Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 104786 от 03.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 36217/2025
Вид
Разпореждане № 104786
Подписан
03.07.2025
В сила
03.07.2025
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 104786 гр. София, 03.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско дело № 20251110136217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „А.Б.“ ЕАД срещу "КИК ЕНЕРДЖИ-1" ООД.

При проверка на редовността на заявлението, съдът намира, че същото не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр.чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за даване на указания на заявителя в писмена молба да отстрани констатираните нередовности на заявлението в тридневен срок от уведомяването му.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на заявителя „А.Б.“ ЕАД в тридневен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане с писмена молба до съда да индивидуализира претендираните със заявлвението по чл. 410 ГПК вземания, а именно: вземането за обезщетение за забава по чл.

86, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 23,47 лв. и 9,19 лв., както и неустойка в размер на 150,30 лв. като:

1) посочи сумата, претендирана като неустойка в размер на 150,30 лв. за какъв конкретен период от време се претендира - с начален и краен срок на претенцията;

- да уточни дали претендира едновременно неустойка и начислена мораторна лихва върху главницата за месечни такси и потребление, ведно със законна лихва върху главницата за неустойка с посочни екзактни периоди на мораторните претенции, като вземе предвид следното:

Относно съотношението между неустойката за забава и обезщетението в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД е формирана практика на ВКС/ решения № 68 от 9.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на II ТО, № 270 от 1.04.2005 г. по т. д. № 535/2004 г. на II ТО, №230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на II ТО и др./, която се споделя от настоящия състав. Практиката се основава на анализ на приложимите разпоредби-чл.92, чл.81, чл.86 от ЗЗД. Нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя заради естеството на паричното задължение - чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично 1 задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало поголяма вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва.

Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка (така възприето в решения № 157 от 02.11.2023 г. по т. д. № 4321/20122г. на 3-то г.о. на ВКС, чиито постановки настоящия съдебен състав споделя).

УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок заявлението ще бъде отхвърлено в посочената част.

Разпореждането не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2