Решение № 3009 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3009 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100113441 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от В. Т. Т. против ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД обективно съединени осъдителни искове за сумата 650 000лв. с правно основание чл.432 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.03.2023г. до изплащането; сумата 8172лв. с правно основание чл.432 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.03.2023г. до изплащането; сумата 144 891.81лв. с правно основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 15.01.2021г.08.03.2023г. върху главница от 658 172лв.

В исковата молба се сочи, че на 09.11.2020г. на първокласен път Русе-Бяла настъпило ПТП, причинено от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ И. Т. Д. като водач на т.а. Фолксваген с ДК № ****, при което пострадал ищецът. От получените множество и тежки травматични увреждания претърпял болки и страдания, а във връзка с лечението разходи. По извънсъдебно отправена претенция ответникът заплатил обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв., с който размер ищецът изразява несъгласие и счита за несъответен на действително претърпените.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер с доводи за липса на осъществен от застрахования водач фактически състав на чл.45 ЗЗД, получаването от ищеца на телесни увреждания и причинна връзка между тях и настъпилото събитие.

Счита, че платената извънсъдебно сума покрива в пълен размер неимуществените вреди, като в тази връзка твърди ищецът да е имал предходни заболявания, чието несвоевременно лечение е обусловило възникването на усложнения от претърпените от пътния инцидент травми, както и в по-голяма степен продължителност на възстановителния процес. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението за 1 допуснати от ищеца нарушения на чл.108-чл.114 ЗДв.П, а именно внезапно навлязъл на пътното платно и предприел рискованото му пресичане, спрял и необосновано дълго стоял на него; не поставил необходимите обозначения във връзка с осъществяваните на пътя ремонтни дейности и бил без светлоотразителна жилетка; неглижирал здравословното си състояние при възстановителния процес, довело до настъпването на усложнения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор, че към деня на произшествието ответникът е страна по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. Фолксваген с ДК № ****, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорен и фактът за настъпило на 09.11.2020г. на първокласен път I-5/Е-85 Русе-Бяла-Велико Търново, в района на км.11+100, пътно-транспортно произшествие, при което при управлението на товарния автомобил водачът И. Т. Д. излязъл от лентата за движение, пресякъл съседната с навлизане върху банкета и блъснал ищеца.

С влязла в сила присъда от 13.10.2022г. по НОХД № 1515/2022г. по описа на РСРусе, И. Д. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на т.а. Фолксваген с ДК № ****, нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П, чл.20, ал.2 ЗДв.П е чл.116 ЗДв.П и по непредпазливост причинил на пешеходеца В. Т. Т. тежка телесна повреда, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание.

Влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите по чл.300 ГПК-извършването му, неговата противоправност и вината на дееца, поради което следва да се приеме за осъществен от застрахования водач фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са установени в рамките на проведеното наказателно производство. Видно от приложените по делото мотиви към присъдата ищецът и негов колега, като служители на „Пътинженеринг“ АД се намирали на пътния участък за инспекция на извършващи се ремонтни дейности, ищецът носил светлоотразителна жилетка, а пътният участък обозначен с указателни табели за ремонт и ограничение на скоростта до 60 км./ч. видими на достатъчно разстояние от преминаващите превозни средства. Установено е, включително от показанията на разпитания по настоящото дело св.Стилянов /очевидец/, че при приближаването на товарния автомобил и отклонението му от лентата за движение ищецът се намирал на левия банкет и измервал отводнителен канал, когато бил ударен. Тези фактически обстоятелства опровергават твърденията в писмения отговор за положение и поведение на ищеца към момента на удара в нарушение на чл.108-чл.114 ЗДв.П, поради което възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване вредоносния резултат е неоснователно.

По делото не е спорно отправянето на извънсъдебна претенция с изплатено от ответника на 08.03.2023г. обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв.

По делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, свидетелски показания и заключение на вещи лица по комплексна СМЕ. От тях се установява, че в резултат на произшествието ищецът получил травматични увреждания на главата, гръдния кош, белия дроб и корема.

2

Черепно-мозъчната травма се състои от мозъчна контузия средна по степен на тежест; счупване основата на черепа в лява средна черепна ямка-в основата на пирамидата-част от слепоочната кост; навлизане на въздух в черепната кухина /пневмоцефалия/; без плътностни /контузионни/ промени в мозъчния паренхими без компресионно-дислокационен синдром; разкъсно-контузни рани в областта на главата, шията и лицето; чуждо тяло по задната повърхност на лява ушна мида; чуждо тяло в дясна слепоочна /темпорална/ област на главата; чуждо тяло в дясна ушна мида; тенденция към влошаване на мозъчната биоелектрична дейност от проследяване с ЕЕГ /електроенцефалография/ без регистриран епилептиформен припадък. Травмата на гръдния кош се състои от счупване на първо ляво и седмо ляво ребра по задна аксиларна линия без фрагменти; двустранни контузионни огнища в белия дроб без конкретизирана локализация; двустранна пневмофиброза /посттравматична/ като усложнение от белодробна контузия; торакоцентеза в осмо междуребрие по дясна задна аксиларна линия по време на извършена оперативна интервенция. Травмата на корема се изразява в травматично разкъсване на слезката /далак/ и отстраняването й; травматичен хематом и десерозация на напречното дебело черво; ограничен ретроперитонеален хематом в ляво лумбално; масивен травматичен кръвоизлив в коремната кухина около 500мл. тъмна кръв; слабо кървяща лезия с дължина 2см. в III чернодробен сегмент по челната повърхност; евентрация на коремната стена, дефект на коремната стена в горен полюс на цикатрикса като усложнение след операция.

Допълнително поради удара в главата получил увреждане на 47-ми зъб с проведено дентално лечение по поставяне на мост между 44 и 47 зъби.

В деня на произшествието ищецът бил приет в УМБАЛ “Канев“ гр.Русе с извършена по спешност операция на коремната травма, по време на която аспирирано голямо количество кръв и изваден далака, а след това поставен на изкуствена белодробна вентилация в медикаментозна кома в продължение на 6 дни. По отношение черепно-мозъчната травма било приложено антибиотично лечение за отстраняване риска от възпалителен процес и проведено активно неврологично наблюдение. При престоя в болничното заведение получил дълбоки рани в областта на китките и глезените вследствие силно изразена моторно-двигателна превъзбуда в периода на лечението, наложило връзване на крайниците, както и загрозяващи белези от разрези, шевове и дренове по лицето, главата, шията и тялото. След изписването на 18.11.2020г. са установени чужди тела /стъклени частици/ подкожно в областта на двете ушни миди и дясната слепоочна област, отстранени оперативно на 25.11.2020г. и на 16.12.2020г.

Според заключението на СМЕ състоянието на ищеца е било изключително тежко и животозастрашаващо. Контузията на двата бели дроба с тежки контузионни огнища и дисфункция са довели до недостиг на въздух, последвали усложнения от тежка пневмония и сепис и трайни пневмофиброзни увреждания. Вследствие нараняване съдовете на гръдната стена и белия дроб получил травматичен хемопневмоторакс, изразяващ се в навлизане на въздух и събиране на кръв в плевралното пространство довело до притискане на левия бял дроб и изключване газообменната му функция, причинило дихателна недостатъчност със смущения в дейността на сърцето, големите кръвоносни съдове и хемодинамиката. От прекарания хемопневмоторакс се образували двустранни пневмофибрози затрудняващи нормалната функция на белите дробове, при което се нарушава обмяната на газовете и съществуващ риск от възникване на пневмоторакс поради нарушена интактност на плеврата. В резултат на тежката коремна травма и разкъсването на множество коремни 3 органи с колекция на обилно количество кръв в коремната кухина е получил кръвоизлив в перитониалната кухина, наред с което възникнал и хематом на „колон трансверзум“ /напречно дебело черво/ с висок риск от развитие на илеуси водещи до перитонит. Отстраняване на слезката е било наложително поради сериозните й наранявания от произшествието и последващата хеморагия /кървене/, а като последица от изваждането на далака получил вентрална херния, предизвикваща подуване, болки и дискомфорт в областта на оперативния белег, лечението за което е само оперативно.

Лезията на черния дроб е опасна травма на паренхимен орган, тъй като води до активна кръвозагуба, бързо развитие на шок и смърт.

По време на хоспитализацията и след изписването на ищеца са извършвани прегледи от невролог за проследяване на черепно-мозъчната травма и изследвания ЕЕГ показали неврологичен статус в нормата. След това през 2021г. ЕЕГ показали тенденция към промяна на влошаване биоелектричната активност на мозъка с предписан прием на антиепилетпичен медикамент Невротоп, а извършените две ЕЕГ през 2022г. дисритмичен алфа ритъм с леки иритативни промени. През 2023г. няма данни за проведено електрофизиологично изследване и не е провеждано лечение.

Според приложената медицинска документация през 2024г. са извършени две ЕЕГ със заключение „абнормен ЕЕГ запис: изява на синхронни остри възли двустранно окципито-темпорално с широко разпространение по време на хипервентилация /ХВ/ и ниски честоти на интермитентната фото стимулация /ИФС/“ със започнало лечение с Депакин, също антиепилептичен медикамент. Вещото лице-неврохихург П. П. по СМЕ сочи, че епилепсията се дефинира като мозъчно заболяване, изразяващо се в трайно предразположение за генериране на епилептични пристъпи с двигателни, сетивни, когнитивни, психологични и социални последствия, което може да има посттравматичен характер вследствие мозъчно-черепно увреждане, изразяващо се в проникваща травма-импресионни и депресионни счупвания; остър субдурален хематом-кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; хеморагични мозъчни контузии с увреждане кората на главния мозък; изместване на срединните структурикомпресионно-дисклокационен синдром или множество хирургични интервенции.

Поставянето на диагнозата задължително налага компютърно-томографско изследване /КТ/ или магнитно-резонансна томография/ МРТ/ на главен мозък. В случая на ищеца не е извършван МРТ, а по време на престоя в болницата през 2020г. няколко КТ, които са показали счупване основата на черепа вляво, но не и увреди, изменения или кръвоизливи от посоченото естество. Обяснява, че стандартната ЕЕГ е основно диагностично изследване при всички епилепсии с потвърдителни възможности от 30%-50% за локализация на фокуса и прогнозата за тежестта, но не и за предсказване вероятността от развитие на припадъци. Това изследване може да подпомогне диференциалната диагноза между самите епилептични припадъци в зависимост от типа, латентността, повторяемостта и генерализацията на абнормните електроенцефалографски патерни и периодично да се контролира ефекта при терапевтично овладени пристъпи. Сочи, че след катастрофата за период от четири години при ищеца не са наблюдавани епилептични пристъпи, а извършените преди 2021г. компютърни томографии на главния мозък не са показали плътностни /контузионни/ промени и интрактраниална хеморагия, поради което само на база находките от ЕЕГ през 2022г. и 2024г. за проксизмална активност на мозъка не може да се постави диагноза посттравматична епилепсия. Провежданото лечение с антиепилептичен препарат е било по т.нар. „покриваща“ терапия с профилактична цел.