Решение № 1134 от 01.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1568/2024
- Вид
- Решение № 1134
- Подписан
- 01.04.2025
- Състав
- Ралица Каменова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1134 гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица К. Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело № 20243110101568 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от предявени от М. Г. Г. и З. Г. Г. кумулативно съединени искове, както следва:
1) с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено по отношение ответника З. А. И., че ищците са собственици въз основа на наследствено правоприемство на по ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, както и на по ½ ид.ч. от построената в него сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване. Отправя се като последица и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 165, том II, peг. № 3433, дело № 317 от 08.07.2020 г. на нотариус Павлина Симеонова, с peг. № 335 на Нотариалната Камара.
2) с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено по отношение на Т. В. Т., че ищците са собственици въз основа на наследствено правоприемство на по ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначние на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и *** , както и на по ½ ид.ч. от построената в него сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху имотите.
Твърди се в исковата молба, че ищците са законни наследници на Ж. Г. Г., починала на 15.12.2022 г. в гр. Варна. Сочи се, че последната притежавала недвижим имот, придобит по дарение от своите родители през 1989 г., а именно дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Стойко Пеев“, с площ 825 кв.м., 1 представляващо имот с планоснимачен номер 1762 в кв. 63 по плана на квартала, заедно с построената в това място сграда. Излага се, че животът на Ж. Г. Г. е протекъл между САЩ, където живеят дъщерите й, и България, където се е грижила за родителите си. Имала желание да си построи дом в дареното от родителите си дворно място и да прекара старините си там. Събирала пари, с които да осъществи мечтата си и изчаквала да регулират квартал „Изгрев“, за да започне да строи.
Твърди се, че в имота има насаждения и стара постройка с лични вещи.
Наследодателката на ищците заплащала местните данъци за имота ежегодно. След смъртта й дъщерите й имали задължение да предекларират имота на свое име и така разбрали, че ответникът З. А. И. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на семейния им имот, за което е издаден НА от 08.07.2020 г. Още същия месец на 28.07.2020 г. ответникът З. А. И. продал дворното място на ответницата Т. В. Т., за което е съставен НА от 28.07.2020 г. Поддържа се, че ответникът З. А. И. не е осъществявал владение върху имота, което да съответства на изискуемото по ЗС за придобиване по давност на имота, тъй като дворното място е непочистено, буренясало, постройката в него е порутена, а данъците за имота ги е заплащала Ж. Г. Г., а след смъртта й нейните дъщери. Сочи се, че ответникът никога не е стопанисвал или поддържал имота. Излага се, че според техническата експертиза на инж. Ивайло Събев, послужила като доказателство за идентичност на имотите в нотариалните актове, имот 1762 по КП на Франга дере до Домуз дере попада върху имот с идентификатор № ***, а северната му част засяга частично ПИ с идентификатори № *** и ***.
Поддържа се, че наличието на нотариалния акт на ответника З. А. И. и този на ответницата Т. В. означава, че правото на ищците е било смутено и за тях е налице правен интерес от предявяване на исковете. Навежда се довод, че ответницата Т. В. не е придобила с договора от 28.07.2020 г. правото на собственост върху имота, тъй като продавачът не е бил негов собственик. При тези съображения ищците молят за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З. А. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения срещу него иск. Твърди, че имотът е бил собственост на неговия дядо, който му е казвал, че му го подарява и че един ден трябва да оправят документите. Дядо му починал през 1998 г. и не могли официално да прехвърлят имота, но ответникът винаги го считал за свой. След като поотраснал започнал да се грижи за него. Не знае как дядо му го е придобил и не открил документи за това. Периодично почиствал имота и берял плодовете. Излага, че никога никой не се е появявал в имота с претенции към него, поради това не е демонстрирал намерението си да свои имота по отношение на някакъв предполагаем собственик. Поддържа, че винаги е осъществявал фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Т. В. Т., която излага становище за неоснователност на предявения срещу нея иск. Навежда довод, че е придобила имота през лятото на 2020 г. от ответника З. А. И.. Има информация, че имотът е наследствен от дядото на ответника и че нейният праводател го е поддържал и обработвал. Твърди, че откакто го е придобила заедно със семейството си поддържат дворното място, като през повечето време в имота отивали съпругът й и синът й. От 2020 г. насам почиствали дворното място (орязване на храсти, дървета, косене на трева), брали череши и круши, правили зимнина. През два-три месеца периодично изхвърляли от двора битов отпадък, понеже незнайно поради каква причина хора си изхвърляли отпадъка в двора им. През този период никой не е идвал и проявявал претенции за 2 имота им. Евентуално твърди, че е придобила имота по давност, като присъединява своето владение към владението на ответника З. А. И.. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.03.1989 г. Г.И.К. и З.К.К. са дарили на дъщеря си Ж. Г. Г. на посочената дата придобито в режим на СИО дворно място, находящо се в гр. Варна в кв. „Ст. Пеев“ с площ от 825 кв.м., представляващо имот пл. № 1762 в кв. 86 по плана на квартала, заедно с построената в това дворно място сграда. Според Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане от 23.06.1971 г. Г.Я.Н. е продал на Г.И.К. лозе с пространство от 825 кв.м., находящо се в местността „Голяма Кокарджа“ срещу задължение за издръжка, като се задължава до края на живота на продавача да го снабдява с лекарства, дрехи и храна.
Установява се от удостоверение за наследници с изх. № 33970/21.12.2022 г., че Ж. Г. Г. е починала на 15.12.2022 г., като нейни наследници са дъщерите й – ищците М. Г. Г. и З. Г. Г..
Представен е по делото Разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр. Варна, Франга дере - Домуз дере, в който за собственик на имот пл. № 1762 е вписан Г.И.К., а съгласно НА № 57 от 89 г. – Ж. Г. Г..
Според приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от 08.07.2020 г. ответникът З. А. И. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***,
*** и ***, както и на построената в него сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м.
Изяснява се от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2020 г., че на посочената дата ответникът З. А. И. е продал на ответницата Т. В. Т. процесните имоти срещу продажна цена от 37 000 лв., при данъчна оценка на имота 35 479,30 лв.
Според наличното по нотариално дело № 317/2020 г. на Нотариус Павлина Симеонова Удостоверение от 22.05.2020 г., издадено от Кмета на Община Варна, процесният поземлен имот с идентификатор № *** и жилищна постройка на 1 етаж с площ от 27,20 кв.м., ведно с мазе с площ от 27,20 кв.м. са декларирани от З.
А. И. с декларация от 21.11.2019 г., а за сграда в имота с площ от 18 кв.м. в Район „Приморски“ е налично разрешение за строеж № 57/28.01.1986 г. за сезонна постройка от 16 кв.м., издадено на името на Г.И.К. (приложено на л. 108 от делото).
Съгласно удостоверение от 18.06.2020 г., издадено от Областен управител на Област Варна, 246 кв.м. от поземления имот попадат в улична регулация според ПУП-ПУР на кв. Изгрев. В хода на нотариалното производство са били разпитани трима свидетели, сред които А.Д.А. и П.Т.Т..
Установява се от приложените удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца от 14.11.2024 г., че приобретателката по договора за продажба от 28.07.2020 г. – ответницата Т. В. Т. е майка на съпругата на ответника З. А. И. – Нина Т. И.а, а син на ответницата е П.Т.Т., който е бил свидетел на ответника З. А.
3
И. в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт.
Приобщени към доказателствения материал по делото са фактура от 12.06.1979 г. за доставени стоки (извършени услуги), с получател Г.И.К., както и договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.08.1991 г., касаещ дворно място в ж.к. „Стойко Пеев“, гр. Варна с пл. № 1762 с площ от 325 кв.м., граничещо с имот на Г.К..
Представени са от ответницата 2 бр. товарителници от 20.01.2023 г. и 17.08.2023 г. относно извозване на отпадъци с адрес на натоварване гр. Варна, ж.к.
Изгрев, ул. „Гардения“, с получател Тодор Тодоров.
Ангажирани от ищците са гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С.О.М., И. Г. И. и Н. О. Н.. Първата разпитана свидетелка излага пред съда, че не познава ответниците и не е чувала за тях. Притежава имот в съседство на процесния на адрес ул. „Гардения“. Разпитвала съседите в близост до нейния имот, тъй като искала да закупи и процесния. Чрез съсед, който се казвал дядо Слави, както и със съдействието на нейната майка, разбрала, че собственик на имота е Ж., която била приятелка на майка й в детските години, защото заедно са живели в кв. Левски. Майката на св. Михайлова се свързала с Ж. през 2021 г. и я попитала дали има желание да продаде мястото, но тя категорично отказала.
Впоследствие разбрали, че жената е починала и се свързали със семейството, за да изкажат съболезнования. Свидетелката говорила с брата на Ж., за да го попита отново относно продажба на мястото, защото изглеждало неугледно – с отпадъци, с нахвърляни парцали, имало кучета и котки. Той отговорил, че предстои дъщерите на Ж. да се приберат от чужбина, за да оправят документи и най-вероятно ще предприемат нещо с имота. Когато свидетелката закупила нейния имот, който бил изцяло разчистен, процесното място било буренясало. С времето започнала да навлиза трева и в нейния парцел. Нищо не се виждало навътре в съседния имот, заради буйната растителност. Съсед им казал, че е редно да разчистят клоните, които са към оградата, защото почват да пречат на пътя, а всеки съсед си разчиства по този начин мястото. Свидетелката предприела чистене на тяхното място, но долното продължавало да си стои цялото обрасло, включително покрай оградата.
Свидетелства, че ходила много често до имота си и преди да има постройка в него, но в съседния си личало, че абсолютно нищо никога не се е случвало. Не е виждала през годините някой да идва, който да стопанисва имота, да бере плодове или да коси трева. Преди около две седмици, започнали да разчистват нейното място с багер и засякла лицето, което се намира п в съдебната зала като публика – П..