Решение № 4943 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4943 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100501394 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.09.2022 год., постановено по гр.дело №5361/2021 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Дирекция „У. на С. и С.Д.“ – МВР срещу „А.Б.“ ООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 754 лв., представляваща неустойка по договор №УРИ-5785-опд-36 от 05.05.2020 год. за доставка на реактиви за PCR /чл. 15/, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №46976/2020 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в общ размер на 586.55 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „А.Б.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че процесният договор бил сключен на 05.05.2020 год.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът се смятал сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Общите правила на ЗЗД били приложими и към договорите за обществени поръчки. Правният режим на последните включвал особени правила относно това как се определят страните по договорите, предметът, изменението, изпълнението и прекратяването, но общите правила на ЗЗД запазвали силата си, освен ако в конкретна хипотеза конкретна правна норма не изключвала приложението им. Нито една норма на 1

ЗОП не отменяла приложимостта на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, която била пряко приложима в разглеждания случай. В тази връзка следвало да бъде съобразен чл. 68 ППЗОП. Между страните не била уговорена конкретна дата за подписване на договора. Действително от приложения имейл от 07.04.2020 год. и от свидетелските показания било установено, че на 07.04.2020 год. ответникът бил получил решението за избор на изпълнител. Това решение подлежало на обжалване в 10-дневен срок пред КЗК, като в частност същото било влязло в сила на 18.04.2020 год. Ответникът нямало как да има информация дали решението е обжалвано в законовия срок, при положение, че за конкретната обособена позиция на обществената поръчка имало трима участници. Едномесечният срок от влизането в сила на решението, в който следвало да се сключи договорът, съгласно ЗОП, изтичал на 18.05.2020 год. По делото било установено, а и нямало спор, че преди тази дата в деловодството на възложителя бил депозиран договор, едностранно подписан от изпълнителя. Изпълнителят обаче нямало как да бъде сигурен, че депозирането на едностранно подписан договор ще бъде последвано от ефективно сключване на договор, нито имало как да бъде сигурен за датата на сключването, ако до такова се стигнело, ако не му било съобщено от възложителя, респ. ако не бил получил своя екземпляр от вече двустранно подписания договор – чл. 112 ЗОП. Т.е. общо правило на чл. 14, ал. 1 ЗЗД не само запазвало приложимостта си, но било допълнено от особената уредба на ЗОП – защото и след постановяване на решение за избор на изпълнител, и след влизането му в сила, и дори след представяне на едностранно подписан от изпълнителя проект на договор /докато договорът не бил двустранно подписан, той бил само проект/, възложителят не просто имал право, но бил задължен да извърши допълнителната проверка по чл. 112, ал. 1 ЗОП и едва ако всички четири условия по посочената алинея били налице, тогава се пристъпвало към сключване на договор.

Възниквал въпросът как изпълнителят би могъл да узнае за сключения договор. Това можело да стане, както следва: 1/ ако бъде уведомен от възложителя; 2/ ако получи своя екземпляр от договора, вече двустранно подписан или 3/ ако в публичен регистър, в случая – в РОП, бъде публикувано обявление за възложена поръчка. Обявлението за възложена поръчка било изпратено за публикуване на 15.05.2020 год. /видно от самото него/. Това била и датата, установена по делото, на която изпълнителят бил получил своя екземпляр от вече двустранно подписания договор. Следователно до 15.05.2020 год. ответникът нямало как да знае, че договорът е сключен. До този момент дружеството единствено знаело, че е депозирало проект на договор с приложени документи. Дали проектът бил приет или не, дружеството нямало как да знае. Узнаването имало не само информативно действие, а конститутивно – чл. 14, ал. 1 ЗЗД, това бил моментът на сключване на договора. Ето защо именно на 15.05.2020 год. бил сключен договорът за възлагане на обществена поръчка.

Обстоятелството кога този договор бил изведен от деловодството на едната страна, в случая на възложителя, било напълно правно ирелевантно. Това било едностранно действие на една от страните и то не обвързвало другата по никакъв начин, още повече, че извеждането на договора през деловоден регистър не било елемент от фактическия състав на сключване на договора и влизането му в сила, нито регистрационният номер от нечие деловодство се явявало реквизит на договора. В интерес на двете страни по договора законът бил 2 предвидил, че щом предложителят научи за приемането, то договорът е в сила. Ответникът бил узнал за приемане на проекта на договора на 15.05.2020 год. На тази дата не представляваното от мен дружество, а чл. 14, ал. 1 ЗЗД придава правно значение, и това е значението на дата на сключване на договора. Отделно от това следвало да се има предвид, че датата на сключване на договора – 15.05.2020 год., следвала и от изходящата от насрещната страна информация – обявлението за възложена поръчка и договорът били публикувани на 18.05.2020 год. , което потвърждавало, че договорът е подписан на 15.05.2020 год. и бил публикуван в тридневен срок в профила на купувача, съгласно указанията в Решение № 5785опр-56 от 06.04.2020 год. за избор на изпълнител. Освен това процесният договор бил сключен в условията на обявена от СЗО пандемия от коронавирус Covid 19 и обстоятелствата, свързани с пандемията, представлявали форсмажор по отношение на същия. Месеците април и май през 2020 год. били точно началните месеци на извънредното положение в България и Европа, в условията на които бизнесът се опитвал да се пригоди към възникналите ограничения. Действително, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 год./ за срока от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното положение спирали да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Обявена от СЗО пандемия от коронавирус Covid 19 и обстоятелствата, свързани с пандемията допълнително били забавили доставката на консумативите. Въпреки тежката обстановка ответникът бил извършил в пълен обем доставката на реактивите по договора. Неоснователно ищецът се позовавал на твърдяно като ненаправено в конкретен срок изрично уведомление за форсмажор. Уведомление в случая не било необходимо, тъй като пандемията била ноторен факт. Извънредното положение било обявено със закон и нямало правна норма, която да задължава уведомяване за това положение, нито за съдържанието на ограничителните мерки, които също били записани изрично в закона. СРС бил игнорирал напълно показанията на свидетелката И., установяващи навременното уведомяване за форсмажор и дори приемането на това уведомление от страна на ищеца и съгласие от страна на последния с основателността на позоваването на форсмажор. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Дирекция „У. на С. и С.Д.“ – МВР счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че Решение №5785опр-56 от 06.04.2020 год. на директора на ДУССД - МВР за класиране на участниците във вътрешния конкурентен избор и определяне на изпълнител било изпратено на 07.04.2020 год. на ответника с писмоуведомление по електронна поща, като в писмото било предложено в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител, но не преди изтичане на 14дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници за решението, да бъде сключен договор за изпълнение на поръчката, съгласно чл. 112, ал. 6 ЗОП. В този смисъл, 3 считано от 07.04.2020 год. дружеството било известено за предстоящото сключване на договора. На 24.04.2020 год. с друго писмо, изпратено по електронна поща, изпълнителят е бил уведомен за необходимите съгласно чл. 112, ал. 1 ЗОП документи и точния размер на гаранцията за изпълнение, които следвало да предостави при подписване на договора с възложителя. Т.е. изпълнителят още веднъж бил известен за предстоящото сключване на договора. След съгласуване, на основание чл. 36 от Вътрешни правила относно У. на цикъла на обществените поръчки в дирекцията, на проекта на договор, допълнен на основание чл.

112, ал. 4 ЗОП с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които последният бил определен за изпълнител на поръчката, на хартиен носител, последователно от всички отговорни служители по чл. 23, ал. 1 от Вътрешните правила, същият бил предоставен на „А.Б.“ ООД за подпис в два екземпляра. На 28.04.2020 год. управителят на дружеството, а именно С.С. била подписала двата екземпляра на договора и била представила всички необходими документи за сключването му, включително и банкова гаранция за изпълнение – Референция 48-9900 от 28.04.2020 год., издадена от „Юробанк България“ АД, като по този начин дружеството се било ангажирало с условията по договора, включително и с неговия срок за изпълнение. Последното не се било позовало на правната възможност, предвидена в чл. 112, ал. 4 ЗОП, съответно не било поискало извършване на никакви промени по съдържанието и условията по договора и не било посочило обстоятелства, настъпили по време или след провеждане на процедурата, които да водят до изменението му. Всеки договор в дирекцията минавал на предварителен контрол. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Вътрешните правила, след осъществяване на съгласуването по чл. 36, извършването на предварителен контрол и проверката на документите по чл. 58 и чл. 112, ал. 1 ЗОП при предварителния контрол, изготвеният проект на договор се предоставял последователно на главния счетоводител в отдел ФМО и на възложителя за полагане съответно на втори и първи подпис по договора. Договорът бил подписан от главен счетоводител /втори подпис/ на 05.05.2020 год. и от възложителя /първи подпис/ на 05.05.2020 год. и изведен с №УРИ 5785опд-36 от 05.05.2020 год. в регистратурата на ДУССД-МВР на същата дата. Тъй като 06.05.2020 год. бил национален празник, съответно неработен ден, двата екземпляра на договора били получени от отговорното длъжностно лице в дирекцията на 07.05.2020 год., като същото се било свързало с представител на ответното дружество на служебен телефон, посочен в офертата, респективно в чл. 27, ал. 1, т. 2 от договора №УРИ 5785опд-36 от 05.05.2020 год., за го уведоми, че договорът е сключен, като отправило покана да бъде получен от дружеството един екземпляр от него.

Ответникът не бил дал указания неговият екзепляр от договора да бъде изпратен по куриер.

Един екземпляр от договора бил получен от представител на дружеството, а именно от Л.С. на 15.05.2020 год., което било видно от неговия подпис, поставен на гърба на екземпляра от договора. Ответникът не бил съобщил причините за неоправданото забавяне за получаване на екземпляр от договора, въпреки че бил поканен да получи своя екземпляр още на 07.05.2020 год. С оглед Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед №8121з-1013 от 08.08.2017 год. на министъра на вътрешните работи, неоправданото забавяне на изпълнителя да се яви и получи подписан и регистриран 4 съгласно Вътрешните правила в МВР екземпляр от договора не отменяло поетия от него ангажимент и задължение да следи и да спази срока за изпълнение на договора, в съответствие с посоченото в чл. 2 и чл. 4, т. 2 от него. По отношение на възражението на ответника, че процесният договорът бил подписан на 15.05.2020 год. следвало да се има предвид нормата на чл. 26, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОП. Ищецът бил изпълнил законовото си задължение да изпрати обявление за възложена поръчка в тридесет дневен срок след сключване на същия, като в обявлението била посочена дата на сключване на договора: 05/05/2020. Указанията по т. 3 от Решение №5785опр-56 от 06.04.2020 год. се отнасяли за самото решение за определяне на изпълнител. В допълнение следвало да се има предвид, че възложителите имали законово задължение да изпратят обявлението за възложена поръчка, а във функциите на Агенция по обществени поръчки било да публикува информация за преписката в РОП, която очевидно била публикувана на 18.05.2020 год. На следващо място сочи, че ответникът бил изпълнил доставката на стоките по процесния договор със закъснение, като преди или по време на изпълнението на доставките изпълнителят не бил съобщил и не се бил позовал на наличието на форсмажорно обстоятелство /непреодолима сила/. Последният бил съобщил и се бил позовал на такова обстоятелство, а именно: пандемия от коронавирус COVID 19 чак след получаването на писмо на ищеца с изх. № УРИ 578500-5143 от 10.07.2020 год., с което бил уведомен, че на основание чл. 15 от договора му е начислена неустойка за забава в размер на 2 754 лв. за закъснение от 27 дни – виж чл. 22, ал. 1, изречение второ и ал. 2 от процесния договор. Не били и ангажирани доказателства за настъпването на форсмажорно обстоятелство – надлежно оформен документ от компетентен държавен орган, като ответникът не бил искал от възложителя да бъде подписван двустранен протокол за настъпване на форсмажорно обстоятелство. Не бил спазен и срокът по чл. 22, ал. 3 от процесния договор. Ответникът не бил уведомил писмено възложителя за настъпването на форсмажорно обстоятелство в тридневен срок от настъпването му, поради което нямал право да се позовава на такова обстоятелство. Освен това ответното дружество очевидно имало информация, че има проблем при обслужване на заявките и доставяните количества закъсняват, но въпреки това било сключило процесния договор договор, съответно се било задължило с 30-дневния срок за доставка на стоките. От друга страна, обявена от СЗО пандемия не означавала автоматично, че по отношение изпълнението на задълженията на което и да било дружество – изпълнител по договор, включително ответника, е налице форсмажорно обстоятелство, което да го освобождава от поетото от него задължение да изпълни доставката на стоките в определения срок, с който то се било съгласило с подписването на договора. Нямало правна пречка, при изпълнение на процесния договор изпълнителят да се позове на настъпването на форсмажорно обстоятелство, което би го освободило от последиците от забавено изпълнение на задълженията му, но той не се бил възползвал от предоставената му в договора правна възможност. Нещо повече, договорът бил сключен при условията на глобално разпространение на коронавирусната инфекция, с което изпълнителят бил наясно при подписването му, така че следвало като търговец да положи дължимата грижа и да организира доставката в уговорения срок, а ако това било невъзможно – своевременно да 5 уведоми възложителя с оглед предприемане на последващи действия съобразно възникналите обстоятелства – чл. 4, т. 1 от договора и чл. 302 ТЗ. Дори да се приемело, че било налице устно уведомяване на възложителя за наличието на обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като непреодолима сила, следвало да се има предвид, че съгласно чл. 306, ал. 3 ТЗ, възпроизведена в чл. 22, ал. 3 от процесния договор, при настъпване на форсмажорно обстоятелство засегнатата страна следвало да уведоми другата страна в подходящ срок писмено за наличието на непреодолима сила. Такова писмено уведомяване преди изпадането в забава от страна на ответника не било направено, поради което и същият нямал право да се позовава на непреодолима сила /чл. 306, ал. 1, изр. второ ТЗ/. Показанията на свидетелката И. не били игнорирани от първоинстанционния съд. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 19 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/331c914b-1af0-4208-82fd-016c4b831fd7