Решение № 4885 от 24.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4885 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100513714 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12152 от 02.11.2022 г., постановено по гр. дело № 20550/2022 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав, е отхвърлен предявеният от А. Б. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АС /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи сумата от 968,64 лева, представляваща неоснователно платена сума за главница, начислена служебно по фактура № 0003396504/15.12.2021 г., за доставена електроенергия за клиентски номер 530001893256 за периода от 11.09.2021 г. до 10.12.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3837/2022 г. по описа на СРС, 34тисъстав.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 440,00 лв., разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. С.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно 1 доказване наличието на обилигационно правоотношение с ответника, тъй като по делото не били представени доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота, до който е доставяна електрическа енергия, т.е. че има качеството на потребител. При евентуалност на оплакванията сочи още, че за ответника липсва нормативно установена възможност да начислява сума по корекция, както и че евентуално материално легитимиран да претендира сумата за корекция е„ЧЕЗ Електро България“ АД, а не ответното дружество. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения установителен иск.

Въззиваемият ответник – „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /с предходно наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АС /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД//, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Ф., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения.

Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и отговора към нея и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Основателно е оплакването в жалбата за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, тъй като от събраните по делото писмени доказателства ответното дружество не е установило, а негова е доказателствената тежест, както е указано и в доклада по делото, обективиран в определение от 27.07.2022 г., наличието на основанието за получаването на процесната сума в размер на 968,64 лв., а именно наличието на облигационно правоотношение с ищеца, т.е. че същия има качеството на потребител. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребители на електрическа енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване, което е регламентирано и в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на „Елетрохолд продажби“ ЕАД. Следователно, купувач/и (страна) по сключения договор за доставка на електрическа енергия до процесния имот, респективно задължен да заплаща цената на електрическата енергия включително и при корекция на сметка по реда на ПИККЕ, е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е встъпило в облигационни правоотношения с ответното 2 дружество. По делото не са представени доказателства, че А. Б. И. е собственик или вещен ползвател на имота, до който е доставена електрическа енергия и е извършена корекция на сметка със сумата от 968,64 лв., находящ се в гр. София, ул. ****, а това твърдение е било наведено още в исковата молба. Заплащането от ищеца на ответника на сумата от 968,64 лева, за което обстоятелство е представено платежно нареждане от 12.01.2022 г. не води до обратния извод. Изложеното налага обоснован извод, че ответното дружество не е установило основание за получаване на сумата от 968,64 лева, поради което и същата подлежи на връщане на ищеца, а обсъждането на останлите оплаквания в жалбата е безпредметно.

Тъй като изводите на въззивната инстанция са различни обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно: в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща ДТ в заповедното производство, сумата от 25,00 лв., представляваща ДТ в исковото производство и сумата от 25,00 лв., представляваща ДТ във въззивното производство.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. М.Л.Л. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за безплатно оказана правна помощ в производството пред СРС, а в полза на адв. С. Й. Д. от САК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 12152 от 02.11.2022 г., постановено по гр. дело № 20550/2022 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. М.Л., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АС /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бенч Марк Център, по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ АС /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ЕИК 130277958, дължи на А. Б. И., ЕГН **********, сумата от 968,64 лева, представляваща платена без основание сума за главница, начислена служебно по фактура № 0003396504/15.12.2021 г., за доставена електроенергия за клиентски номер 530001893256 за периода от 11.09.2021 г. до 10.12.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по 3 чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3837/2022 г. по описа на СРС, 34-тисъстав.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АС /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бенч Марк Център да заплати на А. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. М.Л. , на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от общо 75,00 лв., представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АС /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бенч Марк Център да заплати на адв. М.Л.Л. от САК на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за безплатно оказана правна помощ в производството пред СРС, а на адв. С. Й. Д. от САК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4