Определение № 257 от 26.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 25.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600289 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 345 вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С обжалваното определение, постановено в проведено по делото разпоредително заседание, ОС-Пловдив е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на Окръжна прокуратура-Пловдив за отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения, при наведени от защитника адв. К. и подсъдимия Г. искания в тази насока.

Недоволен от така постановеният съдебен акт останал адв. К. и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалва. Релевират се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се липса на мотиви поради отсъствие на каквито и да е съображения на съда защо е приел за неоснователно искането за прекратяване на съдебното производство, основано на възражения за наличие на нарушения измежду визираните по чл.248, ал. 1, т. 3 НПК. И пред настоящия съд се отстоява виждане за процесуална непригодност на обвинителния акт да изпълни основното си предназначение- чрез фактическо описание на параметрите на инкриминираната дейност да очертае подлежащите на доказване факти по делото и да обезпечи реализирането на правото на защита на предаденото на съд лице. Иска се определението да бъде отменено, съдебното производствопрекратено и делото върнато на прокурора.

1

Апелативният съд, като съобрази възраженията в частната жалба и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В разпоредително заседание, проведено на 12.06.2023г. по НОХД № 901/23г. на Окръжен съд- Пловдив, съдът е приел отсъствие на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Основателно е възражението на защитника, че изразеното от него становище в тази насока не е обсъдено изобщо, при все че то е било изложено с множество различни аргументи. Най- общо казано, защитникът е отстоявал позиция, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва необходимата конкретика относно фактите, срещу които подсъдимият да се брани, защитникът му да реализира процесуалните си задължения, а обвинението да доказва. Внимателния прочит на протокола за проведеното съдебно заседание сочи, че наведените от защитника множество оплаквания срещу съдържанието на обвинителния акт са останали необсъдени, с формално и общо заявеното в мотивите на проверяваното определение „ няма нито едно допуснато нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК досежно обвиняемия“. Реално мотиви липсват. Императивната разпоредба на чл. 34 от НПК о пределя съдържанието на всеки акт на съда, неразделна част от който са мотивите. Последните следва да отразяват фактическите и правните съображения, обосноваващи постановения съдебен акт. В конкретния случай съдът е бил длъжен да изложи мотиви относно невъзприетата от него основателност на всяко от отправените възражения срещу съдържанието на обвинителния акт. По силата на официалното начало на правото на подсъдимия по чл. 55 ал. 1 от НПК и на защитника по чл. 99 ал. 1 от НПК да отправят възражения (в случая за необезпечаващ правото им на защита ОА) и да правят искания (конкретно- за връщане на делото на прокурора) съответства задължение на съда да аргументира становището си в тази насока с акт, съответстващ на изискванията на чл.34 от НПК.

Изводът на първостепенния съд за процесуална законосъобразност на 2 дейността на прокурора при съставянето на обвинителния акт е не само необоснован, но и неправилен.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Пловдив, с който обвиняемият А. Г. Г. е предаден на съд с обвинения за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, т. 6 и т.

7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Възражението, че обвинителният акт е неясен, като липсват дължимите факти съобразно възведеното обвинение, е основателно.

Налице е съществено противоречие относно мястото на извършване на инкриминираната по чл. 255, ал. 1, т. 6 от НПК деятелност. От една страна се твърди посредственото извършителство да е чрез свидетелка П. (счетоводно обслужващата търговското предприятие, спрямо данъчните задължения на което е реализирано разследваното престъпление) да е имала счетоводна кантора с офис в гр. П. (л. 3, абз. последен от ОА). Според обвинителната теза, действайки при незнание за невярно съдържание на първични счетоводни документи (фактури за покупка), тя ги е вписала във вторичните такива- дневниците за покупки на „В.“ ЕООД. Подсъдимият А. Г. е предаден на съд с обвинение за това, че така е „ съставил и използвал“ същите вторични счетоводни документи в гр. Х. и в гр. П.. Липсва каквото и да фактическо твърдение къде са съставени тези вторични счетоводни документи и защо се приема това да е реализирано в гр. Х. и в гр. П. при все, че дейността на св. П. е била ситуирана в гр. П.. Т.е., оплакването, че не е ясна обвинителната теза относно мястото на извършване на престъпните деяния, изразили се (според прокурора) в съставяне на документи с невярно съдържание- дневници за покупки, намира пълна подкрепа в съдържанието на обвинителния акт. Липсва заявяване и защо се приема тези неистински документи да са използвани в някое от посочените две места- гр. Х. и гр. П., в какво се е изразило използването им. Ако прокурорът счита, че счетоводните документи с невярно съдържание са съставени в гр. Х. и гр. П., е следвало да обоснове къде и как е сторено и защо приема конкретното местоизвършване на това деяние. Ако възприема обвинителната си теза съобразно отразеното на л. 3, абз. последен от ОА, тъй като към настоящия момент несъмнено за това обстоятелство е налице и противоречие в ОА, прокурорът следва да прецени и необходимостта от ново привличане на лицето като обвиняем.

3

Както в чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, така и в чл. 219, ал. 3, т. 3 от НПК (определящи съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, съответно на постановлението за привличане на обвиняем), е поставено като задължително изискване посочването мястото и времето на извършването му. В обвинителния акт несъмнено следва да бъде посочен и начинът на осъществяване. В чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК законодателят е криминализирал използването на визираните в нормата документи в три хипотези- "при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители". В коя от тях се твърди подс. Г. да е бил при инкриминираната по делото деятелност не е ясно, тъй като липсва и фактическо описание, и юридическо очертаване на конкретното изпълнително деяние за всеки един от данъчните периоди.

Основателно е и възражението, че не е ясно дефинирано и времето на извършване на отделните изпълнителни деяния досежно тази именно правна квалификация ( по ал. 1, т. 6 на чл. 255 от НПК) . На стр. 5 от ОА общо е описано предаването от обв. Г. на св. П. на фактури за нереализирани (според обвинението) сделки в периода от началото на м. юни 2016 г. до края на м. септември 2016 г. и са изброени множество фактури. Кои от тях са предадени от подсъдимия през период, съответстващ на съответния данъчен ( каквато е конструкцията на юридическо обвинение), не е описано. Така обвинителната теза е лишена от ясно заявени за всяко обвинително деяние факти, които да обезпечават реализирането правото на защита на предаденото на съд лице.

Възражението, че не обезпечава реализирането на правото на защита и посочването само на фамилията на „св. С.“, общуването на подсъдимия с когото е способствало за създаването на условия за извършване на престъплението ( стр. 1 и стр. 2 от ОА), също е основателно.

Този свидетел е назован само с фамилното му име. Липсва каквото и да е друго твърдение за него, което да съдържа макар и косвени индивидуализиращи го признаци. В списъка на лицата за призоваване, наличен в приложението към обвинителния акт, свидетел с такава фамилия липсва, каквато основателна претенция е наведена в жалбата. При направената от настоящия въззивен състав проверка на приложените материали от ДП (8 тома), също не се установи наличие на протокол за разпит 4 на лице с фамилия „ С.“. Не е обезпечено реализирането на правото на защита на подс. Г. при липса на ясна индивидуализация на лицето, познанството с което според ОА е поставило началото на инкриминираната по делото дейност.

С оглед на обсъденото по горе следва да се отбележи, че законодателят е извел точното посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност, не позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните права на обвиняемия, защитника, евентуалните акцесорни страни в процеса, които могат да защитават правата си само в рамките на обвинителната теза.

Основателно е и възражението срещу изграждането на обвинителната теза чрез буквално възпроизвеждане съдържанието на част от изготвените по делото експертизи. Този подход е несъвместим с обсъденото по- горе задължително съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, поставил началото на настоящето съдебно производство, не са посочени фактите, необходими за пълно и точно фактическо обвинение. Тази фактологична празнина не може да бъде запълнена с цитираните в обвинителния акт заключения на вещите лица по част от изготвените експертизи. Експертизата е един от доказателствените способи по НПК, посредством който се изясняват обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания, а заключението на вещите лица е възможно да е и доказателствен източник за тези обстоятелства. Същото обаче не е задължително за органите на съда и на досъдебното производство и подлежи на внимателен анализ и преценка.

Прокурорът е този, който в хода на досъдебното производство следва да прецени дали и доколко експертното заключение е относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват посредством това заключение.

Неоснователно е възражението, че не е ясна връзката към предмета на делото на свидетелите, които са изброени в жалбата и съответстват на сочените от прокурора в приложението към обвинителния акт по чл. 246, ал.

5

4 от НПК. Единно е виждането на теорията и съдебната практика, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт съобразно разпоредбата на чл. 246, ал. 3 от НПК е достатъчно да се посочат: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от НК; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. Процесуалният законът не съдържа изискване в ОА прокурорът да описва и анализира доказателствената обезпеченост на изложените от него факти.

Обобщено, въззивната инстанция намира, че не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК обвинителният акт, по който е образувано настоящето съдебно производство. Съдържанието на посочената норма и тълкуването му в утвърдената съдебна практика, вкл. и в Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, очертава обвинителния акт като лимитиращ предмета на доказване в съдебната фаза. Настоящият обвинителен акт не може да изпълни главното си предназначение- да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по този начин постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на подсъдимия. Пълното описание в ОА на правнорелеватните факти на обвинението е гаранция за реализиране правото на защита и на Държавата, в качеството й на ощетено юридическо лице, от компетентния орган на което е направено искане за участие в производството като гр. ищец.