Определение № 735 от 19.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. София, 19.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500491 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Е. Б. Д. срещу определение от 30.04.2024 г. постановено по гр. д. № 480/2018 г. по описа на РС – Самоков, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателката Д. поддържа доводите изложени в молбата по чл. 248 от ГПК, депозирана пред първоинстанционния съд, които са свързани единствено със затрудненото й материално и здравословно положение. По същество е отправено искане за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.

Ответниците по частната жалба не са изразили становище.

Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предивд следното.

Жакбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения.

С Решение № 153 от 19.08.2019 г., постановено по гр.д. № 480/2018 по описа на РС – Самоков е допусната делба на два поземлени имота (подробно индивидуализирани) между съделителите Е. Б. Д. и П. Б. А. при равни квоти.

Със същото решение производството е прекратено по отношение на конституираните съделители Б. П. А. и И. П. А..

Решението в тази част е обжалвано пред Софийски окръжен съд и потвърдено с въззивно решение, постановено по в.гр.д. № 721/2019 г. по описа 1 на СОС. Този акт е бил предмет на касационен контрол, като с Решение № 64 от 19.07.2022 г., по гр. д. № 2945/2021 г., по описа на ВКС, е отменен, като делбата е допусната между четиримата съсобственици и при квоти: 1/3 идеална част за Е. Б. Д.; 1/3 идеална част за П. Б. А.; 1/6 идеална част за Б. П.

А. и 1/6 идеална част за И. П. А..

С влязло в сила Решение № 34 от 11.03.2024 г. по втората фаза на делбата, постановено по гр. д. № 480/2018 г. по описа на РС – Самоков, е прието, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, съобразно квотите на съделителите. Съобразявайки изслушаното и прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, според което делбените имоти могат да се обособят в четири дяла, съдът ги е поставил в дял на всеки един от съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността. В мотивите си РС – Самоков е приел, че по този начин всеки съделител ще получи дял, който съответства на частта му в съсобствеността, без да е налице необходимост от уравняване на дяловете. С решението са определени и дължимите от съделителите държавни такси за делбеното производство и е разпределена отговорността за сторените разноски по присъединените искове, като частната жалбоподателка е осъдена да заплати държавна такса в полза на РС – Самоков в размер на 2 051,31 лв.; на И. П. А. – 93,99 лв. възнаграждение за вещо лице, 400 лв. възнграждение за адвокат, 30 лв. за заплатена държавна такса пред СОС и 40 лв. за заплатена държавна такса пред ВКС; на П. Б. А. – 200,00 лв. възнаграждение за адвокат, 30,00 лв. за заплатена държавна такса пред СОС и 600,00 лв. възнаграждение за вещо лице по извършени във въззивното производство експертизи.

В срока за обжалване на решението Е. Б. Д. подала молба по реда на чл.

248 ГПК с искане същото да бъде изменено в частта за разноските. В молбата е посочено, че с оглед материалното и здравословно състояние на жалбоподателката за нея се явява непозсилно да заплати държавната такса и разноските по делото. В подкрепа на тези твърдения към молбата е представена декларация за материалното и гражданско състояние на лицето.

С обжалваното в настоящото производство определение РС – Самоков е оставил молбата на частната жалбоподателка без уважение, като е приел, че направените разноски пред въззивната и касационна инстанция във връзка с обжалването на решението за допускане на делбата, се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК съобразно изхода на делото.

Определението на РС – Самоков е правилно.

С оглед същността на делбеното производство, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, съделителят има и задължение да понесе такава част от таксите и разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената имуществена общност - чл. 355 ГПК. Държавна такса при образуване на делбеното производство не се внася. Същата се определя при приключване на делбеното производство и се присъжда с решението по извършване на делбата въз основа на пазарната оценка на делбените имоти и дяловете на съделителите, определени с решението по допускане на делбата.

2

Публичното задължение в този процес за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата, какъвто е и конкретния случай.

Правилото на чл. 355 ГПК не намира приложение когато между страните е налице спор относно обектите, които следва да се допуснат до делба, правата на съделителите в съсобствеността, начина на извършване на делбата както и по присъединените искове. В подобна хипотеза съдебната практика е константна в разбирането си, че по отношение на разноските приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските. В този смисъл – Определение № 61 от 14.03.2016 по гр. .д. № 4032/2015 г. на 1-во ГО на ВКС.

Настоящият случай е именно такъв – поради спор относно правата на съделителите първоинстанционното решение по допускане на делбата е било обжалвано пред въззивната и касационната инстанция, като правилно с решението във фазата на извършване на делбата, първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските, сторени в тези производства.

Предвид посоченото и с оглед твърденията в частната жалба настоящият състав намира, че не са налице основания за допълване или изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид оплакванията в молбата по чл. 248 ГПК, поддържани и в депозираната частна жалба, макар и в тях да не се съдържа изрични искане за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на държавни такси и разноски, настоящият състав намира за необходимо да посочи и следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на нормата е да даде възможност за защита на субективни материални права на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или отчасти на разходите за воденото производство пред съд. Производство по освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски е допустимо само при висящ процес относно спорното право, но не и когато страната е осъдена за заплащането им с влязло в сила решение. В този смисъл – Определение № 50222 от 13.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3397/2022 на 2-ро ГО на ВКС; Определение № 226 от 25.11.2019 по ч. гр. д. № 1229/2019 г. на 1-во ГО на ВКС.

В настоящия случай искане за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски не е направено от жалбоподателката във втората фаза на делбата, съответно акт по реда на чл. 83 ГПК не е бил постановяван от разглеждащия делото съд. Решението за извършване на делбата е влязло в сила на 02.04.2024 г., от което следва, че присъдените с него такси и разноски не могат да бъдат отменени в производство по чл. 83 ГПК, тъй като подобна процедура следва да предхожда влизане в сила на съдебното решение.

3

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.04.2024 г. постановено по гр. д. № 480/2018 г. по описа на РС – Самоков, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Е. Б. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4