Решение № 1248 от 30.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100100313 по описа за 2023 година

Предявени са искове от В. П. Б. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за причинените му страдания и сумата 3792 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които 3000 лв. платен адвокатски хонорар и 792 лв. платени разноски за пътни и дневни за него и защитниците му до Добрич за заседанията, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 260005/18.11.2020 г. по н. о. х. д. № 211 по описа за 2018 г. на ОС Добрич, потвърдена с решение № 9/02.02.2022 г. по в. н. о. х. д. № 115/2021 г. на ВАпС, по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на влизане на присъдата в сила до окончателното изплащане на задължението, с присъждане на разноски.

Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове. Намира, че не следва да носи отговорност за забавянето вследствие започването отначало на наказателното производство, поради смяната състава на съда. Сочи, че заболяването на ищеца е отпреди започването на производството.

Предявява възражение, че договорите за правна защита нямат номера т.е. съставени са за процеса и няма доказателства, че сумите са платени.

По същество страните поддържат становищата. Ищецът претендира разноски. Представя бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По повдигането на обвинението:

1

С постановление от 13.06.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем (л.

61, т. 1 от ДП) за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

С посочената в исковата молба присъда, потвърдена от въззивния съд по протест, влязла в сила на 11.03.2022 г., ищецът е оправдан.

Практиката по обстоятелствата, които имат значение за размера на обезщетението, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д.

№ 1019/2016 г., IV г. о., ГК):

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

Обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).

По продължителността на наказателното преследване:

Наказателното производство срещу ищеца е продължило четири години и девет месеца.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

С постановлението за привличане по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение "подписка", която е отменена с присъдата.

По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:

Съставен е протокол от 24.03.2017 г. за разпит на ищеца като свидетел (л. 160 т. 1 от ДП).

На 13.06.2017 г., когато ищецът е привлечен като обвиняем (л. 61, т. 1 от ДП), той е отказал да даде обяснения (л. 62, т. 1 от ДП).

Съставени са протоколи от 06, 07 и 10.07.2017 г. (л. 102-108, т. 7 от ДП) и от 19.04.2018 г. (л. 64, т. 8 от ДП), всички за предявяване на материалите от разследването на ищеца.

Съдебните заседания, посочени в исковата молба са проведени с лично участие на ищеца и на защитник.

Ход на делото обаче е даден в съдебното заседание на 14.01.2020 г.

Времетраенето му е 30 мин. (л. 190 от н.о.х.д., л. 42). Присъствало е пострадалото лице Ружди Неджми Сали.

Заседанието на 12.03.2020 г. е продължило 2 часа и 30 мин. (л. 218 от н.о.х.д., л. 46-59). Разпитвани са работници, които са познавали ищеца.

С определение от 03.06.2020 г. (л. 277 от н.о.х.д.) съставът се е отвел.

В заседанието на 03.08.2020 г. разглеждането е започнало отначало (л.

306 от н.о.х.д., л. 62). В заседанието на 12.10.2020 г. разглеждането е продължило (л. 350 от н.о.х.д., л. 65-110). Времетраенето му е почти 7 часа.

Последното заседание (л. 455 от н.о.х.д., л. 111-135) от 18.11.2020 г. е продължило 6 часа и 10 мин. Ищецът е давал подробни обяснения.

Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:

От представените в заверени преписи амбулаторни листи (л. 192-196) от 23.06.2020 г. и от 21.07.2020 г. е видно, че е поставена основна диагноза – хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; от 23.04.2021 г., 30.11.2021 г. и от 26.09.2022 г. – хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност.

2

В заключението си по допуснатата комплексна съдебна психологическа и медицинска експертиза (л. 238) вещите лица приемат, че ищецът е преживял смърт на деца, смяна на работно място и гледане на родител, които са довели до стрес, но с повдигането на обвинението съвпада възникването на сериозни здравословни проблеми у ищеца, изразяващи се в хипертония, проблеми с апетита и съня, ограничени социални контакти, проблеми в отношенията в семейството, сърцебиене и др. Част от симптомите са отшумели след признаването на ищеца за невиновен, а друга част са налични и към момента на заключението.

Вещото лице д-р Д. сочи, че описаните в заключението заболявания са хронични и не могат пряко да се свържат със стреса, но могат да бъдат провокирани или обострени от това състояние (л. 254).

В показанията си свидетелят В. Г. сочи, че след 2010 г. ищецът преставал да идва на сбирки с колегите им от университета (л. 233). Научил за обвинението от ищеца. След обвинението ищецът станал затворен в себе си.

В показанията си свид. М. Б.а, съпруга на ищеца, излага, че след инцидента бил в шок, но очаквал всичко да приключи бързо и когато не станало така, се отчаял. Непрекъснато се карал с нея и с майка си. В отчаяние и 2-3 месеца не проговарял и не приемал помощ (л. 234).

В обвинителния акт е вписано, че ищецът е работил като юрисконсулт.

И двамата свидетели знаят от ищеца, че шефовете на предприятието го накарали да напусне. След напускането работел за кратко на различни места.

От представените заверени преписи се установяват трудови договори, сключени от ищеца, с образование магистър, специалност право, както следва: на 19.07.2017 г. за работа като обслужващ газостанция в ТД (л. 185); на 30.07.2020 г. за работа като завеждащ административна служба в друго ТД (л. 182); на 24.04.2023 г. за работа като организатор работа с клиенти в друго ТД (л. 187).

От представените удостоверение, издадено на 23.01.2020 г. (л. 176), за да послужи за разрешително за оръжие, в което е вписано повдигането на обвинение и предавателно-приемателен протокол от 18.02.2020 г. (л. 177) за предаване на оръжия и договор от 02.02.2021 г. за продажба на оръжията за 100 лв. (л. 181) и от обясненията му (л. 232), се установява, че ищецът е продал оръжията, защото е изтекъл срокът на разрешителното, а не би могъл да очаква разрешителното да бъде подновено при повдигнато обвинение Съдебна практика по размера на обезщетенията:

За обвинения за тежко престъпление, с наложена мярка за неотклонение подписка и продължителност на наказателното производство, са определяни обезщетения, както следва: почти седем години, при което е постановена и осъдителна присъда, до 2021 г. – 20000 лв. (определение № 50185 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2022 г., IV г. о., ГК); почти девет години, преминало през съдебна фаза, до 2020 г. – 15000 лв. (определение № 496 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 333/2022 г., IV г. о., ГК); около пет години, но до 2015 г. – 8000 лв. (определение № 60725 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2021 г., IV г. о., ГК); около пет години, преминало през съдебна фаза, но до 2018 г. – 8000 лв. (определение № 99 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2020 г., III г. о., ГК); пет години и седем месеца, при 3 което е постановена и осъдителна присъда, до 2013 г. – 30 000 лв.

(определение № 857 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2020 г., III г. о., ГК); 4 години и 3 месеца, до 2017 г. – 10 000 лв. (определение № 89 от 18.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2019 г., IV г. о., ГК) Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай, като се съобразява инфлацията, е 15 000 лв.

Искът за горницата до претендираните 50 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди:

В представените в заверени преписи договори за правна защита (л. 219221), сключени на 07.06.2018 г., 10.03.2020 г. и 14.07.2021 г. са уговорени възнаграждения по 1000 лв., за които е вписано, че са платени в брой.

В договорите не са вписани номера на кочан и серия, но само това не е достатъчно да се приеме, че са привидни.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати тези разноски.

Ищецът не е представил доказателства за разходите за пътуванията до гр. Добрич.

Този иск е неоснователен.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноските за платената такса.

За присъждането на възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ е необходимо представяне на договора за правна защита (определение № 339 от 27.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2931/2022 г., IV г. о., ГК). По делото не е представен договор, поради което и съдът не присъжда възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

Разпечатката съдържа 60 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/330f8412-92b5-4e04-9b27-ab510e20ba58