Решение № 318 от 26.05.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 3212/2022
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 26.05.2023
- В сила
- 15.06.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ЗАПРЯНОВА ЖИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. гр. Хасково, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640103212 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Л. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес: гр.**************, адв.Г. Т. от АК-Добрич против П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес: гр.**************, адв. Т. В. от АК – Хасково за присъждане на сумата от 946,07 лева (след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреди в апартамент № **, находящ се в гр.**************, причинени в резултат на теч в апартамента на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2022 г. до окончателното й излащане.
Ищцата твърди, че е собственик на жилище, находящо се в гр.**************, на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот. Като собственик на апартамент **, ет.**, находящ се на същият адрес в град Х., вследствие на продължително неотстраняване на теч в периода от 2020г. до м. април 2022г. в неговия апартамент, ответникът причинил щети в апартамента на ищцата, които се изразявали в следното: В кухня - следи от течове по стените на кухнята, подкожушване на мазилка, ронене на мазилка, изгнили СКШ-та в кухнята, миризма на мухъл, зад СКШ-та петно с размер 2.2 м. височина на 2м дължина; в хол - в ъгъла на стената подкожушена мазилка с петно с размер височина 1,5 м на 0,8м. ширина, таван - подкожушена мазилка с петно с размер - 1,20м. дължина на 0.80м. ширина, странична стена - петно с размер 1,20м. височина на 0,30м.
1 ширина; на тераса - паднал таван, като била останала само плочата и ронене на мазилка с размер 4,60м. дължина на 0,70м. ширина.
Излагат се твърдения в исковата молба, че след проведени разговори с ответника като собственик на ап. 23, той отстранил течовете, но категорично отказвал да заплати на ищцата стойността на нанесените щети по апартамента й, да направи ремонт или по друг начин да я възмезди за нанесените щети.
Според ищцата, собственикът имал право да изисква от всички да зачитат правото му на собственост и при нарушаване на това абсолютно право на негово разположение бил негаторният иск по чл. 109 от ЗС. Смущаване в упражняването на правото на собственост можело да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, в случая този на ответника, което довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху вещта, собственост на ищцата.
Това въздействие върху правото на собственост, което също го ограничавало можело да бъде предмет на негаторния иск, защищаващ собственика от всяко посегателство върху елемент от собствеността - правото на ползване на имота без смущения и ограничения.
По изложените съображения, ищцата иска от съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреди в апартамент № **, находящ се в гр.**************, причинени в резултат на теч в апартамента на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2022 г. до окончателното й изпащане.
Претендират се и направените разноски по делото, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.
1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск, като е намален размерът на същия на 946,07 лева. С влязло в сила протоколно определение от същата дата, производството в частта за разликата до първоначално предявения размер е било прекратено поради отказ от иска.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от пълномощник на ответника, който оспорва иска.
Същият навежда доводи за липса на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение в пълен размер като едноличен собственик на описания в исковата молба апартамент № 20, тъй като било видно от приложения НА № 47 от 20.08.1993г. том VII дело № 1873/1993г., че тя притежава само ¼ ид.ч, от собствеността върху този апартамент.
По същество оспорва иска като неоснователен. Изцяло оспорва и изложените от ищцата твърдения, като от своя страна заявява насрещни такива. На първо място се сочи, че ответникът придобил правото на собственост върху апартамент № 23 по силата на дарение, извършено с НА № 175 от 07.12.2017г., том 06, peг. № 10516, дело № 699/2017г., от 2 дарителите Д. Д. Н. и Д. Д. Д., които от своя страна притежавали собствеността върху апартамента по наследство от майка си П. П.а К., починала на **.**.**** г. Последната живяла в апартамента в периода от 1965г. до смъртта си на **.**.**** г. В същото време, независимо че придобил собствеността на апартамента на 07.12.2017 г., ответникът не живеел в него и понастоящем също не го обитавал. Апартаментът бил необитаем от 2009г. до момента и в същия не се осъществявала консумация на вода, с изключение на консумирани общо 2 куб.м вода през м. август и м. септември 2022г., когато бил извършван ремонт. С оглед на тези обстоятелства ответникът оспорва твърдението на ищцата, че в резултат от теч от апартамент № ** в периода от 2020г. до м. април 2022г. били нанесени описаните в исковата молба вреди в апартамент № ** на ищцата.
На следващо място, като невярно се оспорва и твърдението, че след проведени разговори с ищцата ответникът отстранил теча от своя апартамент, но отказал да я възмезди за понесените щети. От своя страна той твърди, че разговори с ищцата били провеждани през месец март и април 2022г. по повод подмяна на В и К инсталацията в неговия апартамент, за което ищцата доброволно била дала достъп до своя апартамент. Посочва се, че тази подмяна не била продиктувана от наличие на теч в апартамента на ответника, а от желанието му да обнови В и К инсталацията, както и да извърши и други ремонти, за да го направи обитаем за съвременните условия на живот. При тези разговори ищцата действително била предявила претенция към него да й заплати сумата 1000 лв., за да отстрани повреди, за които заявила, че са от периода, в който П. К. живяла в апартамент № **. Ответникът отказал да даде тази сума, тъй като от една страна не той бил причинил повреди в апартамента на ищцата, а от друга страна - показаните му от нея щети в апартамента й според него видимо не били резултат от теч от неговия апартамент.
В случай на установяване на описаните в исковата молба щети в апартамента на ищцата, ответникът заявява твърдение, че те не били резултат от теч от неговия в периода от 2020г. до м. април 2022г. и не били в причинна връзка с негово противоправно поведение.
Оспорва се и наличието на вина на ответника за настъпилите в апартамента на ищцата щети.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски на ответната страна, вкл. и в прекратената му част, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №175, том 06, рег. №10516, дело №699 от 2017г. на Кичка Господинова- Нотариус с рег. № 353 от Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд – Хасково от 07.12.2017 г., вписан в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № 8579 от 07.12.2017г., Акт № 168, том 24, дело № 3701/2017г., се установява, че Д. Д.
Н. и Д. Д. Д. са дарили на ответника П. Д. П., внук на първата, самостоятелен обект в сграда 3 с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със заповед № РД -18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с административен адрес гр.**************, на ** етаж, представляващ жилище, апартамент № 23 с площ от 52.29 кв.м., т.е. че същият е собственик на посочения недвижим имот.
От представеното Удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-76/10.01.2023г. по отношение на П. П.а К., издадено от Община Хасково, се установява на първо място, че същата е починала на **.**.**** г. като е оставила свои наследници по закон Д. Д. Д. (син) и Д. Д. Н. (дъщеря), починала на 21.07.2022 г. От своя страна Д. Д. Н. е наследена от двете си дъщери Д. Н. И. и С. Н. П., последната от които е майка на ответника, според приложеното по делото удостоверение за раждане серия № 151044 от 27.01.1997г., издадено от Община Хасково на П. Д. П., въз основа на Акт за раждане № 71/27.01.1997г. Като баща на ответника в удостоверението за раждане е вписан Д. П. П..
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том VII, дело №1873 от 1993г. с вх. рег. №1870, том 147, стр. 108, от 12.08.1993 г. на Христина К.а- Нотариус при Районен съд – Хасково е видно, че майката на ищцата - Т. Д. А. е дарила на Л. А. Н. ¼ идеална част от апартамент № **, находящ се на *** етаж от жилищен блок в кв.15 в гр.**************.
Представени от ответника са Справка № 35/10.01.2023г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Хасково до ответника П. Д. П. за прехвърляне на партиди 173010 и 173011, ведно с подробни извлечения за отчети по месеци в периода от 10.01.2018г. до 10.01.2023г., видно от които консумирана вода за партида № 173010 е отчетено единствено през месеците август и септември 2022 г. по 1 куб.м. или общо 2 куб.м., а на партида № 173011 въобще не е отчетена консумация на вода.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Т.
Н. Т. – син на ищцата, В. М. З. и Д. П. П. – баща на ответника.
От показанията на свид. Т. Н. Т. се установява, че същият е живял постоянно заедно с майка си в апартамента, находящ се на адрес: гр.************** до 2011 г., когато е заминал за гр.Варна, но и понастоящем се връща в града и прекарва време в посоченото жилище. Знае за проблеми, свързани с течове в апартамента във връзка със съседите им от горе като през годините имало многобройни такива, свързани с течове от тръби и от тераси.
По време на пандемията останал за по-дълго време в гр.Хасково и през април месец 2020 г. направили ремонт с майка си в посоченото жилище като в кухнята се шпакловало, боядисана била цялата стая вкл. и тавана, но след месец се появил отново същия проблем.
Много скоро след ремонта отново се появил теч в кухнята като в последствие стената изсъхнала. Течът тръгвал от тавана и слизал надолу зад шкафовете. Ремонтът на банята бил направен след като ответникът ремонтирал своята баня и тръбите били сменени. След това в тяхната баня нямало проблеми с течове, а холът не бил ремонтиран. Посочва, че майка му многократно водила разговори във връзка с течовете както с ответника, така и с неговите родители, които поемали ангажимент да предприемат необходимите мерки. Не може да 4 посочи дали притежава някаква част от жилището или то е собственост само на майка му.
Свид. Т. Н. Т. помни и П. К., която до смъртта си живеела в апартамента отгоре, след което никой не обитавал жилището докато наследниците й, включително и ответника не направили ремонт. През този период също имало случаи майка му да е имала проблеми с течове. Така веднъж потекла вода от банята от тавана, тъй като бойлерът отгоре се спукал.
Спомня си още, че покривът на сградата е бил ремонтиран през годините три пъти с общи средства на живущите във входа.
Съдът кредитира тези показания, съобразявайки ги с правилото на чл.172 ГПК, единствено в частите им, в които пресъздават непосредствени и лични възприятия, тъй като са логични и съответни както на останалите събрани по делото гласни доказателства, така и на заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза. По отношение на частта, в която свидетелят посочва, че течовете са свързани със съседите им отгоре, както и на преразказани му от ищцата разговори, съдът не им дава вяра, тъй като в тези им части показанията се опровергават, както от коментираната експертиза, така и от представените писмени доказателства - Справката от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Хасково относно потребени количества вода в процесния апартамент, собственост на ответника и от гласните доказателства на другите двама разпитани по делото свидетели.