Решение № 5143 от 10.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5143 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110210774 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Н. П., ЕГН **********, срещу електронен фиш, серия К, № 5787884, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата . С жалбата се моли фишът да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи се, че автомобилът е собственост на „Бултрако моторс“ АД, на което жалбоподателят е бил служител. Твърди се, че никога не е управлявал автомобила, който не му е бил зачислен за ползване.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Б.. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълва, че подадената от дружеството декларация е съставена от лице, различно от посоченото в нея и само за нуждите на производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.08.2021 г. в 12:47 часа, лек автомобил, марка и модел „**** собственост на "ДСК Лизинг" АД, се движил в гр. София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до спирка „Гробищен парк Бояна“, с посока на движение от ул.

„Кумата“ към ул. „Околовръстен път“ със скорост от 88 км/ч., когато бил 1 засечен с автоматизирано техническо средство ATCC CORDON M2.

В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на ППС била 50 км/ч., като липсвало ограничение на скоростта, различно от предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП , въведено с пътен знак В26.

Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 25.08.2021 г. за времето от 12:00 до 14:00 часа, контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган.

С електронен фиш, серия К, № 5787884, издаден от СДВР, била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за нарушение на чл.

21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

От снимков материал се установява, че на процесната дата - 25.08.2021 г., в 12:47:30 ч., в района на гр. София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до спирка „Гробищен парк Бояна“, с координати 42.650663 и 23.278722, е засечена скорост на движение от 88 км/ч., като са записани датата, часа, секундите, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила. Процесният автомобил се е движел със скорост от 85 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.

От приложените по делото извлечение от Български институт по метрология и протокол № 3-С-ИСИС от 12.02.2021 г. се установява, че автоматизирано техническо средство CORDON M2, под номер В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, към датата на нарушението - 25.08.2021 г., съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка.

От справка за собственика на превозното средство се установява, че собственик на лек автомобил, марка и модел „**** е "ДСК Лизинг" АД, с ползвател „Бултрако моторс“ АД.

От заповед № М-64 от 10.11.2021 г. на изпълнителния директор на „Бултрако моторс“ АД се установява, че считано от 11.11.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение на Н. Н. П. като служител в „Бултрако моторс“ АД на длъжност „управител на търговско-сервизен комплекс“.

В хода на производството е подадена декларация, на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП, от представител на „Бултрако моторс“ АД, в която се сочи, че на процесната дата и място, лек автомобил марка и модел „Хонда Е“, *** е бил управляван от Н. Н. П..

В хода на съдебното производство съдът е изискал от „Бултрако моторс“ АД извлечение от пътна книжка за процесния автомобил, като от дружеството е постъпило писмо, че такава не се съхранява, доколкото автомобилът е продаден на трето лице, като е представена заповед № М-36 от 13.08.2021 г., с която изпълнителният директор нарежда лек автомобил марка и модел „**** да се предостави за тестово шофиране и демонстративни цели на Н. Н. П. за периода от 23 до 27.08.2021 г.

2

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. И. И. и К. П. Г..

Свидетелката И. съобщава, че е работела на длъжност „старши търговец автомобили“ в „Бултрако моторс“ АД и е била колега с жалбоподателя. Твърди, че при взимането и връщане на автомобил от дружеството задължително се е попълвала пътна книжка с дестинация, име и подпис. Споделя, че не знае дали процесният автомобил е бил ползван от жалбоподателя.

Свидетелят Г. сочи, че приобщената към материалите декларация по чл.

189, ал. 5 ЗДвП не е съставена от него. Твърди, че дружеството има регистрирани над 200 автомобила, като част от тях се отдават под наем на физически и юридически лица. Съобщава, че на месец дружеството получава множество актове, като той и други лица установяват кой е бил ползвателят на автомобила и подават декларация до МВР. Излага, че автомобилите би трябвало да имат пътни книжки, които се съхраняват в дружеството докато автомобилът не се продаде, когато се унищожават. Сочи, че ако автомобилът е за тестово шофиране се издава декларация и ако тя е на хартиен носител се подписва от лицето.

Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства

- показанията на свидетелите Д. И. И. и К. П. Г., писмените доказателства: електронен фиш серия К, № 5787884, справка за собственика на превозното средство, извлечение от Български институт по метрология, протокол № 3-СИСИС от 12.02.2021 г., заповед № М-64 от 10.11.2021 г. на изпълнителния директор на „Бултрако моторс“ АД, декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, заповед № М-36 от 13.08.2021 г., заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г., ежедневна форма на отчет, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, списък с намерени фишове, както и веществените доказателства - снимков материал.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП п ри нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на 3 моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В настоящия случай съдът намери, че атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.

4 ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. В административнонаказателната преписка се съдържа разпечатка от техническо средство, приета като доказателство по делото по надлежния процесуален ред.

Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.

Измерената скорост на движение на автомобила е 88 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч., поради което правилно във фиша е отразена скорост от 85 км/ч. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като скоростта е намалена на 85 км/ч.

От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 85 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. за населеното място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 35 км/ч.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът е собственост на "ДСК Лизинг" АД, с ползвател "Бултрако Моторс" АД.

Представени са писмени доказателства по делото, че ползвателят на заснетото МПС е посочил лицето, на което е предоставил процесното МПС на посочените дата, час и място, в писмена декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно на жалбоподателя, въз основа на което е анулиран издадения т против регистрирания ползвател електронен фиш и такъв е издаден на 4 посочения от него ползвател на МПС-то, в качеството му на служител в дружеството. Видно от приложената заповед № М-64 от 10.11.2021 г. е, че трудовото правоотношение между "Бултрако моторс" АД и жалбоподателя е прекратено на 11.11.2021 г., от което следва извод, че към датата на деянието - 25.08.2021 г., жалбоподателят се е намирал в трудови правоотношения с посоченото дружеството.

Въпреки това, според настоящия състав неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото липсват достатъчно доказателства в тази насока. За да достигне до този извод съдът съобрази, че по делото не е представен приемо-предавателен протокол или разписка за неговото фактическо предаване на жалбоподателя . Не е представена и изисканата от съда пътна книжа на автомобила, която да удостовери кое именно лице го е управлявало на посочените в електронния фиш дата и час. В попълнената декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е посочено, че автомобилът е бил във владение на жалбоподателя на 25.08.2021 г. в 12: 47 часа и в 14: 00 часа на същата дата е бил върнат. Така вписаното обстоятелство за връщане на автомобила драстично се разминава с твърдението, съдържащо се в писмените доказателства по делото, а именно заповед № М-36 от 13.08.2021 г., че автомобилът е бил предаден за тестово шофиране и демонстративни цели на жалбоподателя до 27.08.2021 г. Освен това в своите показания свидетелят Драганов заявява, че при предаване на автомобила за тестовото шофиране се изготвя декларация, която ако е на хартиен носител, какъвто е конкретният случай /в случая заповед/ се подписва от лицето, на което е предоставен автомобилът, докато представената пред съда заповед за тестово шофиране не носи подпис на жалбоподателя.