Решение № 16 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 623/2025
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100623 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против Районен съд Троян, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.
От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гражданско дело № 1220/2024 г. на РС Ловеч, че на основание чл.
118, ал. 2 ГПК същото е изпратено по подсъдност на РС Троян, пред който на 11.07.2024 г. е образувано гр.д. № 552/2024 г., както и че същото не е внасяно за разглеждане в открито съдебно заседание, като с оглед на това се поддържа, че от ответника е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието.
От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок (гр.д. № 1220/2024 г. на РС Ловеч и гр.д. № 552/2024 г. на РС Троян), в размер на сумата от 27 000 лв.
Възраженията на ответника РС Троян е за неоснователност на иска (правоизключващо) и се основава на оспорвания и доводи за липса на поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди, както и правонамаляващи възражения, основани на оспорвания на обстоятелствата, с които се свързва претендирания размер на обезщетението.
Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.
1
От РС Троян също не се ангажира процесуален представител в откритото съдебно заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на РС Троян, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното производство и върху недоказаност на твърдените неимуществени вреди.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2024 г. е образувано гр.д. № 1220/2024 г. по описа на Районен съд Ловеч по подадена от К. Г. Т. искова молба против Районен съд Ловеч, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6000 лв., претендирана като частична претенция от 49 000 лв. В същия ден делото е разпределено на конкретен съдия-докладчик. С определение № 657/08.07.2024 г., по гр. д. № 1220/2024 г. на РС Ловеч, съдът на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ прекратил производството и изпратил делото по компетентност на РС Троян.
Делото е постъпило в РС Троян на 11.07.2024 г., в който ден е образувано като гр.д. № 552/2024 г. по описа на Районен съд Троян и е разпределено на съдия - докладчик Десислава Ютерова. С разпореждане от 12.07.2024 г. съдът разпоредил да се изпрати на ответника препис от исковата молба и е указал процесуалните възможности в съдебното производство. След постъпване на писмен отговор от РС Ловеч (вх. № 4257/14.08.2024 г. на РС Троян). По повод направени в отговора възражения, разпореждане от 16.09.2024 г. съдът е разпоредил да се изиска гражданско дело № 1868/2023 г. на РС – Габрово. С молба (вх. № 4844/17.09.2024 г. на РС Троян) К. Г. Т. е поискал конституиране на РС Габрово като трето лице помагач, като наред с това против същия съд е предявил обратен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. (частичен от общия размер 49 000 лв.). С разпореждане от 18.09.2024 г. съдът указал на ищеца да внесе депозит за призоваване на свидетелите Й. С. Й. и Е. П. Д. във връзка с направено от него искане по чл. 207 от ГПК. С разпореждане от 26.09.2024 г. съдът разпоредил да се изиска гражданско дело № 1868/2023 г. по описа на РСГаброво, а с разпореждане от 02.01.2025 г. съдът изискал за послужване гражданско дело № 887/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. С молба (вх. № 22/03.01.2025 г. на РС Троян) К. Г. Т. е поискал конституиране на РС Габрово като втори евентуален ответник, предявявайки против него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.
(частичен от общия размер 49 000 лв.). С разпореждане от 06.01.2025 г. съдът изискал от Апелативен съд Велико Търново информация за това дали е приключило с влязъл в сила съдебен акт дело, образувано по въззивна жалба срещу Решение № 435/26.07.2024 г., по гр. дело № 887/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново с ищец К. Г. Т., а с разпореждане от 14.01.2025 г. съдът е изискал копие от исковата молба по гр.д. № 887/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, изпратено с жалба на Апелативен съд – Велико Търново и образувано в. гр. дело № 479/2024 г. по описа на Апелативен съд Велко Търново. С определение от 05.02.2025 г. съдът обявил проекта си за доклад на делото, произнесъл се по направените доказателствени искания (уважавайки ги) и насрочил делото насрочил делото за разглеждане в открито 2 съдебно заседание на 28.02.2025 г., за което разпоредил призоваване на страните. С молба (вх. № 1093/25.02.2025 г.) К. Г. Т. е поискал отлагане на делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК, представяйки болничен лист. В проведеното на 28.02.2025 г. съдът отложил разглеждане на делото за 25.03.2025 г. С молба (вх. № 1645/24.03.2025 г.) К. Г. Т. е поискал съдът да измени режима на осигуряване на свидетелите от довеждането им от ищеца, в призоваването им от съда, като наред с това е отлагане на делото, поради участие в съдебни заседания пред други съдилища. В проведеното на 25.03.2025 г. открито заседание по делото, съдът не е дал ход на делото, отложил разглеждането му за 22.04.2025 г. С молба (вх. № 1731/27.03.2025 г.) К. Г. Т. е поискал разпит по делегация на допуснатите от съда свидетели, а с молба вх. № 2261/22.04.2025 г. е поискал съдът да формулира въпроси към свидетелите и по негова преценка да отложи делото, с оглед заявеното необратимо влошаващо се здраве на ищеца. С определение от 17.04.2025 г. съдът постановил разпит по делегация от РС Елена на допуснатите по делото свидетели и насрочил делото за провеждане на разпита на 16.05.2025 г. В проведеното на 22.04.2025 г. съдът приел писмени доказателства и отложил разглеждане на делото за 28.05.2025 г., а с последното В проведеното на 28.05.2025 г., след даване ход на делото, съдът прекратил производството по гражданско дело № 552/2024 г. на РС Троян, поради съединяването му към гражданско дело № 257/2025 г. на ОС Ловеч за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях.
От показанията на свидетелите Й. Б. С., М. С. Н. и Д. С. Д., се установява, че същите знаят ищеца като човек от гр. Е., като св. С. (съдебен служител в РС Елена) и св. Д. (служител в ТО – Елена към РП - В. Търново) го познават и като адвокат, а св. Н. и като съсед на нейната майка (майката на свидетелката живее на първи етаж, а ищецът на втори от съответната жилищна сграда). От показанията на свидетелите се установява, че същите нямат никакви отношения с ищеца, че нямат представа неговия личен живот, нито за какви обстоятелства са призовани да свидетелстват по настоящето дело. От показанията на св. Н. се установява, че преди години, когато ходела в дома на нейната майка, рядко се срещала с ищеца и се поздравявали, като свидетелката посочва, че от известно време не е забелязвала К. Г. Т. да излиза от дома си и че последният път, когато го е срещала било през октомври (2025 г.), но тя била далеч от него. От показанията се установява, че свидетелите са призовавани и по други дела, образувани по искови молби от К. Г. Т., по които също са посочени от ищеца, че и по тези дела нямат представя за какви обстоятелства трябвало да свидетелстват.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от К. Г. Т. против Районен съд Троян иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 27 000 лв., е неоснователен.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и 3 да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало по гр. д. № 1220/2024 г. на РС Ловеч и продължило по гр.д. № 552/2024 г. на РС Троян, респ. по гр. д. № 257/2025 г. на ОС Ловеч, поради съединяване на делата. В този смисъл същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.
Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.
В случая релевираната от ищеца продължителност на гражданското съдопроизводство от започването му на 08.07.2024 г. (с образуване на гр. д. № 1220/2024 г. на РС Ловеч) до прекратяване на производството по гр.д. № 552/2024 г. на РС Троян (с протоколно определение от 28.05.2025 г.) се свежда до десет месеца и двадесет дни. Действията на районния съд в този срок, вкл. и тези, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове. Конкретната продължителност на съдопроизводството е обусловена от подготовката на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, настъпили усложнения в процеса, поради направени от ищеца искания за привличане трето лице, предявяване на обратен иск, както и предявяване на иск против „втори евентуален ответник“. С бързина и ритмичност се характеризира и насрочването на откритите съдебни заседания.
Всичките отлагания на делото са по молби на ищеца (три на брой), като в някои от тях са означени за явяване по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК, а в други са направени искания по събиране на допуснатите от съда доказателства. В този смисъл производството по делото от започването му по гр. д. № 1220/2024 г. на РС Ловеч и до приключването му по гр.д. № 552/2024 г. на РС Троян (с определение за съединяването му по гр. д. № 257/2025 г. на ОС Ловеч) се характеризира с разумна продължителност.
С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от ищеца, не се установяват както означените в исковата молба неимуществени вреди (душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието), така и липсата на представа у свидетелите за предмета на водените от ищеца дела и за неговите преживявания по повод динамиката и изхода на тези дела.
Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/331acdb8-c7a9-4a18-bd2e-f1e13473229d