Решение № 87 от 03.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Разлог, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100760 по описа за 2024 година

Производство e образувано е по ИМ, депозирана от „Й.”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж..„М..”, Б.П., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., ч/з адв. В.П.Г., против Б.Й.Г., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“№51.Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б.Й.Г., ЕГН*, че дължи сумата от 158.54 лв. - дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и сумата 142.43 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.Претендират и сторените от ищеца съд. и деловодни разноски.Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, не представя отговор на ИМ, не оспорва исковете.В СЗ ищецът не се явява. С депозираната молба е направено от страна на процесуалния пълномощник на представителя на ищцовото дружество, искане съдът да постанови неприсъствено решение по делото, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК, като същевременно е изразено и съгласие делото да се гледа в отсъствието на представител на ищцовото дружество.Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ.От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в СЗ. Освен това искът се явява вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства. Претендира се заплащане на цена по Договор за мобилни услуги от 07.09.2021 г. с предпочетен №*, материализиран във ф-ри №* от 15.10.2021 г., №* от 15.11.2021 г. и №* от 15.12.2021 г.Към настоящия момент съдът счита, че предявеният от ищеца иск е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в ИМ обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.На основание горното, съдът намира че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в 1 предявения размер относно претендираната сума.Относно разноските:Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълк. решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държ. такса от 25.00 лв. и адв. възнаграждение от 240.00 лв., или общо 265.00 лв.

В исковото производство ищецът е направил разноски единствено за държавна такса от 75.00 лв. Доказателства за адв. възнаграждение не са представени. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 340.00 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответника.Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки. Мотивиран от горните съображения и на основание чл.239 ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Й.Г., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“№51, дължи на „Й.”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж..„М..”, Б.П., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С.к, ч/з адв.

В.П.Г., сумата от 158.54 лв. - дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и сумата 142.43 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №428 от 17.08.2023 г. по ч. гр. д. №825/2023 г. по описа на РС-Рг.

ОСЪЖДА Б.Й.Г., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“№51, да заплати на „Й.Б.”ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..“М..”, Б.п.С., с.6, представлявано от М.С. и Д.К.К., сумата от 340.00 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната с/у която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2