Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 04.06.2026, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 321/2025
Вид
Решение № 66
Подписан
04.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Дулово, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100321 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл.79 от ЗС във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, и чл.108 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. М. С. с ЕГН:**********, от ***** и Т. М. Б. с ЕГН **********, от гр. **** против Т.

А. Т. с ЕГН:**********, от гр. ****, с която се иска от съда да постанови решение, с което:

1/Да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение продължило повече от 10 години, на 558 кв.м. /петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, целият с площ 2765 кв.м., с начин на трайно ползване „Овощна градина“, при граници имоти идентификатори: ****

2/Да осъди ответника Т. А. Т. с ЕГН:**********, да предаде на ищците Ж.

М. С. с ЕГН:********** и Т. М. Б. с ЕГН **********, владението върху 558 кв.м. /петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, целият с площ 2765 кв.м., с начин на трайно ползване „Овощна градина“, при граници имоти с идентификатори:

****

Представят писмени доказателства. Не претендират разноски.

В исковата молба ищците излагат следните твърдения: че съгласно влязло в сила Съдебно решение №****, постановено по възз.гр.дело №г. по описа на Окръжен съд- Силистра били признати за собственици по давностно владение 1 спрямо ЕТ „*** върху част от недвижим имот - 1734/ хиляда седемстотин тридесет и четири/ кв.м., , представляващ дворно място, парцел 1-19, в кв.4, по регулационния план на ***, с площ от 2 000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, при граници:общински дворни места от двете страни и улица от двете страни, който имот е със стар номер **** /с нов идентификатор ***/, по плана за земеразделяне на с. ****, с променен идентификатор ****, с площ от 2 000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, с предназначение - за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори ****, ****, и ****.

Съгласно приетото заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по гражданското производство се установи, че е налице частична идентичност на владения от тях имот с пл. сн. № 19 и имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, собственост на ЕТ „*** за площ от 1 734 кв. м., , както и с имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, собственост на настоящия ответник Т. Т., за площ от 558 кв.

Окръжен съд-Силистра приел, че изтеклата придобивна давност в полза на ищците е доказана към всеки възможен етап - и към 1973 г., когато е приет чл. 29 от ЗСГ, и след отмяната му, като имотът е бил през години и към настоящия момент винаги в наше владение.

Съдът приел, че проведеното административно производство от Поземлена комисия-Дулово по възстановяване на имота на наследодателя на продавача на ЕТ „*** е незаконосъобразно, тъй като не всички земи, които се намирали извън регулационния план на населеното място имали земеделски характер и в това отношение съдебната практика била последователна и категорична. Въззивната инстанция се позовала и на ТР № 104/26.06.64г. на ОСГК на ВС, според което ако собственици на такива дворни места са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в това ТР. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следвало, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ат.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза беила категорична, че осъществяваното повече от 60 години владение от ищците е върху площ от 2292 кв.. /две хиляди двеста деветдесет и два квадратни метра/, които засягали процесните 558 кв.м. от имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, собственост на ответника Т. А. Т..Приложено представяме екземпляр от заключението по назначената експертиза с препис за ответника.

Заявява, че ако ответника не се противопостави и признае изцяло иска ще поискат от съда да постанови решение по признание на иска, като се съобрази изцяло с вече изготвената техническа експертиза по предходно развилото се производство.

2

Твърдят, че са придобили дворното място, парцел 1-19, в кв.4. по регулационния план на ***, с площ от 2 000 кв. м, чрез техния баща М.Г.Г ЕГН **********, починал на г., съгласно договор за покупко- продажба от 05.11.1961г.

Твърдят още, че през всичките тези години лично и чрез него владеем повече от тази площ или както се установи в развилото се гражданско производство владеят 2292 кв.. /две хиляди двеста деветдесет и два квадратни метра/, като 558 кв.м попадат в имота на ответника Т. Т., който е закупил процесният имот през 2020г. и е станал негов собственик по документи, но реално владението върху частта от имота с посочената площ се е осъществявало от ищците и още до 2020 г. , когато го е закупил в тяхна ползва е изтекла придобивната давност. Още повече, че ответника Т. Т. е бил наясно, че ищците осъществяват владението явно, спокойно и непрекъснато.

С читат, че имат правен интерес да предявят настоящия установителен иск за собственост върху 558 кв.м. /петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, собственост на Т. А. Т. и за предаване на владението върху него. Излагат съображения.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. за процесуална икономия и заплащане на разноски, които вероятно ще бъдат възложени в моя тежест изразявам становище, като признава исковата претенция за собственост на ищците. Моли, съда да се произнесе с решение по признаване на иска, като разноските направени до тук в съдебното производство от страните останат така както са сторени за всяка една от тях.

Моли, ищците след влизане в сила на решението по настоящото производство, да заплащат за своя сметка разходите, които ще възникнат по новото трасиране и нанасяне на промените в кадастъра, както и евентуално дължими нотариални такси за него, касаещи издаване на нов нотариален акт с ново описание на площта на моя имот, за да не бъда допълнително натоварен с нови разноски, като собственик на съседен имот.

Заявява, че при желание от страна на ищците е в готовност за провеждане на допълнителни разговори и уточнения извънсъдебно, тъй като той доброволно признава иска, за да не ги товари с разноски, като моли, за същото коректно отношение и спрямо него от тяхна страна.

Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.Г. И. от АК-Добрич, предвид признанието на исковете, иска постановяване на решение при признание на исковете по чл.237 от ГПК.Не претендира разноски.

3

В открито съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.

Съдът като установи по несъмнен начин, че ответникът е признал изцяло претенциите на ищците, като е направил изрично писмено изявление за това в отговора, то исковете са основателени и събиране на доказателства не е необходимо.

Като намира признатото право да е направено от ищеца и да не противоречи на закона или добрите нрави, то ще се постанови решение в хипотезата на чл. 237, ал.1 и 2 ГПК, което се основава на признание на иска.

На основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът постановява решение при признание на иска, с което:

1.се признава за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение продължило повече от 10 години, на 558 кв.м. /петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, целият с площ 2765 кв.м., с начин на трайно ползване „Овощна градина“, при граници имоти идентификатори: ****

2. се осъжда ответника да предаде на ищците Ж. М. С. с ЕГН:********** и Т. М. Б. с ЕГН **********, владението върху 558 кв.м. /петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от имот с идентификатор **** по действащата КККР на ***, целият с площ 2765 кв.м., с начин на трайно ползване „Овощна градина“, при граници имоти с идентификатори: ****

По отношение на искането направено от ответника с писмения отговор ищците след влизане в сила на решението по настоящото производство, да заплащат за своя сметка разходите, които ще възникнат по новото трасиране и нанасяне на промените в кадастъра, както и евентуално дължими нотариални такси за него, касаещи издаване на нов нотариален акт с ново описание на площта на имота на ответника, за да не бъде допълнително натоварен с нови разноски, като собственик на съседен имот, съдът намира че не следва да се произнася по него, тъй като това са обстоятелства които може би ще настъпят в един бъдещ момент, който към настоящият момент не е известен на съда.

Предвид изхода на делото и по реда на чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска. Доколкото обаче същите изрично заявиха в съдебно заседание, че не претендират разноски, то и такива не следва да им се присъждат.

Ответника също не претендира разноски.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на предявените искове, Дуловският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. А. Т. с ЕГН:**********, от гр. ****, че ищците Ж. М. С. с ЕГН:**********, от ***** 4 и Т. М. Б. с ЕГН **********, от гр. ****, са собственици на основание давностно владение продължило повече от 10 години, на 558 кв.м.

/петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от Поземлен имот с идентификатор ****, по действащите КККР на ***, целият с площ 2765 кв.м., с начин на трайно ползване „Овощна градина“, при граници имоти идентификатори: ****

ОСЪЖДА ответника Т. А. Т. с ЕГН:**********, от гр. ****, да предаде на ищците Ж. М. С. с ЕГН:**********, от ***** и Т. М. Б. с ЕГН **********, от гр. ****, ВЛАДЕНИЕТО върху 558 кв.м. /петстотин петдесет и осем квадратни метра/ от Поземлен имот с идентификатор ****, по действащите КККР на ***, целият с площ 2765 кв.м., с начин на трайно ползване „Овощна градина“, при граници имоти с идентификатори: ****

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренският окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 5