Решение № 3924 от 23.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3924 гр. В., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110109459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. С. Д., ЕГН ......... с адрес гр. В., ул.

С.К. срещу В. Д. П., ЕГН ********** и Е. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., С.К. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 511,29евро /1000лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди във вид на душевни болки и страдания, търпяни в резултат на ограничения от тях достъп до имота й на 13.03.2024г., задръствайки подходът към входната й врата със саксии и тяхни вещи, ведно със законна лихва от датата на увреждането 13.03.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Твърди, че на посочената дата ответниците ограничили достъпа на ищцата до собственото й жилище, находящо се в сграда в режим на етажна собственост, с адм. адрес – гр. В., ул. С.К. като подходът към входната й врата бил задръстен от саксии и вещи, собствени на ответниците. За случая ищцата подала сигнал на тел. 112, като на място бил изпратен полицейски екип. На 19.03.2024г. бил съставен протокол за предупреждение срещу ответника. Твърди се, че вследствие на непозволеното действие ищцата била силно разстроена, изнервена, обезпокоена, депресирана и се почувствала унижена. Действията на ответниците не били изолиран случай. Същите демонстрирали неприязън към ищцата. Впоследствие подала жалба до ВРП, като прокуратурата отказала да образува д.п. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен. Не отричат, че страните притежават отделни жилища в сграда, находяща се на адрес гр. В., С.К. в режима на етажна собственост. Посочват, че ответникът е нейн управител, като за притежаваните ид.части от дворното място от отделните собственици в сградата се грижили както ответниците, така и специално ангажирано за това лице. Дворът бил с много цветя, розариум и други видове цветя. Посочат, че ищцата живее постоянно в Германия, а страната посещава 1-2 пъти годишно за кратък период от време. Със съпруга й ответниците поддържали нормални съседски отношения. Семейството на ищцата не заплащали редвоно 1 таксите към ЕС, като не били предприемани действия за принудителното им събиране в тази насока. През м.септември 2023г., ищцата предизвикала конфликт, тъй като по нейни думи ответникът искал да смени патрона на вратата на стълбището с нов, с което тя не била съгласна. Въпреки, че била помолена да не смущава с виковете си, тя продължила в същия тон. На 13.03.2024г. ответницата чула, че се води разговор на висок тон пред жилището й.

Отворила вратата и видял ищцата, зад нея друга жена и мъж, с голямо куче. Тогава ищцата започнала да крещи, че ответниците са сложили цветята си на стълбището, по което тя се качвала нагоре към тавана. На стълбището имало две малки кашпи, а до тях 2-3 подложки за цветя от стиропор. Ответницата помолила за нормален разговор и обяснила, че това са цветя на живущите в сградата, които украсяват външното стълбище и кътовете в двора. През зимата се прибирали в стълбищната клетка, разположени до нишите на прозорците на една голяма етажерка. Ищцата продължила да крещи, че не можела да стигне до жилището си.

Тогава ответницата преместила кашпите встрани от тяхната врата, като се опитала да обясни, че работникът вероятно ги е оставил там поради липса на място. Сочи се, че другата жена се представила за адвоката и пояснила, че ответницата ще си има работа с прокуратурата. Притеснена ответницата се обадила на съпруга си, От своя страна ищцата се обадила на тел.112. На отзовалите се по сигнала полицаи обяснила, че не може да стигне до жилището си. Появил се и ответника, който пояснил, че цветята са живущите в сградата и през зимата презимували на стълбищната клетка. Тогава служителите на МВР посъветвали ищцата да не звъни на тел.112 за дребни битови проблеми. На 13.03.2024г. ответникът в качеството си на управител на ЕС написал писмо до ищцата, като й обърнал внимание на поведението й, с което нарушавала нормалните съседски взаимоотношения. Писмото било оставено на входната врата в присъствието на двама свидетели. Оспорват ищцата да е търпяла описаните вреди, както й да са предприели действия по задръстване на входната й врата със саксии и вещи, с което да са ограничили достъпа й. Считат, че всъщност действията на ищцата, свързани със смущаване на обществения ред в сградата, са неправомерни. Оспорват да носят солидарна отговорност за твърдяните нарушения.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на така заявената искова претенция ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, настъпване на сочените по вид и интензитет неимуществени вреди в патримониума му, произтичащи пряко и непосредствено от противоправното деяние на ответниците; че на 13.03.2024г., ответниците са задръстили подхода към входната му врата със саксии и тяхни вещи. Или за да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: неправомерни действия на ответниците, настъпили вреди и причинна връзка между неправомерните им действия и вредата.

Между страните в обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че същите притежават самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с адм. адрес гр. В., С.К.

По делото е приобщено писмо с изх. № 17/13.03.2024г. от управителя на ЕС с адм. адрес ул.“С.К. до г-жа С. Д., с което на последната е отправена забележка за непристойно поведение.

По повод на изискана информация е постъпило писмо от ОД на МВР – В., видно от което адреса в гр. В., С.К. е бил посетен на процесната дата от служители на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – В.. Няма изготвена докладна записка по случая.

2

Приобщен е протокол за предупреждение, издаден на 19.04.2023г. от гл. инсп. при първо РУ- В., видно от който ответникът П. е предупреден да не ограничава достъпа на ишцата Д. до имота й.

За доказване твърденията си страните ангажираха гласни доказателствени средства показанията на св. М. Й., св. К. С., св. Т. З. и св. К. Василев, без дела и родствени връзки със страните. От показанията им се установяват следните релевантни за спора факти:

Св. М. Й. излага, че е посетил адреса на страните, находящ се в гр. В., ул. „Стефан Карджа“ по сигнал на дежурен оперативен. Помни, че ставало въпрос за някакви цветя, но не си спомня дали е имало такива и къде са били. Като цяло няма спомен за случая.

Св. К. С. разясни, че не си спомня много за случая, но е посетил адрес по сигнал за някакви саксии, разположени по стълбищата, които пречили на жителите да достъпят до втори и трети етаж. Излага, че действително имало саксии на стълбището, но няма спомен дали те действително са пречили. Не си спомня дали е имало саксии пред входна врата.

Св.Т. З. поясни, че познава страните и знае къде живеят те, а именно в една и съща сграда. Твърди, че той не живее на това място и няма достъп и преки наблюдения към стълбището на съседите си. Виждал е саксии в двора им, но не знае дали те се прибират зимата вътре. Не е бил свидетел на инцидент.

Св. К. Василев изложи, че познава страните, тъй като работи на адреса - ул. С.К.

Полагал грижи за общите части, които почиствал. Също така прибирал и изкарвал цветята пролетно и есенно време. Управител на ЕС бил ответникът. Сочи, че цветята били на всички собственици и били много на брой. Когато били прибирани през есента, те стояли по самите стълбища, имало малко по площадката и прозорците. Поставяли се там, където имало място.

Ответникът му помагал, като му казвал къде да бъдат поставени. Сочи, че ищцата живее на третия етаж и там няма други апартаменти. Твърди, че той или друго лице не е слагало цветя пред нейната врата. Сочи, че така както се поставят саксиите винаги има проходимост и може да се преминава спокойно, като не се налага да бъда прескачани. Като цяло растенията са в малки саксии, ниска растителност до 30см високи. Никой във входа не се бил оплаквал, че те му пречат. Не може да каже колко точно са на брой, но били много. Знае за случая когато г-ца Д. е направила скандал на сем. Пощанови, но не е присъствал.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че по делото ищецът не успя да установи първата и най - важна предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно, че е осъществено противоправно деяние от страна на ответниците. В тази връзка ангажираните свидетелски показания не бяха информативни. Нещо повече установи се по делото, че на процесната дата ищцата сама е предизвикала конфликт, за което й е отправена писмено забележка за непристойно поведение. Изисканият и приложен протокол за предупреждение към ответника също не установява, че ответниците действително са ограничили достъпа на ищцата до имота, а свидетелства единствено за отправено предупреждение. Няма ангажирани доказателства и за това, че ищцата действително е търпяла негативни емоции в резултат на действията на ответниците.

Ето защо така предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Разноски за присъждане са поискали и двете страни. Ответниците са представили списък по чл. 80 ГПК. Сторените разноски са от 30,68евро за призоваване на свидетели и адв. възнаграждение в размер на 409,03евро /800лева/. Възражението на ищеца за прекомерност съдът намира за неоснователно, доколкото защитата е оказана по отношение на две лица. Представени са доказателства за реалното плащане на адв.възнаграждение, поради което искането за присъждането му следва да се уважи. Така общо следва да бъдат присъдени разноски от 439,71евро.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Д., ЕГН 570913114 с адрес гр. В., ул. С.К. срещу В. Д. П., ЕГН ********** и Е. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., С.К. за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 511,29евро, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди във вид на душевни болки и страдания, търпяни в резултат на ограничения от тях достъп до имота й на 13.03.2024г., задръствайки подходът към входната й врата със саксии и тяхни вещи, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 13.03.2024г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН 570913114 с адрес гр. В., ул. С.К.да заплати на В. Д. П., ЕГН ********** и Е. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., С.К.сумата от 439,71евро, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4