Решение № 152 от 09.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря И. П. П. в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600537 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.

С Присъда № 1/21.04.2022 г., постановена по НОХД № 209/2021 г. по описа на РС - К съдът е признал подсъдимия Р. Ш. /R.S.// за ВИНОВЕН в това, че: На 27.05.2021 г., около 10,00 часа в местността „Л.“, в землището на с.К., общ.Г., на около 450 метра източно от 267 гранична пирамида, около 5 700 метра северно от с.К. и около 5 000 метра северозападно от с.Б. е направил опит да излезе от границата на страната от Р Б. в Р С., без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието му е останало недовършено, поради независещи от волята му причини – бил е задържан от граничните власти, поради което и на осн. чл.279, ал.1, пр.2, вр. с чл.18, ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл.54, ал.1 и 2 от НК и чл.58, б.а" от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. С присъдата съдът на осн. чл.55, ал.3 от НК не е наложил на подс. Р. Ш. кумулативно предвиденото наказание глоба.

1

Срещу постановената присъда по НОХД № 209/2021 г. по описа на РС К. е постъпила въззивна жалба от адв. Д. Г., служебен защитник на подсъдимия. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Защитникът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод относно виновността на подсъдимия Р. Ш.. Сочи, че доказателствата не са преценени и обсъдени в тяхната взаимна връзка и не им е направен цялостен анализ. Иска съдът да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подс. Ш. за невиновен. В допълнението към въззивната жалба адв. Г., допълва доводите си за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, като намира, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Защитникът твърди, че РС - К. е направил неправилни изводи за доказаността на авторството на подзащитния му в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, пр.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Сочи, че съдът е коментирал доказателствата избирателно като в съдебния си акт не е обсъдил тези, които опровергават обвинителната теза.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. Г., поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Моли подзащитният му да бъде признат за невинен.

Представителят на С. намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата за обоснована и законосъобразна, постановена при правилна преценка на доказателствата. Твърди, че събраните доказателства са безпротиворечиви и подкрепят изложените от първоинстанционния съд изводи. Намира наложеното наказание за справедливо и моли за потвърждаване на присъдата.

Производството пред първоинстанционния съд е водено в отсъствието на подсъдимия Р. Ш. по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК. Пред въззивната инстанция се установява наличие на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК тъй като подсъдимият не е бил открит на посочения от него адрес, който е напуснал, без да уведоми за това съответните органи. Освен това съдът е преценил, че неявяването на подсъдимия не би попречило на разкриването на обективната истина по делото предвид характера на инкриминираното деяние и тежестта на престъплението, неналагащи задължителното му присъствие.

С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и 2 провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установена следната фактическа обстановка, която съответства на приетото в мотивите на атакуваната присъда, постановена от Районен съд - К.:

На 27.05.2021 г., в сутрешните часове, свидетелите Н. Н. П. и М. Т. М. служители на ГПУ К. при РДГП Д., приключвали 12-часова смяна по охрана на съответстващия на участъка район от държавната граница. Тогава били ангажирани във връзка с проверка по сигнал за наличие на група лица в местност „Л.“ в землището на с. К.

Свидетелите П. и М., съвместно със свидетелите А. К., Е. Е., Г. С. и Е.

Г., застъпващи на работа от 8 часа, както и колегата им Й. Г., били изпратени за проверка на подадения сигнал, като по указания на своите ръководители били разделени на три части. Свидетелят К. се движел сам, докато свидетелите П. и М. обхождали района заедно. Последните двама забелязали група от лица да се движат пешком в посока към държавната граница с Република С., на около 500 метра от гранична пирамида № 267.

Около 10 часа служителите на „Гранична полиция“ се приближили до наблюдаваната група лица, които се разбягали в различни страни на пресечената местност в района. Свидетелите П. и М. издирили и задържали общо четиринадесет лица, сред които и подсъдимия Ш., докато свидетелите Е. и Г., задържали още две лица (Б. М. и А. С.). Задържаните били отведени в ГПУ К., където била установена самоличността на всеки от тях. Всички шестнайсет задържани лица пребивавали незаконно в страната, не разполагали с документи за самоличност и регистрация в „Е.“ към момента на задържането им. Всички лица били задържани за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като били образувани отделни наказателни производства за престъпления по чл. 279 от НК.

В производството не се установява точният момент, в който подс. Ш. е влязъл в страната не през установените за това места и без разрешение на компетентните органи, както и начинът му на придвижване до местността „Л.“, където е бил задържан на 27.05.2021 г.

Подсъдимият Р. Ш. / R. S./ е роден на ****** г. в И. република А., гражданин на А., с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, настанен съгласно заповед рег. № 4379****** г. по описа на ГПУ - К. в 3

СДВНЧ към дирекция „Миграция“ – МВР, справка в системата Афис BD15****, справка в ситемата „Е.“ BR225C*********.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства по делото, без да извършва каквито и да било процесуални нарушения. Първоинстанционният съд се е позовал на показанията на разпитаните свидетели - Н. П., М. М., А. К., Е. Е., и на приложените и надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

При собствена преценка на събраните доказателства въззивният съд не констататира каквито и да било допуснати съществени противоречия, които да водят до различни изводи по отношение на значимите за правилното решаване на делото факти. Не са налице твърдените от защитника и пред настоящата съдебна инстанция непълноти и противоречия в доказателствената съвкупност, които да оборват обвинителната теза. На поддържаните пред въззивната инстанция възражения контролираният съд е отговорил изчерпателно и обосновано в изготвените мотиви. Не се констатират и допуснати от първоинстанцинния съд нарушения на процесуалните правила при изграждане на вътрешното му убеждение и оценката на доказателствата. Съвкупният анализ на доказателствата позволява достатъчно убедително и по несъмнен начин да се установи, че подсъдимият Ш. е бил измежду лицата, насочили се към нелегално преминаване на държавната граница и задържани непосредствено преди това от граничните служители - свидетелите М. и П.. Упреците, отразени във въззивната жалба и допълнението към нея са напълно неоснователни, като не е налице каквато и да било непълнота или едностранчивост на мотивите към присъдата.

В заключение може да се посочи, че контролираният съд е извършил задълбочен и пълен доказателствен анализ, вследствие на който е достигнал до правилния и законосъобразен извод за наличието на доказателства, както за авторството на извършеното от подс. Р. Ш. деяние с правна квалификация чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, така и за датата и мястото на неговото извършване и за наличието на останалите обективни и субективни признаци на престъплението. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че показанията на разпитаните по делото свидетели си 4 кореспондират както помежду си, така и със събраните писмени доказателства – справка за съдимост, копия от лични документи и констативен протокол.

От обективна страна се установява, че на 27.05.2021 г. подсъдимият Р.

Ш. се е движел в близост до държавната граница с Република С., в района на местност „Л.“, където няма установен граничен контролно-пропускателен пункт, с посока на движение към границата на страната. Тези действия на подсъдимия на разстояние около 450 метра от гранична пирамида № 267 сочат, че същият се е бил насочил към преминаване на държавната граница, без разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места. По този начин подсъдимият Ш. е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, в хипотезата на „излизане“ от страната. Съгласно § 1 /първи/ на Допълнителните разпоредби към Правилника за приложение на Закона за Министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/, държавната граница е линията, която огражда територията на Република Б., като вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра.

Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и на определени за това места - ГКПП.

Статутът на граничните контролно-пропускателни пунктове; същността и видовете гранична проверка; и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. ГКПП представляват обособени зони /обхващащи територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка/, със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и 5 намиращите се в тяхно владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен /паспортно-визов/, митнически и ветеринарносанитарен контрол, след реализирането на които се получава разрешение за влизане или излизане от страната. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредба за гранично-пропускателни пунктове, на ГКПП на вътрешните граници компетентните служби изпълняват полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в съответствие с чл.21 от Регламент 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. По делото от обективираното поведение на подс. Р. Ш. безспорно се установява, че същият е направил опит да излезе през границата на Р Б. без разрешение на надлежните органи на властта, без да му бъде извършен граничен паспортен контрол от компетентните гранични власти, като не е разполагал и с документ за самоличност, и не през определените за това места – ГКПП. Деянието е останало недовършено във фазата му на опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК, тъй като преминаването на границата е било осуетено от намесата на граничните служители и последващото задържане на подсъдимия.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се обективира от поведението на подсъдимия, а именно придвижването му в тъмната част на денонощието в посока към държавната граница, което недвусмислено сочи на желанието му граничните власти да не узнаят за присъствието му в района и набелязаната от него цел да премине през границата на страната без разрешение и не през установените за това места. Българската държава третира незаконното преминаване на лица през границата на страната като престъпление по чл.