и ЕСПЧ с подаването на жалби и сигнали с цел търсене на държавна закрила не може да осъществи състав на престъплението клевета, тъй като правото на подаване на жалби и сигнали е конституционно защитено. Казусът бил именно такъв и не се е доказало да е извършено разпространение на изнесеното в сигнала до Министъра на вътрешните работи, нещо повече – налице бил отказ този сигнал да бъде предоставен на частния тъжител с оглед обстоятелството, че в него се съдържат лични данни за трети лица, а самите данни от сигнала се предоставяли единствено на длъжностните лица, ангажирани с извършване на проверката. Счита, че твърдяното разпространение, посочено в обвинението, а именно „по друг начин“ не се доказало по делото и този начин е останал неизвестен. Намира, че по делото не са се събрали доказателства, че подсъдимата е осъществила инкриминираното с тъжбата деяние, за което е привлечена към наказателна отговорност.

По изложените аргументи защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимата Д. З.. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за който представя списък.

Подс. З. дава обяснения по обвинението като посочва, че обстоятелствата, описани в подадения от нея сигнал до Министъра на вътрешните работи, са основани на личните й възприятия. Твърди, че дори една от заплахите отправена от тъжителя спрямо нея, била с пистолет, във връзка с което сигнализирала полицията. Заявява, че М., облечен в униформа е ходил да дава наставления на компетентните съдебни органи какво да се случва с подадените жалби от неговата приятелка Ирена В.а Живкова.

В правото си на последната дума подс.Д. З. отправя молба към съда да бъде оправдана.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбите на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Д. П. З. е родена на 2*** г. в гр. ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, с адрес: гр. ***, ул. „Г.

Данчов“ № 34, неосъждана, с ЕГН **********.

Към инкриминираната дата – 14.01.2021 г. подсъдимата била управител на дружеството „В и К Берковица“ ЕООД. Към същата дата частният тъжител Т. К. М. изпълнявал длъжността ВПД началник на УПБЗН – Вършец към РСПБЗН – Берковица към РДПБЗН – ***.

Отношенията между подс.З., частния тъжител К. и жената, с която той живеел на семейни начала-Ирена В.а Живкова били влошени. По жалба на Живкова било образувано досъдебно производство, което било прекратено, а впоследствие било образувано и такова по чл.1 от УБДХ срещу Д. З. за това, че 02.11.2020 г. около 08:00 часа в помещенията на РСПБЗН – Берковица е извършила непристойна проява, изразяваща се в скарване и скубане на Ирена В.а Живкова, с което е нарушила обществения ред и спокойствие.

На 04.12.2020 г. подс. З. депозирала писмен сигнал до Директора на РДПБЗН – *** с вх. № 812101-1756/04.12.2020 г., с копие до Директора на ГД ПБЗН- София и до Министъра на вътрешните работи, съдържащ следните изрази: „Нееднократно на четири очи М. ми е отправял заплахи, че ще се видиме в гроба“, както и “…М. извършва редовно превози на хора с личния и служебния си автомобил и често използва служебни автомобили за превоз на негови строителни материали и земеделска продукция, която произвежда в с.Боровци и доставя на магазина, в който работи Живкова, както и той самия извършва товаро-разтоварни дейности в магазина, по време, в което е на работа в пожарната, стои в магазина постоянно като бодигард“.

За изясняване на обстоятелствата, изложени в сигнала със Заповед № 1003-438/07.12.2020 г. на директора на РДПБЗН – *** било възложено извършване на проверка.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Доклад за извършена проверка, видно от който не са събрани данни Т. К. М.-ВПД началник на УПБЗН – Вършец към РСПБЗН – Берковица да е нарушил етичните норми за поведение на държавните служители в МВР, поради което сигналът на г-жа Д. З. от гр.*** следвало да бъде приет за неоснователен. За този извод на комисията, извършила проверка по подадения на 04.12.2020 г. сигнал, З. била уведомена. Същата останала неудовлетворена от резултата от извършената проверка по подадения от нея сигнал, поради което З. адресирала нов сигнал до Министъра на вътрешните работи с вх. № 81210247/14.01.2021 г., в който потвърждавала изнесеното в сигнала от 04.12.2020 г., като изрично твърдяла, че М. продължава да извършва деянията, описани в първоначалния сигнал.

Със Заповед № 1963-к-187/03.02.2021 г. на Главен комисар Н.Николов – директор на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“ било възложено извършване на проверка за изясняване на 3 постъпилите данни със сигнал вх. № 812102-47/14.01.2021 г.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Доклад за извършена проверка с рег.№ 1983-4383/19.03.2021 г., от чието заключение се установява, че комисията извършваща проверката не е открила непроверени факти и обстоятелства, изложени в сигнала на г-жа З. от 04.12.2020 г.

Твърдението в сигнала за упражняван натиск от страна на мл.експерт Т. М. върху служители на РСПБЗН- Берковица с посещения в домовете им, за да подкрепят позицията му при извършваната проверка по сигнала от 04.12.2020 г., не се потвърждава. За намаляване на напрежението и избягване на бъдещи конфликти между г-жа Д. З.-управител на „В и К Берковица“ ЕООД и мл.експерт Т. К. Мхайлов със Заповед № 1983-к/320/26.02.2021 г. по описа на ГДПБЗН- МВР, считано от 05.03.2021 г. била прекратена заеманата от М. длъжност и същият бил назначен на длъжността „Началник на дежурна смяна“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РСПБЗН –***.

На 03.06.2021 г. Т. К. М. подал в СРС, НО тъжба срещу Д. П. З. с твърдения за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 вр.чл.147, ал.1, предл.1 и 2 от НК, въз основа на която било образувано НЧХД № 7877/21 г. по описа на СРС, НО, 109 състав. С протоколно определение от 31.01.2022 г. на основание чл.250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК наказателното производство по делото било прекратено. Това определение било обжалвано от частния тъжител, като с Решение № 732/16.11.2022 г. на СГС, НО, X I V въззивен състав било отменено определението за прекратяване на наказателното производство, постановено по НЧХД № 7877/2021 г. по описа на СРС, НО, 109 състав и делото било върнато за разглеждане от друг състав на СРС. В изпълнение на указанията на въззивната съдебна инстанция в СРС, НО било образувано НЧХД № 15568/2022 г. по описа на СРС, НО, 135 състав. С разпореждане № 14325/20.12.2022 г. съдията –докладчик на основание чл.42, ал.2 от НПК е прекратил съдебното производството по делото и е изпратил същото по компетентност за разглеждане на РС- ***, като е приел, че именно това е съдът, в чийто район се намира центъра на интереси на засегнатото лице. С разпореждане № 32/10.01.2023 г. съдията -докладчик при РС- *** е прекратил съдебното производство по НЧХД № 1573/2022 г. по описа на РС – *** и е повдигнал спор за подсъдност меду РС- *** и СРС. По този спор се е произнесъл състав на ВКС, 1-во, н.о., като с Определение № 41/25.01.2023 г. е върнал делото на СРС, НО, 135 н.с. за разглеждането му и решаването му по същество.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – преписка от извършена проверка по сигнал вх. № 81210247/14.01.2021 г. по описа на МВР, ведно с преписка от извършена проверка по сигнал с вх. № 812101-1756/04.12.2020 г. по описа на РДПБЗН – ***, 4 обособени в отделен том на делото; справка –съдимост (л.84), Решение № 68/06.06.2023 г. на РС – Берковица (л.85-86 от делото); както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. А.

Г., Л. К. Антонов, П. З. З., Г. А. Г. и обясненията на подс. З..

От съдържанието на сигнал с вх. № 812101-1756/04.12.2020 г. по описа на РДПБЗН – *** се установяват инкриминираните в тъжбата изрази. Следва да се отбележи обаче, че в тъжбата не е инкриминиран този сигнал, а сигналът, подаден от подсъдимата на 14.01.2021 г. и адресиран до Министъра на вътрешните работи, който е заведен с вх. № 812102-47/14.01.2021 г. В този сигнал изобщо липсват инкриминираните в тъжбата изрази, а се изразява неудовлетворение от направената по сигнала от 04.12.2020 г. проверка. В него се казва: “Внасям пред Вас настоящия сигнал с цел да бъде направена пълна и всеобхватна проверка по изнесените в първия сигнал факти и обстоятелства, както и да бъде извършена проверка на начина, по който са събрани доказателства по сигнала от дата 04.12.2020 г. В хода на проверката до мен достигна информация, че е упражняван натиск върху служители на пожарната от лицето Т. К. М., изхождайки от неговата позиция и административна съподчиненост. До мен достигна информация, че Т. К. посещава служители на Берковската пожарна в домовете им, като упражвяна натиск върху тях с цел да формират и подкрепят при проверката неговата позиция. Считам, че с това си поведение служителя на МВР затвърждава порочната си практика да оказва натиск и върху подчинените си с цел да се прикриват фактите от сигнала. По време на предходната проверка лицето продължава да извършва деяния изложени в сигнала от 04.12.2020 г. Очаквам от Вас да извършите задълбочена проверка, като възложите същата на лица, извън системата на РД“ПБЗН“ – гр.***“.