Решение № 57 от 04.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Златоград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100405 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от В. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ № ** , чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул.

„А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

В молбата си ищецът сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,Д.‘‘, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 20013 кв. м, стар номер 001416, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** притежава и е собственик на реална част от него с площ 3000 кв. м., находяща се в северната част на имота.

Адв. Е. В. сочи, че от 1985 г. и до настоящия момент, в период подълъг от 10 г., ищеца упражнява фактическата власт по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Имотът е с ясно очертани граници и винаги се е владял от В. С., който е получил владението от неговите родители, които са го владяли от 50-те години на миналия век.

Пълномощникът на ищеца сочи, че имота е бил обработваема нива, която се е засаждала с различни селскостопански култури, като от 10 г. е превърнат в ливада, която се почиства и коси ежегодно.

1

Процесната реална част от горния имот никога не е отнемана фактически от ищеца, както и от неговите праводатели.

При направена справка В. С. установил, че процесния имот, включително и неговата реална част от 3000 кв.м е записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, защото винаги е бил на ищеца С., а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Нито имотът, нито процесната реална част са били включвани в ТКЗС, ДЗС, АПК или други образувани въз основа на тях организации.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника Община Н., че той – В. А. С., ЕГН **********, е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ 3000 кв. м., находяща се в северната част на имот с идентификатор ***, местност ,,Д.‘‘, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 20013 кв. м, стар номер 001416, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала, а в даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на общината и тя била длъжна да състави актове за общинска собственост. Юрк.

Д. прави възражение, че общината не е дала повод за завеждане на иска, тъй като същата не е упражнявала фактическа власт, поради това моли да не бъдат присъждани разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява, а се представлява от адв. Е.

В., който сочи, че ще се ползват от признанието на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., която поддържа направеното признание на иска от Община Н..

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищеца, като съдът е допуснал и назначил такава с Протокол рег. № 59/17.02.2026 г., като за вещо лице е определен А. И. С., който изготвя възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствие на ищеца вещото лице е заснел показаните от него граници на процесната реална част от имот с идентификатор ***. Тази част е с площ от 3100 кв. м., 2 графично изчислена от инж. С. и е повдигната в зелен цвят на комбинирана скица в М 1:1000 - Приложение №1. Границите на тази процесна част са:

- на север - Общински макадамов път П.И.К.№ ***, който не е отразен правилно на КККР на гр. Н., Община Н.. Заснетия от вещото лице път, същия е отразил в кафяв цвят на КОМБИНИРАНА СКИЦА в М 1:1000 ПРИЛОЖЕНИЕ № 1;

- на юг – дере, попадащо в П.И.К.№ *** - Снимка - приложение №2 Б;

- на изток – дере, попадащо в П. И. К. № *** и П.И.К.№ *** - Снимка- ПРИЛОЖЕНИЕ №2 А;

- на запад – дере, попадащо в П.И.К.№ ***.

След като инж. А. С. направил справка в Община Н. установил, че не са съставяни отчуждителни преписки от Община Н. за тази реална част от ПИ с идентификатор ***.

В съдебно заседание на 01.04.2026г., вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Адв. Е. В. прави искане, на осн. чл. 214 от ГПК, предвид приетото заключение на вещото лице, като моли иска да се счита предявен за реална част с площ 3 100кв.м, находящ се в северната част на процесния имот, вместо първоначално заявената от 3000кв.м.

Съдът е уважил искането на ищеца по чл. 214 от ГПК, тъй като всяка страна е в правото си да се разпорежда с предмета на делото, в това число да изменя размера на предявения иск.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава 3 възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез адв. Е. В. посочва в молба, че не претендира съдебноделоводни разноски.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 41 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че ищеца В. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ № ** е собственик, на основание давностно владение, считано от 1985 г. на реална част с площ 3100 кв. м., находяща се в северната част на имот с идентификатор ***, местност ,,Д.‘‘, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 20013 кв. м, стар номер 001416, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД18- 75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 41 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 5