Решение № 415 от 11.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Плевен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20244400500440 по описа за 2024 година

С решение № 141/13.05.2024 г. по гр.д.№ 20234440100734 по описа за 2024 година на ЧбРС е признато за установено по отношение на Г. Т. Г., че вземането на „Електроразпределенителни мрежи запад“АД със седалище гр.София за сумата от 4 064.54 лв. и 175.88 лв. мораторна лихва, както и законна лихва за забава, считано от датата на входиране на заявлението в съда – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, съществува.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Т. Г. да заплати на „Електроразпределенителни мрежи запад“АД със седалище гр.София направени разноски по делото възнаграждение в максимален размер, за правна помощ осъществена от юрисконсулт по заповедно и исково производство в размер на 360 лв.; държавна такса за искова молба в размер на 170 лв.; държавна такса за заповедно производство в размер на 85 лв.; депозит за СТЕ в размер на 400 лв.; депозит за свидетел на 50 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Г. Т. Г., чрез пълномощник, против решение № 141/13.05.2024 г. по гр.д.№ 734/2023 г. по описа на ЧбРС, което счита за неправилно, необосновано поради липса на мотиви, явно несправедливо и незаконосъобразно.Прави се искане да се постанови 1 решение, с което да се отмени изцяло решение № 141/13.05.2024 г. по гр.д.№ 734/2023 по описа на РС - Червен бряг и се отхвърли предявения иск в срока по чл.415 ГПК на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.83, ал.2 ЗЕ с цена на иска: 4 064.54 лв. главница и 175.88 лв. мораторна лихва като неоснователен и недоказан, предявен от въззиваемия срещу въззивницата.

За въззиваемата страна „Електроразпределенителни мрежи запад“АД със седалище гр.София, е депозирана писмена молба, в която е изразено становище да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно, мотивирано, обосновано и законосъобразно, като се присъдят направените разноски във въззивната инстанция, включително за юристконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че в обжалваното решение липсват мотиви за неговото постановяване, като първоинстанционният съд е кредитирал само свидетелските показания, дадени от служители на въззиваемия и присъствалите лица от ФП, въпреки че няколко дни преди проверката въззивницата е предприела действия относно прекъсването на ел.захранването на имота, тъй като тя не живее там от 2001 г., посочвайки, че в имота са хора, с които не може да уреди имуществените си отношения и черпят ел.енергия не по регламентирания ред.

От констативен протокол от 29.07.2022 г. за проверка на средството за търговско измерване СТЕ ф.№ 22300239, абонатен номер ***, на адрес с.***, ул.***, с потребител Г. Г. е отразен реален отчет, прекъснат дистанционно.

От приложената фактура № 0002299974/29.07.2022 г. е видно, че е налице временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия по 2 желание на потребителя от външна мрежа.

Приложени са фактури № 0342407764/09.09.2022 г. за периода от 02.08.2022 г. до 05.08.2022 г. ( с кредитно известие № 0345623415/31.10.2022 г.) и № 0343947247/10.10.2022 г. за периода от 02.09.2022г. до 01.10.2022 г. ( с кредитно известие № 0345623400/31.10.2022 г.).

В хода на производството от показанията на свидетеля Г. Д., е видно, че на 22.10.2022 г. е присъствал на проверката в с.***, като при направена проверка от техниците на ЕРМ Запад на ул.“***“ е установено табло, монтирано на стълб с два електромера, като са излизали кабели, които са водели към къщата на ул.*** № 23, като титуляр се води Г. Г., налице е присъединяване с два кабела от ел.таблото, като по този начин електрическата енергия не се измерва и не се заплаща.

Според свидетеля Захари П. предпазният щит на таблото е липсвал, жиците са влизали в къщата на ул.“***“№ 23.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни.

В хода на извършване на проверката и съставянето на констативния протокол от служителите на ищеца е уведомена полицията на тел.112.

ВЛ е посочило, че намереното двужилно проводниково ел.монтажно свързване в табло на ЕРМ към точки с потенциал „фаза“ и „нула“ представлява промяна в схемата на свързване, водещо до пълно неизмерване и неотчитане на количества употребявана ел. енергия (4.8 квата за 1 час), които са свързани с къщата на ул.*** 23.

Не е спорно и в настоящето производство, че въззивницата не живее в процесния имот от 2001 г., но се касае за обективна отговорност за неотчитане на електроенергия.В процесния случай има промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количеството електрическа енергия, като съгласно действащите ПИКЕЕ операторът на разпределителната мрежа следва да фактурира корекционното количество ел.енергия, без предпоставка за това да е виновно поведение на конкретния потребител/клиент.Обективният факт на констатиране на неправомерното въздействие, в резултат на което е налице неотчитане, установен с констативния протокол, съставен след приемане на действащите ПИКЕЕ през 2019 г., които са приложими и съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на клиента 3 само поради констатирано пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, е достатъчен, без да е необходимо виновно поведение на потребителя, а такова виновно поведение от страна на въззивницата не се установява, тъй като тя не живее в имота и не й е известен извършителят на неправомерното включване.

От приложения възлагателен протокол от 29.08.2022 г. е видно, че следва да се демонтира съществуващото табло и да се монтира бронирано, като срокът за изпълнение на възложените работи е до 15.09.2022 г., като работата е приключена на 04.11.2022 г.

Във въззивната жалба се сочи също така, че от 29.07.2022 г. до 22.10.2022 г., респективно 04.11.2022 г. няма данни ищцата да е включвала и ползвала неправомерно ел.енергия в имота си, а от приложената фактура № 3440705/26.10.2022 г. не може да се установи по кой протокол са изчислени разходваните количества ел.енергия месечно, къде и по кой електромер са засечени на коя дата.

От горепосочената фактура от 26.10.2022 г. е видно, че е дължима сумата от 4 064.54 лв. по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ, като е приложена и справка за преизчислени количества електрическа енергия на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът е свързан към електроразпределителната мрежа.

Правилно са извършени преизчисленията на консумираната ел.енергия при спазена методика по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за период 30.07.2022 г.

- 22.10.2022 г., като преизчисленията на сметките е извършена на действащите към момента цени на киловатчас, определена с решение № Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР в периода 30.07.2022 г.-22.10.2022 г.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въззивницата през м.юли е поискала по надлежен ред прекъсване на захранването на дома й с ел.енергия, като се позовава на констативен протокол от 29.07.2022 г. и фактури от 29.07.2022 г. и от 09.09.2022 г., като до 18.08.2022 г. няма консумирана ел.енергия в имота, а след това започва включване и изключване на процесния електромер -ел.табло, които са собственост на въззиваемия, но монтирани в имота на въззивницата.

Сочи се също така във въззивната жалба, че въззивницата е поискала демонтаж на съществуващото ел.табло, като на 29.08.2022 г. е издаден 4 възлагателен протокол.В него е посочено, че следва да се демонтира съществуващото табло и да се замени с бронирано, като се заземи СТИ-2 бр. монофазни да се изместят в новото табло, като срокът за изпълнение на възложените строителни и монтажни работи е до 15.09.2022 г., но работата по обекта е приключена на 04.11.2022 г.

Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че е налице неоснователност на иска, като от 29.07.2022 г. до 22.10.2022 г., респективно 04.11.2022 г. няма данни въззивницата да е включвала и ползвала неправомерно ел. енергия в имота си, тъй като констативният протокол е от 22.10.2022 г.

Неоснователно се сочи във възивната жалба, че от приложената фактура № 3440705/26.10.2022 г. не може да се установи по кой протокол са изчислени изразходваните количества ел.енергия месечно, къде и по кой електромер са засечени, на коя дата.

В тази фактура е посочено, че предмет на сделката е дължима сума по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ (ДВ бр.35 от 2019 г.), сумата е по констативен протокол съгласно приложението и то е за периода от 30.07.2022 г. до 22.10.2022 г., като са посочени количество (кВтч), единична цена (лв./кВтч), сума без ДДС, за отделните компоненти, като общата сума без ДДС възлиза на 3 387.12 лв.

На трето място във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е определил легитимно участващите в настоящето производство страни, като е приел, че единствен ответник е въззивницата, а относно процесният имот са настъпили промени в собствеността след 20.05.2001 г., като същият е собственост на Г. Г., В. К. К. и А. К. Т. съгласно приложеното удостоверение за наследници.

Разпоредбите на чл.50 - 56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата.Според чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ, дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези 5 суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕЕ.

Съгласно чл.51 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ, какъвто е налице в процесния случай.

Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на чл. 51) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа.

Следователно ползвателят на мрежата дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа, като в §1, т.41а от ДР на ЗЕ е дефинирано „ползвател на мрежата“.

На последно място във въззивната жалба се сочи, че въззивницата не дължи претендираната от дружеството сума - начислена допълнително ел.енергия в размер на 4 064.54 лв. главница и 175.88 лв. мораторна лихва.