Решение № 85 от 28.06.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Стара Загора , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена Рибчева при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно наказателно дело № 20215530200989 по описа за 2021 година

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 24-002926 от 22.03.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора.

Жалбоподателят “КУБИН БГ” ЕООД град Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 24-002926 от 22.02.2021 год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ (Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност) за това, че в качеството си на работодател е приел чужденец – гражданин на трета държава (Република Турция), а именно – Б.М., служебен номер от регистъра на НАП 3077155871, да предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 14.06.2020 год. (дата на постъпването на работа), без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ наказанието по ал.1 се налага и на работодател – 1 физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

Съгласно пар.1, т.33 от ДР на ЗТМТМ “ч ужденец“ е лице по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЧРБ ( Закон за чужденците в Република България ), т.е. всяко лице, което не е български гражданин.

Съгласно пар.1 от ДР на ЗТМТМ: т.4 – “гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; т.14 – “незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на пар.1, т.3б от ДР на ЧРБ (“незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване), т.е. по аргумент за противното законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и отговаря на условията за престой или пребиваване; т.8 – “командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги“ е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник – гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава при условията на чл.121а, ал.1, т.2, б.“а“ и ал.2, т.2 от КТ (Кодекс на труда).

Съгласно чл.121а, ал.1, т.2, б. “а“ от КТ командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.

2

Съгласно или чл.121а, ал.2, т.2 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.

Сравнителният анализ на чл.75а, ал.1 и ал.2 от ЗТМТМ обуславя извод, че по ал.2 може да бъде ангажирана отговорността на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ – “работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, който обаче с оглед на обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ, следва да е “местен работодател“ по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, т.е. да осъществява дейност на територията на Република България и да регистриран по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: за когото чужденец, независимо дали е законно или незаконно пребиваващ в Република България, предоставя работна сила, т.е. който наеме чужденец на работа по трудово правоотношение, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта ; или който приеме законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е. командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги , без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

В случая, видно от описанието на нарушението в НП и обстоятелствата, при които то е било извършено, не става ясно по коя от двете хипотези на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е ангажирана отговорността на жалбоподателя: дали за наемане на чужденец на работа по трудово правоотношение, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на какъвто извод навежда използваният от АНО (административнонаказващият орган) израз “да предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 14.06.2020 год. (дата на постъпването на работа)“; или за приемане на законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава, т.е. командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги , без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, на който извод навежда използваният от АНО израз “приел“.

3

При това неяснотата относно хипотезата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, обуславяща ангажирането на отговорността на жалбоподателя, произтича не само от двусмисленото описание в НП на изпълнителното деяние, чрез което е било осъществено конкретното нарушение, но и от липсата де факто на описание на обстоятелствата, при които последното е било извършено – не е посочено на какво основание жалбоподателят е наел или приел въпросния чужденец (например трудов договор, ако чужденецът е бил нает по трудово правоотношение, и т.н.). Вярно е от цитираните в НП (като “опис на писмените материали“) и приетите в съдебно заседание писмени доказателства би могло да се обоснове извод, че жалбоподателят е наел въпросния чужденец по трудово правоотношение, но волята на АНО в тази насока следва да намери обективен израз в съдържанието на НП, а не да се предполага, като се извежда от доказателствата по делото, ако и те или част от тях да са цитирани в НП.

Изложеното по-горе означава, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).

От друга страна, доколкото легалните дефиниции на понятията “чужденец“ и “чужденец – гражданин на трета държава“ визират лице, което не е български гражданин, то това обстоятелство следва да бъде установено по несъмнен начин, т.е. не е достатъчно да се установи, че лицето е гражданин на Република Турция, както се твърди в НП, тъй като не е изключено то да има двойно гражданство. В случая обаче доказателствата в тази насока са противоречиви – при това не само относно обстоятелството, че цитираното в НП лице не е български гражданин, но и относно факта, че то е турски гражданин. Това е така, защото: в НП е посочен служебен номер на лицето от регистъра на НАП, но този номер е цитиран в справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ (л.16 от делото) като ЕГН на лицето, което навежда на извода, че то е български гражданин, в списъка на чуждестранните лица с действащи трудови договори с жалбоподателя (л.67-70 от делото), изготвен от Изпълнителна агенция “Главна Инспекция по труда“ след справка в Регистъра за уведомленията за трудови договори към НАП според писмото им на л.21 от делото – като ЛНЧ на лицето, което навежда на извода, че то не е български гражданин, а в трудовия договор на л.15 от делото – като ЕГН/ЛНЧ на лицето, което не позволява извеждането на извод относно гражданството му (отделен е въпросът, че споменатият трудов договор е подписан само от работодателя, но не и от работника/служителя); в приложените към делото запитване от белгийската Федерална служба за заетост, труд и социален диалог, инициирало проверката на българските власти – IMI REPORT № 174768.1 (л.60-64 от делото), и списъка на чуждестранните лица (л.67-70 от делото), приложен към запитването белгийските власти според писмото на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ на л.65 от делото, е посочена националността на лицето – Турция, но не и неговото гражданство, още повече, че то би могло да бъде с двойно гражданство, а исторически обусловен и ноторно известен факт е, че голям брой български граждани са с турски произход, като много от тях са и турски граждани;

4 при това списъците на л.67-70 от делото са изготвени като приложения № 1 и № 2 към писмото на л.66 от делото, т.е. от Изпълнителна агенция “Главна Инспекция по труда“, респективно – квалификацията “чуждестранни лица“ е на българските власти, като в приложение № 1 тя е изведена от списъка на белгийските власти, които обаче, както вече беше отбелязано, са посочили единствено националността на лицата от списъка им, но не и тяхното гражданство, а в приложение № 2 тази квалификация е изведена и съответно са посочени ЛНЧ на лицата, включени в приложението, след справка в Регистъра за уведомленията за трудови договори към НАП (вж. писмото на л.66 от делото), но единствената представена справка в тази насока е приложената на л.16 от делото, в която са посочени ЕГН на лицата от нея, а не ЛНЧ; писмото на Агенцията по заетостта на л.14 от делото е изготвено в отговор на писмото на л.66 от делото, т.е. лицата от приложение № 1 към последното са цитирани като чужденци в писмото на Агенцията по заетостта, защото са били посочени като такива в писмото на Изпълнителна агенция “Главна Инспекция по труда“ и приложенията към него, нещо повече – относно лицата от приложение № 2 към писмото на л.66 от делото Агенцията по заетостта изрично е приела, че за коректното идентифициране на лицата от това приложение е необходимо да се посочат данните от личните им документи, в това число и гражданството им; в останалите (необсъдени по-горе) писмени доказателства не се съдържат каквито и да било данни за гражданството, ЕГН или ЛНЧ на лицето Б.М..