Решение № 2667 от 28.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2667 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330109694 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването .

С решение № .........., постановено по гр. дело № 9694/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, е допусната делба между страните по делото на съсобствено им жилище – апартамент № .........., находящ се в гр. П......... ул.

„К..................Решението е влязло в законна сила.

Съделителите са взели становище, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

Съдът е приел за съвместно разглеждане предявените по реда на чл. 346 от ГПК от Й. К. против В. Н. претенции с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парична сума в размер на ...........лева, представляваща припадащата й се ½ част от сумите, изплатени от ищеца на основание сключен с „УниКредит Булбанк“ АД договор за банков кредит № ............., отпуснат на страните за покупката на делбения имот, ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – 12.06.2025 г., до окончателното плащане, и с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парична сума в размер на ..........., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на делбения имот съобразно правата му в съсобствеността за периода от писменото поискване на 08.09.2023 г. до влизането в сила на акта на делбения съд, с който е постановена привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК в този смисъл – 1

21.11.2024 г. Ответницата В. Н. е взела становище за неоснователност на претенциите по сметки на Й. К..

В открито заседание на ......... съдът е допуснал изменение на размера на исковете на Й. К. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, както следва – намален е размерът на иска по чл. 127, ал. 2 ЗЗД от първоначално предявения ......... (т. е.

...........), като за горницата поради оттегляне на иска със съгласие на ответницата производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение от посочената дата; увеличен е размерът на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС от първоначално предявения ........ до ........ (т. е. ..........

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По способа за извършване на делбата:

За поделяемостта и пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот и неговата средна пазарна стойност по делото е изслушано заключение на вещото лице Г. (л. 148-152), съгласно което същият е неподеляем, а пазарната му стойност възлиза на ...........(т. е...........).

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл. 352 от ГПК), а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публичн продан (чл. 348 от ГПК) .

В настоящия случай не са налице предпоставки за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349 от ГПК. Имотът е неподеляем и е невъзможно да се постигне снабдяване на всяка от страните с реален дял по реда на чл. 353 ГПК или чл. 350 от ГПК. Следователно, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан (чл. 348 от ГПК).

По иска на Й. К. с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД:

По фактите и възраженията на ответницата:

Между страните по делото не съществува спор, че делбеният имот е закупен със средства от отпуснат им банков кредит съгласно договор за ипотечен кредит от ......... сключен с „...........Това обстоятелство документално се потвърждава от представения договор за банков кредит, ведно с погасителен план (л. 10-21 от делото).

Съгласно чл. 9.7 от договора за банков кредит задължението на кредитополучателите К. и Н. за връщане на предоставения им за ползване финансов ресурс е солидарно. Тук е мястото да се разгледа възражението на В.

Н., че дългът следвало да се раздели между трима солидарни длъжници, както било уговорено в договора за кредит, а не между двама. Съдът, като съобрази съдържанието на представения договор за ипотечен кредит, намира, че не е уговорено задължение за посочената формално като „солидарен длъжник“ 2

К........... Н. да отговаря наред с кредитополучателите за задълженията по кредита. Ето защо, може да се направи извод, че при сключване на договора действителната воля на страните е била кредитът да се погасява от кредитополучателите, които са и приобретатели на закупеното със средствата от същия недвижимо имущество, а отговорността на К......... Н. да съставлява лично обезпечение, без тя да е задължена при същите условия като солидарните длъжници-кредитополучатели. В подкрепа на този извод е и направеното изрично терминологично разграничение в текста на договора:

„като солидарните, ипотекарни длъжници и поръчителите са наречени подолу общо Трети задължени лица“. Тоест, „солидарният длъжник“ по конкретния договор е нещо различно от главния такъв, наричан „кредитополучател“. Налице са двама същински главни солидарни длъжници – кредитополучателите, и един неглавен, чиято отговорност, с оглед смисъла и съдържанието на конкретните договорни клаузи, е по-близка до тази на поръчителя. А спор няма, че ако един от главните длъжници по обезпечено с поръчителство задължение го изпълни изцяло, то другият главен длъжник му дължи половината от платеното, без отговорността да се понася и от поръчителя. Възраженията на ответницата в тази насока се намират за неоснователни.

От изготвеното заключение по ССчЕ (л. 185-186 от делото), което се кредитира от съда като обосновано и правилно, се установява, че за периода от 04.04.2018 г (датата на сключване на договора) до 02.08.2023 г. (датата на предсрочното погасяване на кредита) Й. К. е направил погашения на дълга по договора в общ размер на ........, от които: ............ за главница, ..........за възнаградителна лихва и ........... за такса за определяне на степента на кредитен риск. За неоснователно се намира възражението за принос от В. Н. при погасяването на кредита, тъй като страните живели в условията на фактическо съпружеско съжителство в периода, в който били извършвани погашенията. Презумпцията за общност на средствата по банкови влогове, с които се погасяват задължения на съпрузите по време на брака, намерила израз в ТР № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, не намира приложение в отношенията на лица, които не са сключили граждански брак.

По правото:

Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Като съобрази горните констатации за фактите и неоснователността на възраженията на ответницата, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска. Плащания на солидарното задължение към кредитора ........... АД са извършвани само от Й. К.. Той е изпълнил на повече от дължимата от него ½ част. Солидарната длъжница В. Н. следва да понесе 3 припадащата й се ½ част от платените от ищеца на кредитора суми, възлизаща на ............., превалутирани съгласно императивната разпоредба на чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ). Претенцията се намира за доказана в своето основание и размер и следва да се уважи изцяло.

Следва да се присъди на ищеца и законната лихва от предявяването на претенцията – ..........., до окончателното плащане – същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за присъждането й е направено своевременно.

По иска на Й. К. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

По фактите:

Между страните по делото не се спори, че за процесния период – 08.09.2023 г. – 21.11.2024 г., В. Н. ползва делбения имот, а Й. К. е лишен от възможността да го ползва съобразно правата си. Не е спорно и че г-жа Н. е получила на 08.09.2023 г. писмено поискване от съсобственика си г-н К. да му предостави общия имот за ползване съобразно правата му, респ. да му заплаща ежемесечно обезщетение за лишаване от ползването. За последното обстоятелство е представен по делото и препис от покана, ведно с обратна разписка (л. 143 и л. 146).

Съгласно заключението на вещото лице Г. (л.167-171 от делото), което се кредитира от съда като правилно и обосновано, размерът на среднопазарния месечен наем на делбения имот за периода от 08.09.2023 г. до 21.11.2024 г. възлиза на 7230 лева, а припадащата се съобразно квотата на Й. К. в съсобствеността ½ ид. част от тази сума възлиза на 3615 лева (т. е. 1848,32 евро).

По правото:

За да бъде уважен искът правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, ищецът следва да установи пълно и главно, че е лишен от ответника от ползването на общата вещ в съответствие с правата си в съсобствеността, както и че писмено е поканил последния да му предостави ползването на вещта.

Като съобрази горните констатации за фактите, съдът намира иска за доказан в основание и размер. Като такъв, същият следва да се уважи изцяло.

Аналогично на изложеното по-горе, ще се присъди и своевременно поисканата законна лихва за времето от предявяването на иска - 12.06.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Възражението на ответницата Н., че не следва да се осъжда да заплаща наем за площта от недвижимия имот, ползвана от общите й с ищеца К. деца, не намира опора във фактите по делото и закона. Разпоредбите на чл. 56 и чл.

57 от СК не са приложими в отношенията между лица, които не са сключили граждански брак.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да 4 бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му. Следва съобразно изхода от спора по претенциите по сметките да се осъди загубилата страна да заплати държавна такса в размер на 4% от размера на същите.

Що се касае до искането на Й. К. за присъждане на разноски по сметките, като съобрази обстоятелството, че разноските по тях се уреждат по общия режим на чл. 78 от ГПК, съдът намери искането за основателно. Ще се присъдят на този съделител разноски в общ размер ........... съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В диспозитива на решението, понеже след 01.02.2026 г. разплащания в български лева не могат да се извършват, всички парични суми ще бъдат посочени в евро съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следния допуснат до делба недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ..............., находящ се в гр. П............, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед .........., с адрес на имота: гр. П........., район З.........., бул.

К............, разположена в поземлен имот с идентификатор .............. с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 61.00 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра/; ведно с прилежащите части: изба № ............. с площ 4.41 кв.м. и 1.727 % ид.ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ................под обекта: ................. над обекта: няма; стар идентификатор: няма.

ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД В. К. Н., ЕГН **********, да заплати на Й. К. К., ЕГН **********, парична сума в размер на 25 454,44 евро /двадесет и пет хиляди четиристотин петдесет и четири евро и четиридесет и четири евроцента/, представляваща припадащата се на ответницата ½ част от сумите, изплатени от ищеца на основание сключен с ............ договор за банков ипотечен кредит № ............. отпуснат на В. К. Н. и Й.

Разпечатката съдържа 50 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/332051a3-b4cd-42c0-a50e-64511fa1fe13