Решение № 172 от 03.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Б., 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Росица Бункова

Маргарита Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600280 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.

С присъда № 60024/25.02.2022 г., постановена по НОХД № 218/2020 г. по описа на Районен съд - Г. Д., съдът е признал подсъдимия М. М. Ч., ЕГН **********, роден на *** г. в р. Г. Д., обл. Б., постоянен адрес: с. К., общ. С., обл. Б., българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, средно образование за виновен в това, че на 20.07.2019 г. във вила находяща се в местността ,,Ж. ч“ в землището на с. К., общ. С., обл. Б. в съучастие като съизвършител с Р. М. Ч. – извършител от с. К., общ. С., обл. Б. чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, причинил на баща си – М. Д. Ч. от с. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на лявата ябълчна кост и дъга с разместване, както и счупване на предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво/, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 във вр. с а. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден да изтърпи наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на 1 основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

Съдът е признал за виновен и подсъдимия Р. М. Ч., ЕГН **********, роден на 10.10.1984 г. в гр. Г. Д., обл. Б., постоянен адрес: с. К., общ. С., обл.

Б., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, за виновен в това, че на 20.07.2019 г. във вила находяща се в местността ,,Ж.ч.“ в землището на с. К., общ. С., обл. Б. в съучастие като съизвършител с М. М. Ч. – извършител от с. К., общ. С., обл. Б. чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, причинил на баща си – М. Д. Ч. от с. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на лявата ябълчна кост и дъга с разместване, както и счупване на предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво/, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 във вр. с а. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден да изтърпи наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода“ за срок от 3 години след влизане в сила на присъдата.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на ОД на МВР Б. сумата в размер на 203.20 лв. разноски на досъдебната фаза, в полза на РС Г. Д. сумата в размер на 223.90 лв. разноски за вещо лице и 30 лв. разноски за свидетел и държавна такса 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Производството пред Окръжен съд - Б. е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. К. В. като защитник на подсъдимите Р. М. Ч. и М. М. Ч. против Присъда № 60024 от 25.02.2022 г., постановена по НОХД № 218/2020 г. по описа на Районен съд – Г. Д.. Присъдата на първостепенния съд се атакува от защитника на подсъдимите, като в жалбата са изложени съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на същата, като се сочи, че районният съд не направил необходимия доказателствен анализ, в резултат на което и изводите му за виновност и авторство на деянието били неправилни. Съдът селективно ползвал доказателства по делото с цел обслужване на една предварително приета осъдителна теза. Единствено показанията на съпругата на пострадалия, която била заинтересована от изхода на делото, подкрепяли тази теза. В хода на съдебното следствие не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили деянието. Присъдата почивала на предположения, които били в 2 полза единствено на подсъдимите, поради което и съдът постановил неправилен съдебен акт. Предвид изложените съображения е направено искане първоинстанционната осъдителна присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 129, ал.

2, пр. 3, алт. 1 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция новият защитник на подсъдимите – адв. М. поддържа депозираната жалба, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена без установено по категоричен начин авторство на деянието от двамата подсъдими. Моли при постановяване на съдебния акт, въззивният съд да вземе предвид характеристичните данни за пострадалия, който в продължение на години тормозил семейството си, постоянно се напивал, имали личностни конфликти и ограничителна заповед да не ги приближава. Акцентира на това, че не е установено както авторството, така и механизма на деянието и няма как и двамата подсъдими да са счупили челюстта на баща им. Подсъдимите в своя лична защита поддържат становището на защитника си, като в последната си дума желаят да бъдат признати за невиновни.

В съдебно заседание представителят на ОП - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Във въззивното производство е проведено съдебно следствие, на което е допуснат до разпит като свидетел А. М. – майка на подсъдимите и бивша съпруга на пострадалия свидетел М. Ч..

Окръжният съд като въззивна инстанция, като взе в предвид изложеното във въззивната жалба, становищата на страните, събраните доказателства и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно разпоредите на чл. 313 и 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

3

Безспорно е установено по делото, че подсъдимите М. М. Ч. и Р. М. Ч. са братя, а пострадалият М. Д. Ч. е техен баща. По време на брака с първата си съпруга, бащата построил вила /кафе-еперитив с офиси/ в местността ,,Ж. ч“ в землището на с. К., общ. С., обл. Б.. След развода му с майката на подсъдимите и той се установил в гр. С., където се запознал със свидетелката Н. И. Ч.а и впоследствие сключили брак. Отношенията между бащата и двамата му сина охладнели. През лятото на 2019 г. свидетелят М. Д. Ч. и втората му съпруга – свидетелката Н. Ч.а отпътували за с. К.. На 20.07.2019 г. около обяд двамата се настанили във вилата, находяща се в м. ,,Ж. ч“, землището на с. К., общ. С., обл. Б.. В близост до вилата, в местността ,,Л.“ този ден се провеждал традиционния В. събор. Същия ден били поканени родственици на двамата съпрузи – свидетелите Р. Д.а Б. Б. Е.Б, Ю. Б.П. и А. С.

П. като около 17.00 ч. всички се събрали, настанили се на маса разположена на терасата на втория етаж в близост до стълбищната площадка, като запалили скара и започнали да приготвят храна. От терасата имало видимост към провеждащия се в близост събор. Гостите и домакините разговаряли и се хранели, като всичко било нормално до момента, в който свидетелят Ч. забелязал двамата си сина – Р. Ч. и М. Ч. да паркират с автомобила си в близост до вилата. Пострадалият решил, че те идват заради събора и не им обърнал повече внимание. Свидетелката Н. Ч.а станала от масата и се насочила към скарата, за да приготви храната и след около 10 минути на терасата се качили двамата подсъдими. Подсъдимият Р. Ч. извикал: ,,Ти ли си курвата тук?“ и хванал свидетелката Ч.а за яката на якето, дръпнал я и я съборил на пода. Свидетелят М. Ч. видял случващото се, станал мигновено от масата и се притекъл на помощ на съпругата си. Подсъдимият М. Ч. се обърнал и нанесъл няколко удара с ръка в областта на лявата скула на баща си, подсъдимият Р. Ч. оставил свидетелката Н. Ч.а и също ударил баща си с ръка в областта на лицето от ляво, като пострадалият паднал на пода. Двамата подсъдими продължили да удрят баща си с юмруци и ритници по лицето и цялото тяло. Свидетелите Р. Б. и Ю. П. се изплашили от случващото се и свалили малолетни син на П.а на двора, за да не присъства на скандала. В този момент свидетелят А. П. бил на събора, съпругата му го извикала и съобщила за случилото се, П. се качил на терасата, но всичко вече било приключило. Свидетелката Ю. П. уведомила служителите на РУ-Г. Д. – свидетелите У. и К., които охранявали мероприятието, че двамата подсъдими 4 бият баща си. Двамата полицейски служители се отправили към посоченото от свидетелката място. Пристигайки пред вилата установили, че конфликтът бил преустановен. Пострадалият и свидетелката Н. Ч.а посетили ФСМП гр. Г.

Д., където М. Д. Ч. бил прегледан и му била направена рентгенова снимка.

След като двамата се върнали в гр. С., пострадалият продължил да изпитва болка в областта на лявата скула и дискомфорт около лявото око. На 01.08.2019 г. отишъл на преглед в УМБАЛСМ ,,П.“, където след направено компютъртомографско изследване на лицев скелет била установена фрактура на зигоматичната кост в ляво, с ангажиране на горно-латералния ръб на орбитата в ляво и на предната и латералната стена на левия максиларен синус.

От изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р М. – съдебен дентален лекар и специалист по хирургична стоматология и д-р Р. Х. – съдебен лекар при УБ ,,Л.“ се установява, че М. Д. Ч. е получил следните травматични увреждания: счупване на лява ябълчна кост и дъга с разместване и предна и странична стена на левия горночелюстен синус. По своята медикобиологична характеристика счупването на лявата ябълчна кост и дъга с разместване в този си вид, както и предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво са реализирали самостоятелния признак счупване на челюст; ябълчната /зигоматична/ кост е анатомично, неподвижно костно свързана с горната челюст и при нейното счупване с разместване, причинява функционално затрудняване на дъвченето. С оглед установените и описани в медицинската документация травматични увреждания – счупване на лявата ябълчна кост и дъга с разместване, предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво кореспондират с мекотъканни увреждания /оток и подкожен хематом в областта на лявата половина на лицето/ и са в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници, а именно удари в тази област на лицето. От допълнителните им разяснения дадени пред първостепенния съд в съдебно заседание на 28.06.2021 г. се установява, че предвид площта на която са разположени лицевите кости, която не е много голяма и правилото в съдебната медицина, че не всеки удар причинява счупване, според експерта д-р М. има възможност от един удар да бъдат получени травматичните увреждания, но изключва възможността да са получени от падане върху твърд тъп предмет. За получаване на уврежданията е необходима и достатъчна сила. От експертизата се установява също така, че 5 на пострадалия са били причинени и леки телесни повреди – оток, кръвонасядане и охлузване на клепачите на ляво око, кръвоизлив под конюктивата на лява очна ябълка и единични ерозии по роговицата, което реализира медикобиологичния признак – временно разстройство на здравето, неопасно за живота и охлузвания на двете подбедрици, което му е причинило болка и страдание.

От приложените на ДП справки за съдимост се установява, че подсъдимите не са осъждани.

Настоящият състав споделя доказателствения анализ извършен в мотивите на първоинстанционната присъда и изчерпателното изброяване на всички събрани по делото доказателства. Правилни са правните изводи относно кредитираните доказателства за авторството на деянието, както въззивният съд намира за необходимо да разшири изложението на районния съд и да изложи собствените си съображения за доказателствената стойност на различните доказателствени средства.