Решение № 486 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110218420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 11555932на СДВР с дата от 25.11.2025 г. срещу И. Н. Т., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено на 14.08.2025г.

В жалбата се съдържат доводи, че не е посочено кое влязло в сила наказателно постановление или ЕФ обуславя повторността на нарушението. Излага доводи, че чл.182, ал.4 от ЗДвП не препраща към чл.182, ал.1, т.4 от същия закон.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, представлява се от адв. С., който моли за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. Представя писмени бележки.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На дата 14.08.2025 г, в 20:10 часа в гр. София, по Околовръстен път до номер 260, с посока от бул. Св. Кл. Охридски към ул. Самоковско шосе жалбоподателят И. Н. Т. управлявал МПС – лек автомобил *** с държавен контролен номер ******** със скорост на движение от 115 км/ч при ограничение от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение от 35 км/ч.

1

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил било ЮЛ ***** Клон София, но като ползвател към датата на нарушението бил вписан жалбоподателят Т..

Видно от така анализираните писмени доказателства жалбоподателят е бил ползвател на автомобила и именно като ползвател е вписан в регистрите на ОПП СДВР. В случая, видно от ЕФ, Т. е наказан в качеството си на ползвател, а не на собственик на МПС, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 119 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 % в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта над 115 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като ползвател на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с ползвания автомобил нарушение.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 25.11.2025г. и е връчен на 28.11.2025г. Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Неоснователни са възраженията, че ЕФ не е връчен надлежно. Няма предвидени правила в ЗДвП или ЗАНН за връчване на ЕФ, чието нарушаване да води до вече приключилата процедура по налагане на административно наказание. От връчването на ЕФ единствено възниква възможността за неговото обжалване, което в случая е сторено в срок. В този смисъл възражението в жалбата се явява неоснователно.

Ясно е посочено в ЕФ, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26 – 50 км/ч, което се доказва и от снимковия материал към протокола за използване на АТСС, както и от самия протокол. Посочено е и че знакът се намира в населено място – на територията на град София. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26 (50 км/ч). Правилно е словесното и цифрово 2 описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена надлежно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш напълно правомерно е наказан ползвателят на МПС.

След установяване на собственика на лекия автомобил е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, а въззивникът по справката за собственост е посочен като лице ползвател на процесния автомобил. От справката е видно, че посоченото дружество е вписано като притежател на свидетелството за регистрация.

В случая отговорността на въззивника е допустимо да бъде ангажирана за описаното в ЕФ административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП, при извършване на нарушение при управление на превозно средство, собственост на юридическо лице, с електронен фиш може да бъде наложена единствено глоба или на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. Следователно въззивникът като физическо лице, попада в обхвата на лицата по чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Така в Решение № 2884 от 28.04.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1468/2022 г.

Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация (чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвп). В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи 3

ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл.57 и чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, в пътен знак В-26 80 км/ч.(чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. При въведено ограничение с пътен знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 80 км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва именно това ограничение.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.