Присъда № 54 от 01.11.2022, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 54 от 01.11.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 87 по описа за 2022 година.

Производството по НЧХД № 87/2022 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от Д. Н. Р. от град Хасково против С. Г. В. от град Хасково, с която последната е привлечена към наказателна отговорност и с Разпореждане № 131 на съдията – докладчик от 31.01.2022 г. - предадена на съд за това, че за това, че в периода 02.09.2021 г. – 03.09.2021 г. в град Хасково, при условията на продължавано престъпление нанесла публична обида на Д. Н. Р. от град Хасково, пл. „******, ЕГН: **********, като в негово присъствие на 02.09.2021 г. и в присъствие на лицето В. Я. С. от град Хасково казала нещо унизително за честта и достойнството му, а именно:

„този тъп военен да си пие хапчетата и да скочи от осмия етаж“ и „…като те знам колко си тъп в тази униформа, ще крещя колкото си искам“ и на 03.09.20201 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група, озаглавена „Хасково – нередности“, под снимка на тъжителя публично употребила изрази, унизителни за частта и достойнството му, а именно: „явно изпитва непоносимост към деца“ и „не може да си владее болните нерви да напада нашите деца“ и в коментар под снимката и публикацията посочила:

„психопати много“ престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс и наред с това, на 03.09.20201 г., в град Хасково, в публикация, разпространена по друг начин - чрез интернет сайта „Фейсбук“, му приписала престъпления с изразите: „напада синът ми“ и „напада нашите деца“, както и че „събаря столчето на детето и го рита и най – нагло колата ни надраска този тип“ – престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс.

Пред първоинстанционния съд са предявени, съответно, с определение на съда, постановено в съдебно заседание, проведено на 29.03.2022 г. са приети за съвместно разглеждане предявените от Д. Н. Р. против С. Г. В. граждански искове, всеки с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано в нея по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, съответно Д. Н. Р. е конституиран в качеството на граждански ищец по НЧХД № 87 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

1

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв.

А.В. заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатите с нея обвинения, както и предявените против подсъдимата С. Г. В. граждански искове. В хода на съдебните прения, адв. А. В. заявява, че от събраните по делото доказателства се установявало, че подсъдимата била извършила всяко от деянията, описани в тъжбата, като предлага анализ на достоверността на събраните по делото доказателства, както и анализ на престъпния състав по правната норма, под която е подведена правната квалификация на всяко от тях. Моли съда да признае подсъдимата за виновна по всяко от повдигнатите й обвинения и да й наложи съответно наказание за всяко от извършените престъпления, като предоставя решаването на въпроса с индивидуализацията на наказанието изцяло на преценката на съда. Моли предявеният граждански иск във връзка с всяко от частните обвинения да бъде уважен с оглед претърпените и доказани неимуществени вреди от деянието. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, като диференцира техния размер по всяко от предявените с тъжбата обвинения. Частният тъжител и граждански ищец – Д. Н. Р., в хода на съдебните прения излага и собствен анализ на достоверността на гласните доказателствени източници, основан на констатирани противоречия при разпитите на свидетелите, ангажирани от защитата, а при формулиране на искането към съда се придържа изцяло към заявеното от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимата С. Г. В. – адв. М. Р. от АК - Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение на доверителя й обвинението престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния било доказано от гледна точка съдържанието на отправените от нейната подзащитна изрази по адрес на тъжителя на дата 02.09.2021 г., но акцентира на факта, че всъщност пръв тъжителят нанесъл обида на подсъдимата, отричайки качествата й на майка, пред детето й, както и пред свид. И. А., като подлага на обстоен анализ на доказателствата, събрани по делото от гледна точка отразеното в обстоятелствената част на тъжбата и счита, че било налице основание за прилагане на института на реторсията за това деяние, а по отношение на част от публикуваните в социалната мрежа изрази, счита, че те нямали обиден характер, а съдържали мнение и били израз на оценъчната дейност на подсъдимата. След анализ на изискванията на фактическия състав на чл. 147, ал. 1 от НК счита, че обвинителната теза за наличие на клеветнически твърдения в конкретната форма на изпълнителното деяние не се потвърждавали и развива конкретни доводи в подкрепа застъпената теза за несъставомерност на поведението на нейната подзащитна, тъй като липсвал формиран у нея умисъл да клевети тъжителя, като уронва честта и достойнството му, а целта й била да предупреди останалите родители на деца, посещаващи района за проявено от тъжителя агресивно поведение от тъжителя спрямо сина й. Дори част от употребените изрази да били 2 клеветнически, то подсъдимата съумяла, включително след разпит на малолетното дете, да докаже истинността на твърденията си за проявена агресия от страна на тъжителя. Поради тези съображения, моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за невинна по всяко повдигнатите му обвинения, а предявеният от частния тъжител граждански иск срещу него – отхвърлен като недоказан и неоснователен, а при условията на евентуалност – в случай, че бъде присъдено от съда обезщетение, счита, че то следвало да бъде в минимален размер. Претендира присъждане в полза на подзащитната й на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като диференцира размера му по всяко от повдигнатите обвинения.

Подсъдимата С. Г. В. заявява, че разбира всяко от обвиненията, но не се признава за виновна по тях. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото й право на последна дума изразява позицията си, че не е целяла да обижда и клевети тъжителя, а да предупреди за поведението му останалите посещаващи района и се придържа към исканията, отправени от защитника й.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата С. Г. В. е родена на **** г. в град Хасково, същата е ***** АД, град Хасково, с адрес: град Хасково, пл. „*****.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 898, издадена от Районен съд – Хасково на 05.04.2022 г. подсъдимата С. Г. В. не е осъждана, след като е реабилитирана по право на 10.08.2021 г. за осъждането си по НОХД № 114 по описа на РС – Хасково за 2015 г. и няма вписани данни, да е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За същата са събрани характеристични данни, описващи я като лице с постоянна работа, неконфликтна и ползваща се с добро име, като не са засичани връзки с криминалния контингент. Сочи се, че не злоупотребява с алкохол и не употребява наркотични и/или упойващи вещества, няма регистрирани нарушения на обществения ред и няма данни да поддържа връзки с лица от криминалния контингент, а криминалната й регистрация е във връзка със случая, предмет на осъждането й по цитираното по – горе дело.

Установено в хода на съдебното следствие е, че подсъдимата С. Г. В. имала към 2021 г. регистриран профил в социалната мрежа Facebook с имена на потребител, изписвани като *****, частният тъжител Д. Н. Р. също имал регистриран профил и в процесния период работел, като военнослужещ във **** – Хасково. Същият живеел на адрес: град Хасково, пл. „*****, а подсъдимата С. Г. В., заедно със свид. И. А. А. и сина им Г. И. А., тогава на 3

10 г. - на адрес: град Хасково, пл. „*****.

През месец юли 2021 г. и по конкретно на 03.07.2021 г. малолетното дете Г. И. А. бил заедно със свои приятели пред магазин за кафе и захарни изделия – кафе „Анджело“, намиращо се на пл. „Лебеда“ в град Хасково, срещу хипермаркет „Лидл“, стопанисвано от свид. Б. Д. М.. Същата познавала, както частния тъжител Д. Н. Р., който бил със съпругата си – свид.

М. Р. Р., така и подсъдимата С. Г. В., които виждала почти ежедневно, като живеещи в района и нейни клиенти. Познавала и детето Г. И. А., а с първите двама поддържали семейни приятелски отношения. Докато седели отвън на поставени пред обекта масичка и столове, тротинетките на децата били поставени на земята в момент, в който до магазинчето дошъл тъжителят Д. Н.

Р. и им направил забележка за начина, по който били оставени тротинетките.

Малолетният Г. И. А. обаче, му възразил, че не пречели да се преминава и можело да се влиза и излиза от обекта, при което тъжителят, с едната ръка захванал стола, на който седял детето и го обърнал, при което малолетният Г.

А. паднал на земята и охлузил коленете си. Случилото се било възприето от свидетелите Е. Г. М., работеща като лекар в „МБАЛ – Хасково“ АД, град Хасково и Х. Е. Е. – медицинска сестра в „МБАЛ – Хасково“ АД, град Хасково, които пиели кафе в заведение – „***“, разположено в парк „Лебеда“ срещу магазинчето за кафе и захарни изделия „Анджело“. Двете разпознали детето на тяхната колежка С. Г. В., а така също и мъжът, с когото живеела и баща на детето – свид. И. А. А., който бил наблизо – разговарял в парка с баща си, но не успял да види случилото се. След като бил извикан обаче на място, тъжителят Д. Н. Р., който в този момент бил останал сам заявил на свид. И. А. А., че детето му било много невъзпитано и щял да подаде жалба в Детска педагогическа стая, при което последният, въпреки, че се зачудил на тези думи, запитал сина си – Г. И. А. да не би да е обидил тъжителя и ако е така - да му се извини, при което детето се притеснило и избягало вкъщи.

След като тъжителят Д. Н. Р. и свид. И. А. А. се разделили, свид. Б. Д. М. се приближила и му казала, че искала да разговаря относно случилото се с майката на детето – подсъдимата С. Г. В.. След като й се обадил по телефона, подсъдимата С. Г. В. разговаряла със свид. Б. Д. М., която й споделила какво била възприела във връзка със случилото пред обекта, който стопанисвала и то съвпадало с разказаното от детето Г. в разговора, който неговите родители провели във връзка с инцидента. А именно, че след забележка за оставените тротинетки и възразяването от страна на детето, частният тъжител захванал стола, на който седяло и го обърнал, при което малолетният Г. А. паднал и се охлузил. Това впоследствие свид. Б. М. разказала и на свид. А. С. В., майка на подсъдимата С. Г. В.. Последната пък, убедила бащата на детето да не подават сигнал за инцидента, за да не вредят на тъжителя, предвид професията му.

На 02.09.2022 г. свид. В. Я. С. бил на парк „Лебеда“ със свои познати, когато се появил свид. И. А. А. и заявил упрек към него, че с тъжителя Д. Н.

Р. били надраскали автомобила му, след като преди това пък самият тъжител 4 имал такава претенция към свид. И. А. А.. След това предупреждение, свид.

И. А. си тръгнал, но от прозореца на жилището им се показала подсъдимата С. Г. В. и започнала да отправя обиди към свид. В. С., както и обидни изрази по адрес на тъжителя Д. Р., който в този момент бил на работа и не присъствал на място, но след като свид. В. Я. С., притеснен от случващото се, му се обадил да дойде да се разберат със свид. И. А. А., тъжителят Д. Н. Р. дошъл на място. Двамата започнали да разговарят пред кафенето и да търсят свидетел за някакво обстоятелство, за което спорели, а подсъдимата С. Г. В. заявила претенции към тъжителя за това, че бил скачал, съборил и ритал детето им и имала претенции да й изясни „кой му бил дал това право“, при което тъжителят я репликирал, че тя не била „майка на това дете“ и „не била никаква майка“, като на място вече било дошло и детето Г. И. А.. Тогава подсъдимата нарекла тъжителя „тъп военен“ и му казала „този тъп военен да си пие хапчетата и да скочи от осмия етаж“. Обърнала се към него с думите: