Решение № 7677 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7677 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110123531 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Софийска вода“ АД, с ЕИК:

130175000, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е. П., срещу И. М. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1217.22 лева, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за имот – ателие № 7, находящ се в гр. София, адрес, от които главница в размер на 1004.62 лева за периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г., и 212.60 лева – обезщетение за забава за периода от 04.07.2020 г. до 02.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2023 г.по ч.гр.д. 70189/2022 г., СРС, 63 с-в. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./.

Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на собственик на водоснабден имот, за който ищцовото дружество е извършвало ВиК услуги, ответникът се 1 явява потребител на „ВиК“ услуги и бил задължен да заплаща същите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил длъжен да заплаща парично задължение за изразходвано количество вода на ищеца в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1005222385 в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответницата.

В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Претендират се разноски. Иска се извършването на комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза.

Представени са справки чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице – ответницата по делото.

В производството по ч.гр.д. 70189/2022 г., СРС, 63 с-в заявителят „Софийска вода“ АД е представил заверено копие от общите условия за предоставяне на ВиК услуги от „Софийска вода“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото И. М. В., чрез адв. И. Н., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.

По отношение на основателността се твърди на първо място, че ответникът няма качеството потребител на ВиК услуги, доколкото през процесния период от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г. не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот. Поради това оспорва облигационното отношение за доставка на ВиК услуги с ищцовото дружество.

Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период в посочения обем и тяхната стойност. Посочва, че липсват фактури за отчитане, карнети за показанията на водомери и документи, удостоверяващи потреблението на вода, липсват доказателства за техническа годност на общия водомер и на индивидуалните водомери в процесния самостоятелен обект.

Прави се възражение за погасителна давност, доколкото се посочва, че приложимият давностен срок бил 3 години.

Оспорва се клаузата в общите условия за ограничаване със срок на правото за извършване на рекламация с твърденията, че посочената клауза е неравноправна, тъй като ограничава правото на потребителя да възрази за процесните суми пред ищеца, поради което оспорва клаузата като нищожна.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Поради това моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и да присъди на адвоката на ответницата възнаграждение за осъществявана безплатна адвокатска защита по чл.38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 500 лева.

По делото са извършени и приети съдебно икономическа и съдебно техническа експертиза .

В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г. ищецът, редовно 2 призован, не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважаване на исковите претенции.

Ответникът, редовно призован – не се явява. Изразява писмено становище за отхвърляне на исковите претенции.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2487/23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70189/2022 г. по описа на СРС. Посочената заповед е връчена на длъжника лично.

По делото липсва спор, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД са публикувани в един централен и в един местен ежедневник, като същите са валидни и действащи през процесния период.

По делото е представена справка от Агенция по вписванията. Видно от същата и от нотариален акт за учредяване право на строеж № 182, том І, рег.

№ 2572, дело № 163/2007 г. от 05.07.2007 г. посочените в акта лица са учредили право на строеж върху техен собствен недвижим имот – дворно място – като са запазили това право за определени обекти. Така съгласно нотариалния акт лицата Николай Младенов Ваташки, Радка Н.а Джеваирова и ответницата И. М. В. са запазили за себе си правото на строеж върху обект – ателие № 7, на ет. 7, в новопосроената сграда, находяща се в гр. София, ул.

Дунав № 31. Липсват данни за квотите, поради което съдът приема, че това е направено в равни квоти от по 1/3 за всяко от лицата.

Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том І, рег.

№ 2882, нот.дело № 87 от 2017 г. от 21.03.2017 г. Радка Н.а Джеваирова е дарила своята собствена 1/3 идеална част от имот – ателие № 7, находящ се в гр. София, адрес на своите племеници Николай Младенов Ваташки и И. М.

В..

По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза с оглед установяване стойността на предоставените ВиК услуги за процесния имот през процесния период. В тази връзка от заключението по експертизата се установява, че задълженията за процесния период възлизат на 1004.62 лева – главница за периода от 03.06.2020 г. до 02.09.2022 г. /съвпадащ с исковата претенция/ – като са издавани ежемесечни фактури, подробно описани в таблица в заключението като номера и дати на издаване. Обезщетението за забава обаче възлиза на 108.76 лева – за периода от 04.07.2020 г. до 02.09.2022 г. /при искова претенция от 212.60 лева/. Вещото лице посочва, че това са задълженията за целия имот като счетоводството на ищеца е водено редовно и плащане от ответницата не е постъпило.

От заключението по съдебно техническата експертиза се установява, че сградата, където се намира процесният имот е въведена в експлоатация към 3 процесния период и захранена чрез водопроводно отклонение. За имота са водени реални отчети, макар и на по-дълъг период от три месеца. В случаите на превишаване впоследствие е извършвано изравняване при реалния отчет.

Така вещото лице посочва, че реално консумираната вода в процесния период възлиза на 359м3 на стойност 1014.88 лева.

Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на ВиК услуги. Относно погасителната давност за процесните вземания, то това е правен въпрос, който следва да бъде преценен от решаващия състав.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги на ответника, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2487/23.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70189/2022 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като в срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да установи, че между него и ответницата е била налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност – за процесния период.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на 4 споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.

Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

В тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди като ползва водоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване или вещно право на строеж върху имота.

В настоящия случай от представените по делото доказателства / от справка от Агенция по вписванията, нотариален акт за учредяване право на строеж № 182, том І, рег. № 2572, дело № 163/2007 г. от 05.07.2007 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том І, рег. № 2882, нот.дело № 87 от 2017 г. от 21.03.2017 г./ се установява, че ответницата е придобила вследствие учреденото право на строеж от 2007 г. и договора за дарение от 2017 г. общо ½ идеална част от процесния имот. Другата ½ идеална част от имота се притежава от трето неучастващо по делото лице Николай Младенов Ваташки. Липсват данни, а и конкретни твърдения за извършвани други сделки с имота или въобще за промени във вещноправния му статут след извършване на посочените сделки. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между страните по делото е възникнала много преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана. Поради това и възражението на ответницата, че не е потребител на ВиК услуги в имота няма как да бъде споделено, доколкото се установи, че същата е съсобственик на имота и притежава ½ идеална част от същия.

Разпечатката съдържа 46 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33180279-deeb-4df8-b61c-23d50355173e