Определение № 21830 от 13.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21830 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100510455 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 58230/14.09.2026 г., подадена от длъжника Е. В. С., чрез адв. Г.Б., срещу разпореждане от 09.07.2026 г. за приключване на изпълнително дело № 20238380402381 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ.

В жалбата се излагат твърдения, че съдебният изпълнител не е съобразил направени от длъжника плащания, а именно: 465,11 евро и 69,33 евро, детайлно описани в имейл от 29.06.2026 г. до него. Конкретно се позовава на направено възражение за прихващане до размера от 135,19 евро с кредитор В. В. Т., упълномощила адв. Б. с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, поради което същият се явява легитимиран да претендира тази сума в рамките на изпълнителното дело, но същото не е било съобразено. Поддържа още, че извършените от пълномощника на взискателите действия се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, без настъпили усложнения по отношение на страните и/или предмета и при извършено погасяване на сумите по него в срока за доброволно изпълнение, поради което претендираното от него адвокатско възнаграждение следва да се редуцира. За завишена се счита и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител не е съобразил извършени от него плащания. По изложените съображения се отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени, като размерът на разноските, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и определеното в полза на взискателите адвокатско възнаграждение да се намали.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателите по изпълнителното дело Г. Д.Г.-В. и С.Й.В., чрез адв. Р.К., оспорват жалбата като недопустима, а по същество я считат за неоснователна.

Посочват, че длъжникът няма правен интерес да обжалва приключването на изпълнителното дело, тъй като съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК с такава възможност разполага единствено взискателят, който не е сторил това, поради което разпореждането от 09.07.2026 г. е влязло в сила на 24.07.2026 г. Позоваването в жалбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК се счита за неотносимо, а освен това същата е просрочена, тъй като обжалваният акт е получен от пълномощника на длъжника на 04.08.2026 г., а същата е подадена на 14.09.2026 г. Поддържа, че в рамките на изпълнителния процес разглеждането на материалноправни изявления за прихващане е недопустимо. Допълва още, че към 29.06.2026 г. длъжникът е бил наясно с размера на определените разноски, поради което оспорването му по реда на чл. 435, ал. 2, т.

2 ГПК е несвоевременно. По изложените съображения се отправя искане жалбата да се 1 остави без разглеждане, а по същество да се остави без уважение като неоснователна.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, който я оспорва като недопустима, тъй като длъжникът не е легитимиран да обжалва приключването на изпълнителното дело, а освен това разпореждането от 09.07.2026 г. е влязло в сила на 24.07.2026 г., след като пълномощникът на взискателите е уведомен за него по имейл на 09.07.2026 г. Оспорва да са ангажирани доказателства, свидетелстващи за осъществена цесия между длъжника и трето за изпълнението лице, още повече, че в рамките на изпълнителното дело материалноправни изявления за прихващане не следва да се разглеждат. В допълнение се посочва, че адв. Б. е имал достъп до делото и се е запознал с движението му в т. ч. и с покана за доброволно изпълнение № 38046/10.06.2026 г., връчена му при отказ по реда на чл. 44 ГПК.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните и от съдебния изпълнител фактически и правни доводи, както и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Изпълнително дело № 20268380402381 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ е образувано с разпореждане от 24.04.2026 г. въз основа на молба на адв. Р.К., действащ като пълномощник на Г. Д.Г.-В. и С.Й.В., срещу Е. В. С. за принудително събиране на сума по изпълнителен лист от 22.04.2026 г., издаден по ч. гр. дело № 7751/2024 г. по описа на СРС, 58 състав, а именно: 1 150 лева – съдебни разноски.

С постановление от 30.04.2026 г. съдебният изпълнител е определил общ размер на разноските по изпълнителното дело от 630,94 евро, от които: 60,94 евро – такси по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 31а от ТТРЗЧСИ и 570 евро – адвокатско възнаграждение в полза на взискателите, като съгласно отбелязването в него същото е влязло в сила на 09.07.2026 г.

До длъжника Е. В. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 30026/30.04.2026 г. ведно с копие от постановлението за приети разноски от 30.04.2026 г., в която се посоча, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 587,99 евро – неолихвяема сума за съдебни разноски, 570 евро – неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение; 60,94 евро – неолихвяема сума за такси по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 31а от ТТРЗЧСИ; 123,44 евро – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, или общо 1 342,37 евро, като на основание чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК е предоставен двуседмичен срок от връчването за доброволно изпълнение на задължението. Видно от известие за доставяне към нея, поканата за доброволно изпълнение е останала непотърсена от длъжника Е. В. С..

Наред с поканата за доброволно изпълнение са изпратени и запорни съобщения до третите задължени лица – Столично/Районно управление „Социално осигуряване“ – гр.

София, „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 19.06.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от адв. Г.Б. ведно с пълномощно към нея, с която се прави искане за предоставяне на достъп до него, като видно е от ръкописното отбелязване в долната част на молбата, че той се е запознал с делото на 24.06.2026 г.

До длъжника Е. В. С. е изпратена втора покана за доброволно изпълнение с изх. № 38046/10.06.2026 г. ведно с копие от постановлението за приети разноски от 30.04.2026 г., в която се посоча, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 587,99 евро – неолихвяема сума за съдебни разноски; 570 евро – неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение; 60,94 евро – неолихвяема сума за такси по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 31а от ТТРЗЧСИ; 123,44 евро – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, или общо 1 354,64 евро, като на основание чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК отново му е предоставен двуседмичен срок от връчването за доброволно изпълнение на задължението. Видно от разписката на гърба на документа, че същата е връчена на пълномощника на длъжника адв. Г.Б. при отказ, който факт е удостоверен с подписите на двама служители на съдебния изпълнител.

2

След реализиране на наложените запори и погасяване на дължимата сума заедно с всички такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ с обжалваното разпореждане от 09.07.2026 г. съдебният изпълнител е приключил изпълнителното дело, като видно е от приложения имейл, че същото е връчено на пълномощника на взискателите на 09.07.2026 г., поради което е удостоверено, че считано от 24.07.2026 г. е влязло в сила.

На 18.08.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от адв. Г.Б., с която се прави искане за получаване на копие от разпореждане от 09.07.2026 г., като видно е от ръкописното отбелязване в долната част на молбата, че той е получил такова на 18.08.2026 г При така приетите за установени факти, настоящият съдебен състав намира следното правна страна:

Жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК не е предвидена възможност за обжалване от страна на длъжника на постановлението за приключване на изпълнителното дело, като видно е, че с такава разполага единствено взискателят – арг. чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 3 ГПК.

Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в т. 8 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Ето защо при съобразяване на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу приключването на изпълнителното дело, доколкото то не попада сред лимитативно изброените действия в ал. 2 на чл. 435 ГПК, които подлежат на обжалване. Предвид това, в тази част жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Нещо повече, дори да се приеме, че с обжалване на разпореждането от 09.07.2026 г. се цели оспорване на начислените по изпълнителното дело такси и разноски, доколкото се цитира разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и едновременно с това се отправя искане за намаляване на размера на разноските, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, тази възможност се явява преклудирана.

Действително в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК за длъжника е предвидена възможност да обжалва разноските по изпълнението, като характер на такова може да има всеки акт, с който съдебният изпълнител определя дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая с оглед изложените от жалбоподателя доводи, основани на твърдението, че адвокатското възнаграждение на взискателите е в завишен размер и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ също подлежи на редуциране, тъй като не са съобразени извършени от него плащания, то в тази в тази част оспорванията на длъжника са несвоевременно направени. Това е така, тъй като разноските 3 по изпълнителното дело в общ размер на 630,94 евро, от които: 60,94 евро – такси по т. 1, т.

3, т. 5 и т. 31а от ТТРЗЧСИ и 570 евро – адвокатско възнаграждение в полза на взискателите, са приети с постановлението от 30.04.2026 г. и поканата за доброволно изпълнение до длъжника Е. В. С., в която е начислена и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 123,44 евро, като същите са надлежно получени от него чрез пълномощника му адв. Г.Б. на 24.06.2026 г. при отказ, който факт е удостоверен с подписите на двама служители на съдебния изпълнител. Изрично разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ препраща към правилата за връчване по чл. 37-58 ГПК, като една от предвидените възможности е това да става при отказ – арг. чл. 44, ал. 1, изр. 5 ГПК. Следователно, считано от 24.06.2026 г. е започнал да тече и двуседмичният срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за подаване на жалба срещу постановлението за разноски от 30.04.2026 г., както и за обективираното такова във връчената му покана за доброволно изпълнение с изх. № 38046/10.06.2026 г., поради което той е изтекъл на 08.07.2026 г. (сряда, присъствен ден) и в него от страна на длъжника не е подадена жалба. Действително, с имейл от 29.06.2026 г. пълномощникът на длъжника адв.