Определение № 38797 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38797 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20261110100813 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 8882/13.01.2026 г. от Университетска първа многопрофилна болница за активно лечение – София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, уточнена с молба с вх. № 99761/30.03.2026 г., против К. О. А., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 234 КТ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1942,90 евро, представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължения по чл. 5.1, чл. 5.2 и чл. 3 от договор № 5/03.04.2023 г. за повишаване на квалификацията, сключен между страните на основание чл. 234 КТ, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 638/2025 г. по описа на Районен съд – Ардино. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. О. А. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищеца документи са относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Исканията на ответницата по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени, доколкото документите относно приемането й на държавно финансирано място за специализация, одобрението на болница като база за обучение по специалност „Хирургия“, както и изплатените трудови възнаграждения и възстановените на работодателя средства от публични бюджети са относими към направените възражения.

Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване спора от фактическа страна, доколкото цели установяване на 1 обстоятелства относно прекратяването на трудовото правоотношение по инициатива на ответницата, които се признават от последната.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2026 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от ищеца писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца Университетска първа многопрофилна болница за активно лечение - София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи намиращите се у него: документи, относно приемането на ответницата К. О. А. на държавно финансирано място за придобиване на специалност „Хирургия“.; документи, удостоверяващи одобрението на болницата от министъра на здравеопазването като база за обучение по специалност „Хирургия“; счетоводни, разплащателни и финансови документи, удостоверяващи размера на изплатените на ответницата трудови възнаграждения през периода на трудовото правоотношение между страните, както и размера на средствата за тези възнаграждения, възстановени на болницата от държавния бюджет, бюджета на НЗОК или бюджета на Столична община.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 234 КТ.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца Университетска първа многопрофилна болница за активно лечение – София 2

„Св. Йоан Кръстител“ ЕАД и ответницата К. О. А. е сключен трудов договор № 567/31.03.2023 г., по силата на който ответницата е назначена на длъжността „лекар, специализант“ за придобиване на специалност „Хирургия“. Поддържа се, че на 03.04.2023 г. между страните е сключен договор № 5 за повишаване на квалификацията по чл. 234 КТ, с който ответницата се е задължила да започне и успешно да завърши обучението си за придобиване на специалност „Хирургия“, както и да работи при ищеца за срок от пет години след придобиването на специалността. Ищецът твърди, че съгласно чл. 5.6 от договора при напускане на лечебното заведение преди изтичане на договорения срок ответницата дължи възстановяване на вложените в обучението средства, както и неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения. Поддържа се, че ответницата е прекратила трудовото правоотношение по своя инициатива, считано от 30.05.2025 г., преди да е завършила обучението си и да е придобила специалността, с което е нарушила поетите с договора задължения. Ищецът сочи, че е организирал и осигурявал провеждането на обучението, поради което предсрочното напускане на ответницата е довело до неизпълнение на договора. Твърди, че размерът на уговорената неустойка възлиза на 3800 лева, представляващи две месечни трудови възнаграждения. Позовава се на уговорената в договора отговорност за неизпълнение и поддържа, че е възникнало изискуемо вземане за заплащане на посочената сума. Ищецът твърди, че за вземането е образувано ч. гр. д. № 638/2025 г. по описа на Районен съд – Ардино, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Сочи, че след дадени указания за предявяване на установителен иск е сезирал настоящия съд в законоустановения срок. С уточнителна молба от 30.03.2026 г. посочва, че равностойността на претендираната главница е 1942,90 евро, като изрично заявява, че не претендира законна лихва в настоящото производство. Моли да бъде признато за установено съществуването на вземането за договорна неустойка и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. О. А., чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключването на трудов договор № 567/31.03.2023 г. и договор № 5/03.04.2023 г. за повишаване на квалификацията, както и прекратяването на трудовото правоотношение по нейна инициатива. Поддържа обаче, че договорът за повишаване на квалификацията е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона. Сочи, че специалността „Хирургия“ е първата медицинска специалност, която е придобивала, и че ищцовата болница е одобрена база за обучение, поради което отношенията между страните се уреждат от чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването чрез сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а не чрез договор по чл. 234 КТ.

Поддържа, че последният е допустим при условията на чл. 11, ал. 1, т. 2 и чл.

13, ал. 3 от посочената наредба, които не са налице в конкретния случай.

3

Ответницата оспорва и действителността на уговорката по чл. 5.6 от договора, като прави възражение за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че е приета на държавно финансирано място за специализация по хирургия, като изплащаните й трудови възнаграждения са възстановявани на лечебното заведение от публични средства, поради което работодателят не е понесъл за своя сметка съответните разходи за обучението. Поддържа, че уговорената неустойка надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, още повече че договорът предвижда отделно задължение за възстановяване на вложените в обучението средства при неизпълнение. Позовава се на съдебна практика на ВКС относно действителността на неустоечните клаузи по договори за повишаване на квалификацията. При условията на евентуалност ответницата прави възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за намаляване на неустойката поради прекомерност, като поддържа, че размерът й следва да бъде съобразен с действително направените от работодателя разходи за обучение и с неизпълнената част от договорения срок. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

По доказателствената тежест на спора:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 234 КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно договорно правоотношение между страните по договор № 5/03.04.2023 г. за повишаване на квалификацията, наличието на действителна уговорка за заплащане на неустойка в претендирания размер, съдържанието на обезпечените с нея задължения, настъпването на твърдяното неизпълнение, за което е уговорена неустойката, както и обстоятелствата, обуславящи изискуемостта на претендираното вземане.

В тежест на ответницата е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, доколкото се основават на положителни факти, включително обстоятелствата относно държавното финансиране на обучението и възстановяването на изплатените трудови възнаграждения на работодателя, на които основава възраженията си за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави, както и фактите, обуславящи твърдяната прекомерност на неустойката.

Действителността на договора и неустоечната клауза следва да бъде преценена от съда при съобразяване на установените по делото факти и приложимите правни норми.

С оглед становището на ответницата и на основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че между страните е сключен трудов договор № 567/31.03.2023 г., по силата на който ответницата е назначена на длъжността „лекар, специализант“ за придобиване на специалност 4

„Хирургия“, че на 03.04.2023 г. е сключен договор № 5 за повишаване на квалификацията, съдържащ уговорка за заплащане на неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения, както и че трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на ответницата.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5