Решение № 20 от 04.05.2026, Районен съд - Гълъбово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Гълъбово, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100391 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди в исковата си молба, че е кредитор на длъжниците „АЛТИ“ ЕООД и Г. Г. В., като притежава действително вземане срещу тях, възникнало преди действията на разпореждане с недвижимите имоти. Твърди, че по силата на Договор за кредит от 07.05.2019 г. между „Банка ДСК“ АД и „АЛ-ТИ“ ЕООД, ищцовото дружество е предоставило кредит в размер на 7 500 лв., със срок на ползване 12 месеца, който срок можел да бъде продължаван с анекси между страните и с годишна лихва, формирана от 1 M EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 8% процентни пункта. Твърди, че кредитът бил предоговорен с Анекс № 1 от 07.05.2020 г.. Твърди, че кредитът бил обезпечен с поръчителството на Г. Г. В., съгласно Договор за поръчителство от 07.05.2019 г. и договор за поръчителство от 07.05.2020 г. Твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 09.11.2022 г. поради забава в плащанията на дължимите вноски. Твърди, че банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като било образувано ч.гр.д. № 458/2022 г. по описа на РС Гълъбово и била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 244/2022 г. и изпълнителен лист № 272/24.11.2022 г.

Твърди, че за събиране на вземането си било образувано изп.д. № 486/2022 г. по описа на ЧСИ И.Б., рег. № 869 на КЧСИ. Ищецът сочи, че след възникване на вземанията на „Банка ДСК“ АД, а именно сключване на договори за кредит и договори за поръчителство/ били извършени разпоредителни сделки: 1/ На 13.11.2020 г. с Нотариален акт № 108, том 2, рег№ 2695, дело № 242 от 2020 г. за дарение на недвижими имоти, вписан в СВ гр. Гълъбово с вх.рег.№ 934/13.11.2020 г., акт № 124, том 3, дело 443/2020 г., 2/ На 11.10.2021 г. с Нотариален акт № 150, том 3, рег. № 4073, дело № 379 от 2021 г. за дарение на недвижими имоти, вписан в СВ гр. Гълъбово с вх. рег. № 839/11.10.2021 г., акт № 74, том 3, дело 1

384/2021 г., като първият ответник Г. Г. В. дарила на „Шиков Агро“ следните идеални части от недвижими имоти, а именно:

1/ 1/100 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Обручище, общ. ГЪЛЪБОВО, обл.

СТАРА ЗАГОРА, одобрени зъс заповед РД-18- 1722/17.10.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот село Обручище, местност РЕКУЛТИВАДИИ, с площ 7630 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 016011, съседи: имоти: ***, ***, ***, ***, ***;

2/ 1/100 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Обручище, общ. ГЪЛЪБОВО, обл.

СТАРА ЗАГОРА, одобрени със заповед РД-18- 1722/17.10.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот село Обручище, местност Крукница, с площ 3001 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска, ползване: Нива, категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 049003, съседи: имоти: ***, ***, ***, ***,***;

3/ 1/100 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ГЪЛЪБОВО, обл. СТАРА ЗАГОРА, одобрени със 1722/17.10.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот село Обручище, местност ЯНКОВ ГРОБ, с площ 14479 кв. м., съгласно скица, а съгласно документ за собственост с площ 14481 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 090004, съседи: имоти: ***, 531390.10, ***, ***, ***, ***.

4/ 1/100 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Обручище, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-1722/17.10.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма адрес на поземления имот село Обручище, местност ДО СЕЛО, с площ 1081 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 000667, съседи: имоти:

***,***, ***, ***, ***.

5/ 1/100 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Обручище, общ. ГЪЛЪБОВО, обл. СТАРА ЗАГОРА, одобрени със заповед РД-18- 1722/17.10.2018 г. на ИД на АГКК, последно Изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма адрес на 2 поземления имот село Обручище, местност СРЕДЕН БАИР, с площ 1800 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеде ползване: гори и храстив земеделска земя, категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 003008, съседи: имоти: ***, ***, ***, ***.

6/ 1/100 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ГЪЛЪБОВО, общ. ГЪЛЪБОВО, обл.

СТАРА ЗАГОРА, одобрени със заповед № РД-18- 1717/17.10.2018 г. на ИД на АКГГ, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистр засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: местност КАБАЮК, с площ 8287 кв.м., съгласно скица, а съгласно документ за собственост с площ 8288 кв.м. , трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, номер по предходен план: 248036, съседи: имоти с идентификатори:

***,***,***.

Твърди, че с извършването на посочените правни действия, имуществото на първия ответник и длъжник на ищцовото дружество, Г. Г. В. се намалява, което уврежда интересите на ищеца, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на посочените по-горе вземания, като без значение е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то. Ищецът твърди, че ответникът Г. Г. В. е знаел, че извършвайки горепосоченото правно действие уврежда интересите на кредитора, защото разпоредителните сделки били извършени след възникване на кредиторовото вземане. Сочи, че не се нуждае от доказване знанието у третото лице /втория ответник „Шиков Агро“ ЕООД/, тъй като разпоредителните сделки били безвъзмездни. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни на основание чл.135 ал.1 вр. с ал.2 ЗЗД спрямо него, извършените от ответника Г. Г. В. разпоредителни сделки (дарения) на подробно описаните по-горе недвижими имоти, в полза на ответника и трето лице по смисъла на чл.

135, ал. 2 от ЗЗД, „Шиков Агро“ ЕООД за притежаваните от нея идеални части от същите имоти. Претендира направените по делото разноски

Ответникът Г. Г. В. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище за недопустимост на исковата претенция, поради непосочване на размера на вземането си, което счита от значение при постановяване на съдебното решение. Сочи, че по образувани изпълнителни дела при ЧСИ Биволова има осъществена публична продан с изплатени към ищеца суми. Счита, че в исковата молба не е посочено с какво и как е увреден от ответника. Заявява, че към датата на прехвърляне на процесните имоти, а и към 06.10.2025 г. ответника Г. В. разполага с достатъчно недвижими имоти, които са възбранени от банката по изп.д № 486/2022 г. от ЧСИ И.Б. и които са на стойност надвишаваща вземането на банката. Прави възражение за нищожност на клаузата с която се определя лихвата по Договор за банков кредит от 07.05.2019 г. и нищожност на клаузата с която се определя лихвата по Анекс № 1 към договор за банков кредит от 07.05.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът „Шиков Агро“ ЕООД в срока за отговор, счита иска за допустим, но 3 неоснователен и недоказан. Счита, че по делото няма доказателства, че с процесните сделки е увреден кредитора и дали ответникът Г. В. не разполага с друго, достатъчно имущество, от което ищецът може да се удовлетвори. Сочи, че сделките са извършени преди възникване на вземането на ищеца, като липсва причинно-следствена връзка и намерение за увреждане. По отношение на „Шиков Агро“ ЕООД – третото лице, заявява, че същият е добросъвестен при приемане на дарението на поземлените имоти и не е имал знание за увреждане също. Моли съдът да отхвърли предявения иск по чл.135 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е процесуално допустим. Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, визирани в чл.135 ал.1 ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора. При уважаването на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна - тя ползва само кредитора, упражнил правото по чл.135 ал.1 ЗЗД, като недействителността има обратно действие - от момента на извършване на действието, а не от момента на влизане на решението в сила.

Съдът, счита, че е неотносимо възражението на първият ответник Г. В. за нищожност на клаузата, с която се определя лихвата по Договор за банков кредит от 07.05.2019 г., сключен между ищцовото дружество и „АЛ-ТИ“ ЕООД, както и за нищожност на клаузата, с която се определя лихвата по Анекс 1 към горецитирания договор. От една страна релевирането на подобно възражение е недопустимо в настоящия процес, тъй като вземането не е част от фактическия състав на отменителния иск и неговото установяване в производството не се полза със сила на присъдено нещо. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по иска по чл. 135 ЗЗД, достатъчно е вземането да е действително, което означава да не е прекратено или погасено по давност.

В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.

В случая безспорно се установи по делото, че на 07.05.2019 г. между ищеца, в качеството му на кредитор и „АЛ-ТИ“ ЕООД, представлявано от първият ответник, в 4 качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит, съгласно който ищцовото дружество е предоставило сума в размер на 7500 лв. С договор за поръчителство от същата дата, първият ответник Г. В. се е задължила спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на „АЛ-ТИ“ ЕООД. Усвояването на посочената сума е породило задължението на кредитополучателя/съдлъжник да погаси кредита по начина и в срок уговорени между страните. Ето защо към релевантния за спора момент /13.11.2020 г. и 11.10.2021 г. – датите на атакуваните сделки/ в полза на ищеца е съществувало действително вземане спрямо първия ответник за връщане на предоставената му в заем сума. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по Павловия иск, че ищецът има формалното качество на кредитор по отношение на първия ответник. В тази връзка възраженията на втория ответник, че към момента на разпоредително действие банката - ищец не е притежавала ликвидни и изискуеми вземания спрямо първия ответник са неотносими към предмета на доказване.