Решение № 328 от 28.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Сливен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230105928 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 222090/29.08.2024 г.

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за кредит.

Ищцата твърди, че на 29.08.2024 г. сключила с ответното дружество Договор за паричен наем № 222090, по силата на който получила сума от 300 лв. при фиксиран месечен лихвен процент от 3,300% и ГПР в размер на 47.461 %. В договора е уговорено, че заемодателя ще погаси кредита на 4 месечни вноски с размер на погасителна вноска 81.29 лв. с крайна падежна дата 29.12.2024 г. и обща сума за плащане 325.15 лв.

Сочи, че съгласно чл. 6 от договора за кредит, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Общите условия кредитополучателяг се е задължил да предостави едно от изброените обезпечения: двама поръчители, залог върху движима вещ или безусловна банкова гаранция.

Твърди се още, че обезпчението следва да отговаря на условията от Общите условия към договора за заем. Съобразно чл. 8 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора за кредит във вр. с чл.

10, ал. 2 от Общите условия в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 94.85 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния 1 план към договора за заем.

Посочва, че към погасителния план, който е приложен към Договора, погасителните вноски са посочени както с дължимост на неустойка както и без такава. Сумата на вноската без посочена неустойка била в размер на 81.29 лв., а дължимата неустойка била в размер на 23.71 лв., което прави размера на погасителната вноска 105.00 лв.

Счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това че размера на ГПР който е посочен в Договора е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. Твърди, че с това действие процента се увеличава драстично, което води до драстична разлика между посочения в договора ГПР 47,461 % и реално приложения от ответното дружество. Освен това, нарушение се явява и въз основа на чл.19, ал.4 от ЗПК, който предвижда че ГПР по договора за потребителски кредит не може да надвишава повече от 5 пъти размера на законната лихва.

Твърди още Договор за потребителски кредит за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за паричен заем № 222090/29.08.2024 г. между „Креди Йес“ и ищцата е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Налице е и неизпълнение на изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК относно прилагането на възнаградителна лихва, което прави Договора за недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, както и чл. 23 ЗПК.

В процесния Договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к конкретика за точните допускания, които евентуално са взети. Сочи, че следва общите разходи настоящи и бъдещи, да бъдат описани по ясен и разбираем начин за потребителя, за да бъде наясно кои ще стори и кои са пряко свързани с кредитното правоотношение. Но предвид това, липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти са точно включени в него и как се формира същият от 47.461%. Тези действия водят до това, че не става ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, като същия по този начин задава компоненти които водят до неговото оскъпяване.

Сочи, че следва да бъдат изрично и изчерпателно посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, с което кредитополучателят да бъде информиран и икономически обоснован дали да го сключи.

Ответното дружество е подало при условията на чл.131 от ГПК отговор 2 на исковата молба в срок, с който изразява становище за нередовност, неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излагат аргументи, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията за задължително съдържание, посочено в разпоредбата на чл.127, ал. 2 от ГПК.

Липсват каквито и да е доказателства в подадената молба, не е индивидуализиран начина на договора за паричен заем, който се твърди, че е сключен между ответното дружество и ищцата.

Освен това сочи, че ищцата била запозната с Общите условия на дружеството към момента на подписване на договора за отпускане на паричен заем, както и с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата имала възможност да се запознае с ОУ, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените Условия на дружеството. Договорът е сключен за поисканата сума от 300 лв. за срок от 4 месеца, с месечен лихвен процент 3,300 % и ГПР в размер на 47.461 %., като заемателя сам избира начина на обезпечаване на заема. Посочват наличието на споразумение между страните, относно неустойката и задължението, което има заемополучателя.

Неустойката била първоначално конкретно фиксирана, без да се иска нищо повече от длъжника. Задълженията на заемополучателя са били обяснени още от подписването на договора.

Изтъкват, че със сключения договор била налице свободата на договаряне като търсената неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надежно обезпечение по него.

Оспорват твърдението, че клаузата по чл. 8 от Договора противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, като неоснователно. Считат за неоснователно твърдението, че предвидената по чл.8 от договора, неустойка не е включена като елемент на ГПР. Подчертават правото за отказ от страна на заемателя, при положение че същия не може да изпълни уговорените на Договора условия.

Не считат, че процесния Договор заобикаля закона, тъй като неустойката, не представлява допълнителен разход а е част от него. Посочват, че е задължително съществуването за изчисляване на неустойка, тъй като конкретното дружество, разполага с по- голям риск, поради причинате че същото не осъществява банкова дейност, като за това твърдение се основава на СЕФ.

Относно лихвения процент твърдят, че е начислен правилно и въз основа на СЕФ както и на клаузите от ОУ. Основава твърденията си върху практика на ВКС, и посочват, че договорената лихва е включена като част от ГПР и тъй като същия не надвишава законово определения размер, то следва, че лихвата не е прекомерна и не противоречи на закона и на добрите нрави.

Молят съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират за направените по делото съдебни разноски.

3

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

В писмено становище се иска уважаване на иска.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем № 222090/29.08.2024 г. ответното „КРЕДИ ЙЕС" ООД е предоставило в заем на ищцата Н. М. С. сума от 300 лв. за срок 4 месечни вноски с размер на погасителна вноска 81.29 лв. с крайна падежна дата 29.12.2024 г. и обща сума за плащане 325.15 лв. при фиксиран месечен лихвен процент от 3,300% и ГПР в размер на 47.461 %. В чл. 8 е уговорена неустойка в размер на 420 лв., дължима от ищцата в случай, че не предостави уговореното в чл.6 от договора обезпечение. Действителният годишен процент на разходите по договора при включване и на неустойката е в размер на 476,00% и надвишава значително значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 222090/29.08.2024 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 300 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 4 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,461 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, а именно 476,00%. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.