Определение № 18681 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18681 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. С. Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510726 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу определение от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20765/2025 г. на СРС, 128 състав, с което е допълнено в частта му за разноските определение, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по делото. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност и се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.

Подадената частна жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: от обжалване, а по същество

-

С определение от 23.07.2025г. СРС е обезсилил издадената заповед по чл.410 от ГПК /поради непредявяване на иск от заявителя/. Във връзка с подадена от жалбоподателя молба по чл.248 от ГПК, е допълнил определението като е присъдил на длъжника сумата от 120.00 лева разноски по делото и е постановил обжалваното определение. В него са изложени подробни съображения относно така определения размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, които съображения настоящият състав възприема изцяло и към които препраща.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело 1

С438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

С възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, което е за процесуално представителство и защита в заповедното производство. В заповедното производство пълномощникът на длъжника е извършил едно процесуално действие - подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, като се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и извършените от адвоката процесуални действия – подаване на възражение, съдът намира, че при съпоставка и с цената на претенцията, предмет на заповедното производство – 727 лева, определеното от районния съд възнаграждение от 120 лева е достатъчно и липсват основания за последващото му увеличаване.

Предвид това, не съществува основание за увеличение на присъдените с обжалваното определение разноски на длъжника в заповедното производство.

Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Разноски в настоящото производство не се дължат - същото не е самостоятелно по смисъла на чл. 81 ГПК, а само коректив по отношение на акта, постановен във вече проведено производство /в т.вр.определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба срещу определение № 35359 от 26.08.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20765/2025 г. на СРС, 128 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3