Решение № 195 от 10.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Плевен, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600216 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22-ра от НПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на подсъдимия Ц. Н. В., подадена чрез защитника му адв. П. Д. от АК Враца, срещу Присъда № 5 от 10.02.2026 г. по НОХД №50/25 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.

Жалбата е подадена в срок. Излагат се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 13 НПК: нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

На първо място се твърди допуснато съществено процесуално нарушение при откриване на съдебното следствие, изразяващо се в приложение на отменената редакция на чл. 276, ал. 1 НПК. Според защитата последващото предприемане от първоинстанционния съд на действия по действащата редакция на разпоредбата не е отстранило нарушението, тъй като към този момент свидетелите вече са били разпитани и доказателствата са били събрани.

1

На следващо място се оспорват обосноваността на фактическите изводи и извършената доказателствена оценка. Твърди се избирателно кредитиране на доказателствата и недостатъчно мотивирано отхвърляне на показанията на свидетелите И.И., Л.И. и С.А., както и непълно обсъждане на доказателствата относно поведението на подсъдимия непосредствено след произшествието.

По същество се оспорва приложението на квалифицирания състав по чл.

343, ал. 3 НК, като защитата поддържа, че не е осъществен признакът „избягал от местопроизшествието“, тъй като подсъдимият непосредствено след инцидента е спрял автомобила, отишъл е при пострадалия и свидетеля и е осъществил контакт с тях. Позовавайки се на т. 4 от ППВС № 1/1983 г., застъпва тезата, че наличието на този квалифициращ признак изисква напускането да е извършено с цел укриване, заличаване на следи или доказателства, каквато цел според защитата не е установена.

Оспорва се и наличието на нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал. 1 ЗДвП, като се поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил необходимия самостоятелен анализ на фактическите предпоставки и причинната връзка по отношение на всяко от тях.

На последно място прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, като счита, че не са отчетени в необходимата степен младата възраст на подсъдимия, дадените в досъдебното производство обяснения, оказаното съдействие и изразеното съжаление, като поддържа наличие на предпоставки за приложение на чл. 55 НК, евентуално за отлагане изпълнението на наказанието по чл. 66 НК, както и за намаляване срока на лишаването от право да управлява МПС.

С жалбата се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, а алтернативно - изменение на присъдата чрез отпадане на квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“, преквалифициране на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК и смекчаване на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. В. се явява лично, заедно с упълномощения защитник адв. Д., който поддържа изцяло жалбата.

Коментира събраното доказателство в хода на въззивното следствие – запис от системата 112, с което счита, че се установява, че докато подсъдимият е бил на местопроизшествието, то не е посетено от органите на МВР и спешна помощ.

2

Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на алтернативност – за нейното изменение и преквалифициране на извършеното като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК.

В лична защита В. поддържа адв. Д., като добавя, че признава, че е ударил пострадалия, но не е избягал, а стоял при него 10-15 минути и си тръгнал едва след като се уверил, че той е добре.

Прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна, а постановената присъда – за правилна и законосъобразна. Защитната теза, че липсва квалифициращият признак „бягство от местопроизшествието“, счита за опровергана от доказателствата, събрани пред двете инстанции.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в настоящия въззивен съдебен състав, като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно на основание чл. 313 и 314 НПК изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

С оспорената Присъда № 5 от 10.02.2026 г., постановена по НОХД № 50/2025 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, подсъдимият Ц. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 05.02.2024 г., около 01:40 часа, в гр. Червен бряг, при управление на лек автомобил и в нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал.

1 ЗДвП, по непредпазливост причинил на Ц.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около един и половина – два месеца, като след деянието избягал от местопроизшествието.

За да достигне до този извод, районният съд е приел за установено, че в нощта на 05.02.2024 г. подсъдимият се намирал в гр. Червен бряг заедно със свои приятели и управлявал лек автомобил. След като автомобилът първоначално не могъл да потегли и бил бутан от присъстващи лица, около 01:40 часа подсъдимият успял да запали двигателя и потеглил сам през намиращия се в близост паркинг. При движение със скорост около 50 км/ч той завъртял волана наляво и задействал паркинг спирачката, вследствие на което автомобилът преминал в странично плъзгане, качил се върху тротоара, ударил намиращия се там Ц.М. и поставен в близост пътен знак. В резултат на удара 3 пострадалият получил счупване на дясната ключица и охлузни наранявания по лицето и шията.

Първата инстанция е приела, че непосредствено след произшествието подсъдимият спрял автомобила и отишъл при пострадалия и намиращите се около него лица, но поискал от тях да не уведомяват органите на реда, като предложил да даде парична сума на пострадалия. След като последният не се съгласил, подсъдимият напуснал местопроизшествието с автомобила.

Впоследствие автомобилът бил оставен в дворно място в друго населено място. Подсъдимият бил установен и задържан на 28.02.2024 г., като посочил на полицейските служители мястото, на което се намирал автомобилът.

Фактическите си изводи районният съд е основал върху показанията на пострадалия, свидетеля очевидец Ц.С. и полицейските служители, съпоставени с протоколите за оглед и фотоалбумите, съдебномедицинската, автотехническата и комплексната видеотехническа експертиза, както и с останалите писмени доказателства. Съдът е кредитирал показанията на пострадалия като последователни, логични и непротиворечиви и съответстващи на показанията на свидетеля – очевидец, както и на останалия доказателствен материал.

Не са кредитирани показанията на свидетелите И.И. и Л.И., които съдът е оценил като съществено противоречиви както помежду им, така и относно основни обстоятелства от значение за делото, като е отчел и близките им приятелски отношения с подсъдимия. По сходни съображения съдът не е кредитирал и показанията на свидетеля С.А. в частта относно това дали е бил непосредствен очевидец на произшествието.

Съществено значение за установяване механизма на произшествието е отдадено на експертните заключения и видеозаписите. Според автотехническата експертиза автомобилът се е движел преди удара със скорост около 50 км/ч, а към момента на удара - с около 8 км/ч. Условията за движение са били добри и не са имали причинна връзка с произшествието, като при правилно управление автомобилът е разполагал с достатъчен коридор за безаварийно преминаване. При изслушването си вещото лице е пояснило, че установеното занасяне на автомобила е било предизвикано от неправилна употреба на ръчната спирачка. Видеотехническата експертиза от своя страна е възпроизвела хронологията на действията непосредствено преди 4 и след произшествието.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е нарушил посочените в обвинението правила за движение, вследствие на което е настъпило пътнотранспортното произшествие и е причинена средната телесна повреда на пострадалия, а след деянието подсъдимият е избягал от местопроизшествието. По отношение на причиняването на съставомерния резултат съдът е определил формата на вината като непредпазливост под формата на небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При индивидуализацията на наказанието районният съд е оценил обществената опасност на деянието като висока, а тази на подсъдимия като относително висока с оглед данните за предходни осъждания и други общественоопасни прояви. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени дадените в досъдебното производство подробни обяснения и оказаното чрез тях съдействие за разкриване на обективната истина, както и сравнително младата възраст на подсъдимия. Съдът е приел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 НК.

На подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, съответстващо на приетия от съда законов минимум, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. На основание чл.

343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по наказателното производство разноски.

По оплакванията за процесуални нарушения

Във въззивната жалба е въведено оплакване за това, че при откриване на съдебното следствие първоинстанционният съд приложил отменената редакция на чл. 276, ал. 1 НПК, съгласно която прокурорът прочита обвинителния акт. Според защитата последващото служебно предприемане от първоинстанционния съд на действия, съобразени с действащата редакция на разпоредбата, не е отстранило нарушението, тъй като към този момент свидетелите вече са били разпитани и доказателствата са били събрани.

Въззивната инстанция намира, че действително е допуснато процедурно 5 нарушение, както е посочено във въззивната жалба. Вместо съдебното следствие да започне с доклад на председателя на съдебния състав, в който да бъдат посочения основанията за образуване на съдебното производство и предявяване на евентуален граждански иск, е приложена старата редакция на чл. 276, ал. 1 НПК и е прочетен обвинителният акт от прокурора.

Следователно е допуснато нарушение но процесуалния ред, но то не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като не е ограничило правата на подсъдимия и неговия защитник.

Този извод на въззивния съд се базира на значението на двете действия – прочитане на обвинителния акт и доклад от председателя на съда, както и на основания за законодателната промяна. С въвеждането на промяната от 2019 г. за изготвяне на доклад от председателя се премахва формализма за пълно прочитане на обвинителния акт, което при изключително тежки и сложни обстоятелства води до значително забавяне на същинското съдебно следствие.

В конкретния случай първият съд е изпълнил по-тежката процедура, като по този начин е осигурил в пълнота на подсъдимия и защитника дословно устно запознаване с всички обстоятелства на обвинителния акт. При това положение подсъдимият и неговият защитник не са били лишени от възможност да разберат предмета и рамката на обвинението.

Различието след законодателната промяна през 2019 г. се изразява единствено в способа, чрез който в съдебната фаза подсъдимият бива запознат с обвинението (от прокурора чрез дословно прочитане или от председателя на съда – в резюме). Затова с прочитане на обвинителния акт подсъдимият не бил поставен в по-неблагоприятно положение при осъществяване на неговата защита, отколктото е съдебното следствие бе открито с доклад от председателя.