Решение № 11884 от 28.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11884 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110171077 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С., с която срещу [фирма] е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 147,67 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № [номер]/02.03.2017 г. ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.12.2021 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № [номер] на 02.03.2017 г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1000 лева при уговорен годишен лихвен процент в размер 49.90 %, а той се задължил да върне сума в размер на 1147,67 лева, в срок от 9 дни от сключване на договора, включително да заплати такса за експресно разглеждане в размер 137,64 лева. Твърди, че сключеният договор е нищожен поради противоречието му с чл. 22 ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма, тъй като не са изпълнени задълженията на ответника да предостави преддоговорна информация, не е получил съгласие на потребителя за сключване, тъй като електронните документи са неподписани поради неспазване на процедурата за удостоверяване на техния действителен автор, както и поради неспазване на изискуемия по закон шрифт 12. Твърди, че договорът е нищожен и поради липсва на елемент от същественото му съдържание, а именно липсва посочване на общия дълг, погасителен план, посочване на ГПР по кредита, елементите, които включва и методиката за изчисляването му, а отделно от това надхвърля допустимия 1 по закон размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като в него е следвало да е включена таксата за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита. Развива съображения за нищожност и неравноправност на клаузата за заплащане на такса за експресно обслужване.

Заявява доводи, че грешното посочване на ГПР в договора следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Обосновава становище, че платеното, извън чистата стойност на кредита, подлежи на връщане, поради липса на основание за задържането му от ответника. Отделно от това твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

В условията на евентуалност твърди, че договорът е унищожаем, тъй като е сключен поради липса на финансови средства за основни потребности и неизгодни условия, както и че отделни клаузи от договора са нищожни поради противоречието им с добрите нрави.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че договорът е сключен в електронна форма при спазване на изискванията на закона, след което е изпратен на посочен от ищеца електронен адрес. Твърди, че е предоставил по силата на договора за кредит на ищеца сума в размер на 1000 лева за период от 9 дни с падеж на задължението 11.03.2017 г., като начислените суми по договора са, както следва: 10,03 лева - договорна лихва и 137,67 лева - такса за експресно разглеждане на кредита. Сочи, че отпуснатата по силата на договора за кредит сума е била преведена по банкова сметка на ищцата. Поддържа, че ГПР е определен в максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, а законът не предвиждал ограничения на отделни компоненти. Развива съображения, че таксата за експресно разглеждане не е сред услугите, попадащи в обхвата на чл.19, ал.1 ЗПК, поради което не следва да бъде включена в ГПР. Пояснява, че тази такса се заплаща от потребителя за предоставена от кредитора услуга – по-бързо разглеждане на документите за отпускане на кредита и възмездява кредитора за това, че ангажира приоритетно свои служители и работници, които да оценят кредитоспособността на лицето, което иска да сключи договора. Твърди, че възнаградителна лихва, уговорена до границата, определена от чл.19, ал.4 ЗПК, не е нищожна, тъй като законът допуска това. Оспорва доводите на ищцата за нищожност на договора поради липса на задължителни елементи от съдържанието на същия като сочи, че в него е посочен общият дължим размер на сумите и срока за плащане, а доколкото се дължи връщане на цялата сума, а отделни погасителни вноски, за действителността на договора не е необходим погасителен план. Оспорва договорът за кредит да е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.

След съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателствата и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.

4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1000 лева, че ищецът е заплатил по договора преди определената като падежна дата сумата от 1147,67 лева, от 2 които 1000 лева - главница, 10,03 лева - възнаградителна лихва и 137,64 лева - такса за експресно разглеждане.

По делото е представен сключен между страните от разстояние договор за кредит № [номер]/02.03.2017 г., по силата на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищцата в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 9 дни /падеж 11.03.2017 г./ при посочен в договора размер на годишния лихвен процент /ГЛП/ 40,68 % и размер на годишния процент на разходите /ГПР/ 49,9 % ГПР. Видно е, че договорът за кредит съдържа уговорка, че кредитополучателят дължи и сумата от 137,64 лева – такса за експресно разглеждане на кредита.

Като доказателства по делото са представени и Общите условия към договора за кредит.

Съгласно същите таксата за експресно разглеждане е за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресното разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, което гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит при срокове и условия, посочени в ОУ. В клаузата на чл. 2.2, раздел „Одобряване на кредита“, кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата, която гарантира експресна обработка на документите и получаване на отговор по искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му. В противен случай чл. 2.1 от ОУ предвижда, че кредиторът следва да даде своя отговор по искането за отпускане на кредит в срок от 7 календарни дни от получаването му, а ако седмият ден е неработен ден – в първия следващ работен ден. Таксата за експресно разглеждане се определя спрямо сумата и периода на кредита /чл. 2.4/ и се дължи само ако кредитът бъде одобрен /чл. 2.5/.

В чл. 3 „Сключване на договора за кредит“ е описана процедурата по сключване на договора от разстояние, в т.ч. и се съдържа договореност, че страните се съгласяват съобщенията по ел.поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат значението на саморъчни ел.подписи по см. на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. След сключването на договора за кредит, кредиторът превежда сумата по кредита на кредитополуателя.

Съгласно чл. 4 от ОУ „Изчисление на ГПР“ същият представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита /настоящи и бъдещи/, като напр. лихва, комсиисонни, преки и косвени разходи. Според тази клауза от ОУ ГПР не включва разходите, възникнали в резултат от неизпълнение на договорни задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице, притежаващо съответната компетентност и по отношение на който експерт в производството не са налице данни за зависимости и отношения със страните. Ето защо и като приема, че заключението е изготвено обективно и дава професионален отговор на поставените пред изследването задачи, съдът ползва същото при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От същото се установява следното:

3

В процесния случай заплатената по договора възнаградителна лихва в размер на сумата от 10,03 лева е изчислена при фиксиран ГЛП 40,68 %, както е посочено в договора. Посоченият в договора ГПР /49,9%/ е формиран при включване единствено на главницата и възнаградителната лихва, като при включване в ГПР на всички дължими суми по договора /главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане/, ГПР ще достигне размер от 598,89 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на суми, дадени при начална липса на основание /поконкретно дадени по нищожен договор/. В условията на евентуалност ищецът твърди основание за унищожаемост на договора, като сключен поради липса на финансови средства за основни потребности и неизгодни условия, както и нищожност на отделни клаузи поради противоречието им с добрите нрави.

Спорен между страните е въпросът относно валидността на процесния договор за кредит, с оглед което съдът следва да даде отговор на същия.

От представените в производството писмени доказателства съдът приема, че се касае за договор, сключен между страните от разстояние. Предоставянето на финансови услуги от разстояние е регламентирано в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 6 ЗПФУР „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.“ Дефиниция за „средство за комуникация от разстояние“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР - това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл.

12, ал. 1 или 2 и 3, получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага ЗЕДЕУУ, като съгласно чл. 3 „електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.“. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4).

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя 4 характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в този см. Решение № 77 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о., ГК/.

С оглед изложеното по-горе и като взе предвид че с ОУ /чл. 3/ страните са уговорили начина на сключване на договора от разстояние, както и че електронните им изявления имат значението на такива, подписани с ел.подпис, съдът приема, че тези доводи на ищцата, ангажирани с исковата молба, са неоснователни. Договорът за кредит не е нищожен на соченото основание – поради нарушаване на изискването за форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3310e6f9-d39e-4694-ba5b-c472edc29ed9