Определение № 31757 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31757 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110108161 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Гражданското дело е образувано по предявени от П. Й. М. (ищец) срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД искове, както следва: 1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД12-3М/27.01.2026г. на работодателя; 2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Технически организатор административно обслужване“ в сектор „Поддръжка на сграден фонд и обекти“, отдел „Развитие на материалната база“ при Дирекция „Продажби маркетинг и стопанска дейност“ при ответника „Център за градска мобилност“ ЕАД; 3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в размер на 9000.00 евро за периода 29.01.2026г.-29.07.2026г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.03.2026г., до окончателното плащане

Производството по делото е приключило с решение № 12213 от 20.06.2026г., с което предявените конститутивни искове са уважени, а осъдителния иск е отхвърлен частично поради прихващане с вземания на ответника и поради неоснователност. На ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

На 14.07.2026г./в срок/ е постъпила молба от ответника с искане за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответника, с довод, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

По искането е постъпил отговор от ищеца, в който искането се оспорва като недопустимо и неоснователно.

Съдът, като се запозна с искането и постъпили по него отговор, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално 1 допустима. Списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като ищецът иска изменение на съдебния акт досежно присъдените на насрещната страна разноски.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск.

Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано му процесуално представителство в размер на 2000 евро.

Възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца, е релевирано в срок. В отговор на възражението в мотивите си съдът е отбелязал, че разноските не се явяват прекомерни, който извод не следва да бъде променян. Адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Казано по друг начин, възнаграждение в случая се дължи по трите иска. По отношение на размера на възнаграждението, съдът още в решението си е констатирал, че е определен минималния размер по Наредбата, служеща като ориентир и допълнително основание той да бъде намален не се извежда. Претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото, извеждаща се от вида на уволнението.

Присъждането на разноски под минималния размер не би оправдало риска, който адвоката поема при завеждане на делото. В допълнение, съдът не е длъжен да намали размера на разноските под минималния праг по Наредбата. Намаляването на разноските под минималния размер би следвало да е съпътствано със злоупотреба с право в различните и форми, в това число генериране на разноски или изначално неоправдано високо възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото. В настоящия случай възнаграждението е в минимален размер за всеки един от исковете и предоставянето на качествена адвокатска защита предполага заплащането и поне в този размер. Намаляването на възнаграждението под минимума би омаловажило адвокатската работа по дело с подобен характер.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Център за градска мобилност“ ЕАД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 12213 от 20.06.2026г., постановено по гр.д. № 8161/2026г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 225800/14.07.2026г.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3