Решение № 69 от 28.05.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Златоград, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100324 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени искове - положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС и за допусната кадастрална грешка по чл. 54 ЗКИР, от С. Л. М., ЕГН ********** и Ю. М. М., ЕГН **********- и двамата чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., *** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат***, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено на основание 124 ГПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с пл. № 287 по плана на гр. Н. от 1950 г., с площ 411 кв. м. /първоначално искът е предявен за площта от 311 кв.м., като е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/ на основание наследство, не формална делба и давностно владение с начало 1980 г., както и че е НАЛИЦЕ ДОПУСНАТА ГРЕШКА в кадастралната карта на град Н., одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК при отразяването на собствения на ищците имот пл. № 287 по плана на гр. Н., който не отразен в кадастралната карта като самостоятелен поземлен имота, а е включен в рамките на:

1

Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр.

Н., ул. „В.Д.“; вид собственост: Общинска частна; вид територия:

Урбанизирана; начин на трайно ползване:За друг вид застрояване, с площ:

7240 кв. м.;

Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр.

Н., ул. „В.Д.“, вид собственост: Общинска; вид територия: Урбанизирана; начин на трайно ползване: За второстепенна улица; площ: 188 кв. м., и Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр.

Н., ул. „В.Д.“; вид собственост: Общинска; вид територия: Урбанизирана; начин на трайно ползване: За второстепенна улица; площ: 2836 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Претендират и за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът О.Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В осз ищците се явяват лично и с процесуалния си представител адв. В., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., пледира за уважаване исковата претенция. Признава изцяло предявения иск /по допуснатото изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК в указания едномесечен срок не взема становище/, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/, както и относно наличието на допусната кадастрална грешка.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и 2 обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на производството по реда на чл.237 от ГПК:

Ответникът, в срока за отговор по чл. 131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае - да противопостави съответни възражения. Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване 3

/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт - чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти - частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота - чл.

18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.

Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост - например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.

Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на касационната инстанция в цитираното по-горе решение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на 4 фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото е разпитан свидетеля К.М. От показанията на свидетеля се установява, че имотът представлява нива, с площ около 400 кв.м. Сочи, че имотът e ограден, а в него са засаждани селскостопански култури и зеленчуци.

Свидетелят подробно описва имота, неговите граници и начин на ползване.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищците считат имота за своя собственост, придобита и предадена им от техните родители.

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу заявения иск и не ангажира доказателства.

По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в съответствие с поставените задачи.

Видно от същото, в град Н. има три кадастрални и регулационни плана: първият план е одобрен със Заповед №3217/24.07.1950 год. и Заповед №3218/24.07.1950 год. Вторият план е одобрен със Заповед №35/29.04.1974 год. и третият план е одобрен със Заповед №РД- 23/12.01.1987 год. Налице е и икадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 год. на ИД на 5

АГКК С.

Процесния имот е нанесен с пл.№287, в плана от 1974 год е нанесен като имот пл.№703, но тъй като номерът е дублиран, за процесния имот няма данни по разписната книга. В плана от 1987 год. процесният имот не е отразен като самостоятелен, а е част от по-голям имот, за който има отреждане за УПИ Ш-За озеленяване, кв.97 и малка част улица - нереализирана.

Процесният имот е повдигнат в жълто на комбинираната скица - копие от действащата КК на гр.Неделино, Неделино одобрена със Заповед № РД-1875/19.11.2021 год. на ИД на АГКК гр.С. На скицата е повдигнат и имот пл.

№287 от плана от 1950год., като се вижда, че имот пл.№287 и посоченият и заснет на място процесен имот, по реалните граници са идентични (непълна идентичност).

Имотът е с площ 411 кв.м. и попада в: имот с идентификатор *** - с площ 284 кв.м. имот с идентификатор *** - с площ 78 кв.м. имот с идентификатор *** - с площ 49 кв.м.

Установява се още, че не е бил отчуждаван с приключила отчуждителна процедура, с плащане на обезщетението.

Отделно от това се установява, че О.Н., извън претендираната част от имота, е реализирала и благоустройла улица /асфалтирана/, без да засяга процесния имот.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 6

1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.

Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).