Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 09.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13481/2022
Вид
Решение № 138
Подписан
09.01.2024
В сила
09.01.2024
Състав
Елена Иванова, Ивета Антонова, Георги Кацаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Г. Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100513481 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалба подадена от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ В ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр. София, ул. ******* представлявана от Председателя на Управителния съвет – Л. М. Т. срещу решение № 10051/13.09.2022г. постановено по гр.д.

№ 19649/2022г. по описа на Софийския районен съд, 33 състав и с което е уважен предявения от Д. И. Д. иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на Общо събрание, взети на 14.03.2022г. и обективирани в протокол за проведено извънредно общо събрание на собствениците на жилища и наемател на търговски обект в Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. *******,както и с което ЕС е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се излага становище за недопустимост на обжалваното решение, като постановено при ненадлежно представителство на една от страните – ответника. Посочва, че ненадлежното представителство на ответника в първоинстанционното производство е причина и за неангажиране на релевантни доказателства и съответно уважаване на иска, предявен от ищеца. Моли решението да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане и предоставена възможност на страната да упражни в пълен обем правото си на защита.

Въззиваемата страна Д. И. Д. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при 1 съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице /от протокол от ОС на 25.02.2021г., е видно, че Л. Т. е избран за председател на Управителния съвет на ЕС/, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му- единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК и във връзка с възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение, настоящият въззивен състав намира следното:

Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Според разпоредбата на чл. 19 ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет /управител/ могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици.

Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за подълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет /управителя/ по този закон.

От граматическото и логическото тълкуване на посочените норми следва, че правомощията на третото лице са в зависимост от това дали с договора са му възложени всички или част от правомощията на управителния съвет /управител/.

В настоящият случай по делото е представен договор за услуга № 61/01.02.2021г., сключен между ЕС и юридическо лице „В.М.“ЕООД – л.25-30 от делото на СРС. В чл.2 ал.2 от същия договор изрично е посочено, че с решение на ОС на изпълнителя на услугата се възлагат правата по чл.23 ал.1 т.1, т.2, т.5, т.7, т.8, т.10, т.11 и т.12, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, както и правото за свикването и провеждането на ОС на ЕС т.е. изрично е възложено и 2 правомощието да представлява ЕС пред съда собствениците в етажната собственост.

Обстоятелството, че след сключване на договора за възлагане на управлението с юридическото лице, е проведено ново общо събрание – 25.02.2021г., на което е избран нов управителен съвет и председател на УС, различен от този, при който е сключен договор /като няма възражения от страните, че договор от 01.02.2021г. е сключен от лице без представителна власт/, не води по никакъв начин до едностранна промяна в договорното правоотношение, по силата на което са възложени определени правомощия на юридическото лице. Ако ЕС е искала да ограничи правомощията на „В.М.“ЕООД е следвало да се измени сключения договор за услуга и изрично се отмени възлагането на правомощието – представителство пред съд. Такова действие не е предприето от новите управителни органи на ЕС, поради което и към датата на подаването на исковата молба, включително и постановяване на първоинстанционното съдебно решение, а и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, ответника ЕС е надлежно представляван – в първоинстанционното производство от „В.М.“ЕООД по реда на чл.19 ал.8 от ЗУЕС вр.чл.23 ал.4 от ЗУЕС, а във въззивното производство – от председателя на управителния съвет.

Тук е необходимо да се направи уточнението, че законът не предвижда „отнемане“ правомощията на председателя/управителя на ЕС със сключване на договор по чл.19 ал.8 от ЗУЕС и делегиране на определени правомощия на трето на ЕС лице, като същия запазва всички правомощия спрямо ЕС, но част от тях - изрично делегираните, могат да се упражняват от лицето, на което е възложено управлението самостоятелно.

Предвид изложените мотиви, не е налице порок на пъровинстанционното решение, изразяващ се в ненадлежно представителство на страна по делото, поради което и решението е допустимо.

С оглед разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и предвид обстоятелството, че в случая не се касае за приложение на императивни правни норми, нито е налице не е хипотезата при която съдът служебно следи за интереса на някоя от страните по делото , то при липса на конкретни оплаквания относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд счита, че същото следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски и депозирала списък по чл.80 от ГПК – л.25 от въззивното производство, в който е посочен като разход – платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. Към списъка е представен и договор за правна защита и съдействие от 15.12.2023г /която дата очевидно не е достоверна, доколкото последното открито съдебно заседание проведено по делото и в което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение след съвещание е на 12.12.2023г./. В цитирания договор – чл.2 е уговорено изрично възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 1500,00 лв. и за което самият договор е разписка за плащането му. Няма нито уговорен 3 размер, нито представени доказателства за платен адвокатски хонорар за представителство пред въззивната инстанция т.е. липсват доказателства за направени разноски във въззивното производство. Породи горното, безпредметно е и разглеждане на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалният представител на въззивника.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10051/13.09.2022г.

19649/2022г. по описа на Софийския районен съд, 33 състав. постановено по гр.д.

№

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4