Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7718 от 27.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49190/2025
Вид
Решение № 7718
Подписан
27.04.2026
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7718 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110149190 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Вод...” ЕООД – гр. П.. е предявило срещу Ч. С. П. осъдителни искове по реда на чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1286, 94 лв., представляваща стойност на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактури, издадени през периода от 11.07.2022 г. до 06.10.2023 г. в обект, находящ се в гр. П.., ул. „Е..“ №..., ап. 3, ведно със законната лихва върху сумата от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 34, 73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.09.2022 г. – 30.09.2023 г., за които суми е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16506/2023 г., по описа на РС – П...

Ищецът твърди, че между по партидата на ответника Ч. П. в качеството му на наследник на С И П., са били натрупани процесните задължения за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за водоснабден имот, находящ се в гр. П.., ул. „Е..“ №..., ап. 3. Сочи, че наследодателят е бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ в качеството си на собственик на процесния имот с номер .... Претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от РС-П.. особен представител, с който исковете се оспорват. Оспорва се ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги, както и неговият наследодател да е бил собственик на процесния имот. Сочи се, че липсват данни ответникът да е приел наследството на С. П.. Оспорва се също така процесният обект да е водоснабден и ищецът да е предоставил услугите, чиято стойност се претендира, съответно начислените количества вода. Оспорени са и документите за отчет.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно пар. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят В и К услуги. Аналогична е и регламентацията в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.

198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

От приложената по делото данъчна декларация се установява, че на 05.03.1998 г. С И П. е декларирал пред Община П.., Дирекция „Местни данъци и такси“, че е единствен собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. П.., ул.

„Е..“ №.... Съгласно приетото удостоверение за наследници С. П. е починал на 21.02.2012 г. и е оставил за единствен свои наследник по закон ответника Ч. С. П.. По делото е приет отговор от РС – П.., съгласно който след справка за периода от 01.01.2009 г. до 25.11.2025 г. не са били открити вписани приемане или отказ от наследството, останало от С. П., заявени от ответника. С оглед на тези обстоятелства и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът е потребител на В и К услуги в качеството му на собственик на процесния апартамент през процесния период, като той е придобил правото на собственост върху имота по силата на настъпило наследствено правоприемство от своя наследодател С. П..

От приетото заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което след преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно, се установява, че след извършване на проверка на отчетените количества по карнети е било установено, че сумите за главница са били изчислени съобразно карнетите и при включване на сумите за количествата, разпределени за общи нужди, като общият размер на дължимата главница се равнява на 1286, 94 лв., а на обезщетението за забава в размер на законната лихва на 34, 73 лв. Вещите лица не са открили данни или документи за отказ от услуги по вод..., като жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент, е в експлоатация, с изградени системи за вод.... Съгласно заключението не са извършвани плащания на задължения за процесния период. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, проведено на 01.04.2026 г., вещото лице по техническата част разясни допълнително, че му е бил предоставен протокол за монтаж на водомер от 07.11.2023 г. Вещото лице по счетоводната част уточни, че във фактурите се съдържат стари и нови показания, поради което заключава, че количествата са формирани на база показанията на водомера.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия потребителите са длъжни да заплащат 2 дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране. О т заключението на вещото лице по счетоводната част е видно, че ищецът редовно е издавал ежемесечни фактури за потребените от ответника услуги. В таблица № 1 от заключението вещото лице е изчислило, че общият размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесните задължения за главница за периода се равнява на 34, 73 лв., с оглед на което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По разноските

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства, а именно 39, 08 евро с левова равностойност 76, 43 лв. за заповедното производство (от които 26, 43 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 616, 48 евро с левова равностойност 1205, 74 лв. разноски за исковото производство (от които 73, 57 лв. държавна такса, 432, 17 лв. депозит за особен представител, 600 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА по предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК иск Ч. С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ул. „Г..“ №..., ет. 3, да заплати на „Вод...“ ЕООД – гр. П.., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. П.., бул. „Ше...“ №.., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл. 86 ЗЗД сумата от 658 евро с левова равностойност 1286, 94 лв., представляваща стойност на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактури, издадени през периода от 11.07.2022 г. до 06.10.2023 г. в обект, находящ се в гр. П.., ул. „Е..“ №..., ап. 3, ведно със законната лихва върху сумата от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17, 76 евро с левова равностойност 34, 73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.09.2022 г. – 30.09.2023 г., за които суми е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 16506/2023 г., по описа на РС – П...

ОСЪЖДА Ч. С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ул. „Г..“ №..., ет. 3, да заплати на „Вод...“ ЕООД – гр. П.., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. П.., бул.

„Ше...“ №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 39, 08 евро и разноски за исковото производство в размер на 616, 48 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3