Определение № 4557 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4557 гр. С, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110150106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 349823/27.10.2025 г. по описа на СРС, депозирана от КБ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „ХС“ 8, вх. „А“ ет. 5, ап. 14, представлявано от управителите АС И ВК, чрез адв. А. Н. И., съдебен адрес: гр. С 1000, ул. „С“ № 59, ет. 4, e-mail: ***************ov.eu, телефон: ***********, срещу АВ, ЕИК ********, със седалище и адрес: гр. С 1111, ул. ЕБ, представлявана от изпълнителния директор ДСМ, Р. Х. С., с адрес за призоваване в гр. С 1111, ул. ЕБ (по месторабота – в качеството си на длъжностно лице при ответника), със съдебен адрес: гр. Б, ул. АМ № 3, ет. 1, офис 3, чрез адвокат Л. А. Ц., и П. В. Д.М., с адрес за призоваване в гр. С 1111, ул. ЕБ (по месторабота – в качеството си на длъжностно лице при ответника), със съдебен адрес: гр. С, ул. П № 34, ет. 1, ап. 4, чрез адвокат С. Д. И..

Ищецът е квалифицирал предявените осъдителни искове при условията на субективно съединяване и при солидарна отговорност, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу първия ответник АВ и по чл. 45 от ЗЗД срещу втория и третия ответник, за сумата от 1278,23 евро/2500 лева, част от обезщетение за вреди от неправомерен отказ за вписване на обстоятелства по партидата на ищеца в общ размер на 6474,66 евро/12663,34 лева, ведно със законна лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и всички разноски, направени по делото.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е с предмет на дейност производство и продажба на крафт бира, развиващо дейност от 2020 г. След първоначалното си утвърждаване на пазара, от началото на 2025 г., дружеството било във фаза на набиране на капитал от нови инвеститори за целите на увеличаване на производствения си капацитет. След постигната договорка между основателите му и инвеститорите в началото на юни капиталовата структура на дружеството е променена чрез продажба на дялове от основателите на петима нови съдружници.

Всички нови 7 съдружници взели решение за извършване на допълнителни парични вноски по реда на чл. 134 от ТЗ в общ размер на 346 040 лв., съразмерно на притежаваните дялове, с оглед покриване на текущите ликвидни нужди на дружеството във връзка с разширяването на неговия капацитет. С оглед сигурността на новите съдружници, съгласно решението, срокът за извършване на вноските е до 5 работни дни от вписването на новата капиталова структура на дружеството в Търговския регистър.

1

В изпълнение на решението и законовите изисквания, на 18 юни 2025 г. дружеството-ищец подало в АВ заявление с вх. № 20250618165559 за вписване на променената си капиталова структура в Търговския регистър, заедно с всички законоизискуеми документи за това. На 20 юни 2025 г. получили указания от длъжностно лице в АВ за актуализиране на датата на декларацията по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, както и за следното: „В актуалния дружествен договор е видно противоречие относно съдружниците в дружеството – в уводната част са посочени и документът е подписан само от ВК и от АС, а в текста на чл. 7 (1) са изброени имената и на други лица, без ЕГН, което да ги идентифицира. В същото време, към представения протокол, съдържащ решения за промени в дружествения договор, са видни подписи, част от които могат да бъдат копирани и манипулирани.“ Сочи, че със заявление с вх. номер 20250620145041 представил исканата декларация по чл. 129, ал.

2 от ТЗ с дата към момента на подаване, а второто указание, което противоречи на закона, не беше изпълнено. Получил нови указания със следното съдържание: „На заявителя са дадени указания, които са изпълнени частично, поради което повторно се указва да представи валидно подписано решение от съдружниците за промени в дружествения договор; коректен актуален дружествен договор, подписан от всички съдружници и подписан препис със заличени лични данни.“ Твърди, че със заявление с вх. номер 20250620163733 предоставил кратки разяснения на длъжностните лица относно правната уредба и кръга на правомощията им, които не били възприети от длъжностните лица и ищецът получил нови указания със следното съдържание: „В изпълнение на дадените указания с рег.№ 20250618165559-4/20.06.2025 г., с Ж1 отново се представя дружествен договор, който не съдържа всички съдружници в уводната част и същият е подписан само от ВК и от АС, а в текста на чл. 7 (1) са изброени имената и на други лица, без ЕГН, което да ги идентифицира. Не е представен протокол с решения за промени в дружествения договор, който да съдържа подписи или да е подписан с КЕП, по начин позволяващ да се извърши проверка на данните и валидността на електронния подпис.“ Сочи, че със заявление с вх. номер 20250621103131 депозирал до длъжностните лица адвокатско становище, в което извършил подробна правна квалификация на фактите и обърнал изрично внимание на длъжностните лица на конкретните вреди, които щели да причинят на дружеството при евентуално постановяване на неправомерен отказ за вписване на заявените обстоятелства, доколкото това вписване е условие за извършване на вноските по чл. 134 от ТЗ. Цитира адвокатското становище в исковата молба, като сочи, че въпреки него на 23.6.2025 г. получил нови указания от длъжностното лице Р. Х. С., ответник в настоящото производство, за изпълнение на неизискуеми от закона указания, като условие за извършване на вписването, които не е изпълнил, поради тяхната незаконосъобразност.

На 24.6.2025 г. му бил връчен отказ за вписване, постановен от длъжностното лице П. В. Д.-М., другият ответник-физическо лице по делото.

Твърди, че неправомерният отказ за вписване блокирал достъпа на дружеството до средствата по чл.134ТЗ, като довел до реална имуществена загуба, изчислима по законна лихва върху невнесените суми. На 25.6.2025 г. депозирал жалба срещу отказ с вх. номер 20250625103632, по която било образувано т.д. № 20251100901276 по описа на СГС, ТО VI-10. На 19.9.2025 г. СГС постановил решение, с което отменил отказа на длъжностното лице като незаконосъобразен по съображения, идентични със съображенията на процесуалния представител на ищцовото дружество в рамките на регистърното производство. Сочи, че процесното вписване било осъществено на 23.9.2025 г., със забава от общо 92 дни.

Ищецът твърди, че СГС отказал да присъди разноски на ищцовото дружество в производството, стъпвайки на разбирането в практиката на ВКС, че макар чл. 25, ал. 6 от 2

ЗТРРЮЛНЦ изрично да предвижда такава, „здравият разум“ предполагал да не се приложи тази ясна законова разпоредба, защото била несъвместима с едностранния характер на производството.

Ето защо, ищецът имал правен интерес от воденето на настоящото производство за обезщетяване на вредите, които е претърпял от незаконосъобразните действия на Агенцията по вписванията и конкретните длъжностни лица, които са ги извършили.

Излага доводи, че макар Агенцията по вписванията да е административен орган и да са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ, с оглед смесения характер на регистърното производство като охранително производство по ГПК, водено от административен орган, който обаче не действа като такъв според изложеното разбиране в обилна съдебна практика по обжалване на постановените откази и с оглед избягване на последващи правни аномалии, ищецът предпочита да реализира отговорността по общия ред по ЗЗД. Сочи, че този избор на общия ред за търсене на обезщетение с предявяване на иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предвид това, че вредата била причинена при изпълнение на възложени служебни функции, поради което Агенцията по вписванията отговаря като възложител, а длъжностните лица – като преки причинители по чл. 45 във вр. с чл. 53 ЗЗД. Сочи, че настоящият иск не представлява дублиране на евентуалното право по чл.1отЗОДОВ, тъй като се търси обезщетение по общия гражданскоправен ред, при различно фактическо основание и субекти на отговорността.

Ищецът сочи, че ответниците Р. Х. С. и П. В. Д.М. носят отговорност в качеството си на длъжностни лица, които са фактически извършители на противоправното действие. За разлика от останалите длъжностни лица, участвали в производството, тези две длъжностни лица са извършили противоправните си действия след ясните разяснения от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество относно съдържанието на приложимите правни норми, но и конкретните вреди, които ще понесе дружеството при постановяване на незаконосъобразен отказ. За разлика от останалите длъжностни лица, чиято отговорност, според ищеца, е лимитирана от трудовото законодателство, поради некомпетентността им, за ответниците Р. Х. С. и П. В. Д.-М. такова извинение не е налице, тъй като след като процесуалният представител на ищеца им е обърнал внимание за последиците от евентуално тяхно несъобразяване със закона, поради което действията им били извършени ако не с цел, то при всяко положение с пряк съзнателен риск от увреждане на дружеството-ищец, след изрично уведомяване за последиците.

Сочи, че претърпените от дружеството вреди от незаконосъобразния процесен отказ са в общ размер на 12663,34 лева, от които 610 лв. са сторените разноски в производството за отмяна на отказа по т.д. № 20251100901276 по описа на СГС, а останалите 12053,34 лева са размерът на законната лихва върху сумата от 346 040 лв. за периода от 92 дни, считано от 24.06.2025 г., датата, на която е трябвало да бъде вписана промяната по партидата на дружеството, ако ответниците били спазили закона до 23.9.2025 г., датата, на която е извършено вписването след постановяване на решението за отмяна на отказа по т.д. № 20251100901276. Твърди, че доколкото решението за извършване на допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ в полза на дружеството в размер на 346 040 лв. било отложено до вписване на промяната по процесното заявление, незаконосъобразният отказ е лишил ищеца от достъпа до тази сума, като установената законна лихва е нормативно установеният измерител на вредата от невъзможността да се ползва паричен ресурс. Счита, че конкретното проявление на тази вреда е изрично, ясно и недвусмислено посочена на длъжностните лица в хода на регистърното производство. Решението било представено като документ в производството и вредата е била предвидима и съзнателно причинена на доверителя ми от ответниците. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира и разноски.

3

Ответната страна АВ е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковата молба като недопустима, излагайки подробни доводи и позовавайки се на цитирана задължителна съдебна практика. Счита, че ЗОДОВ е специален закон, който изключва прилагането на ЗЗД в случаите на вреди от административна дейност, поради което исковата претенция срещу Агенцията и едновременно с това срещу служители на Агенцията като солидарна отговорност, е недопустима. Счита също така иска за недопустим и поради липса на надлежни ответници, тъй като ищцовото дружество търси солидарна отговорност между административен орган и „фактически извършители“ по ЗЗД, каквато солидарност законът не познава. Сочи, че на това основание производството следва да бъде прекратено спрямо всички ответници.

Ответникът счита, че ищецът неоснователно претендира за наличие на противоправност въз основа на отменен отказ по регистърното производство, тъй като отмяната на административен акт не е достатъчна, за да се приеме противоправност за целите на деликтната отговорност. Сочи, че длъжностните лица по регистрация извършват служебна проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включително проверка за редовността на документацията. Твърди, че в конкретния случай длъжностните лица са действали в рамките на закона, съобразно служебните си правомощия и при установени несъответствия в документите. Наличието на различни подписи, непълни данни за съдружници и липса на възможност за идентификация на подписите обективно е налагало допълнителна проверка и указания. Твърди, че процесния отказ № 20250618165559-7/24.06.2025 г. е постановен при съобразяване на действащата нормативна уредба, като в него било посочено, че е необходимо отразяване на ЕГН в дружествения договор за съдружниците физически лица на основание чл.115,т.З от ТЗ , която се извежда от разпоредбата на чл.11,т.1 от ЗГР. Счита, че липсва причинна връзка като оспорва твърдението на ищеца, че отказът е „блокирал“ получаването на допълнителни парични вноски. Счита това твърдение за хипотетично и недоказано, защото реални вноски не са извършени. Сочи, че договорът между съдружниците е израз на частноправна воля, която Агенцията не контролира. Твърди, че липсва доказателство, че вноските биха били направени незабавно, в пълен размер и без други условия.