Определение № 3126 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3126 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002901517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Р. И. Я. чрез особения представител адв. Б. Ю. срещу решение № 273 от 12.03.2024г. по в.гр.д.№ 26/2024г. на Софийски апелативен съд, имащо за резултат уважаване на предявените от „Юробанк България“ осъдителни искове по реда на чл.422 ГПК, предявени при предпоставката на чл.415, ал. 1, т.3 ГПК. След частична отмяна на първоинстанционното решение Я. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сума от още 10 324.89 евро - неиздължена предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит № 006 - 215/ 2007 (законна лихва не е присъдена и процедура по чл.250, ал.1 ГПК не е инициирана).

Потвърдено е първоинстанционно решение за уважаване на претенцията на банката за непогасена падежирала главница от 6 176.98 евро, ведно със законната лихва от 04.07.2019г. до окончателното плащане; за заплащане на сумата 1 752.45 евро - договорна лихва за периода 14.07.2016г. до 06.03.2019г.; и за заплащане на сумата 846.90 евро - наказателна лихва за периода 14.07.2016г. до 01.07.2019г. Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на исковете. Твърди се, че САС не се е произнесъл по поддържаното възражение, че в представения по делото 1 погасителен план не са посочени дати, на които следва да се внасят месечните вноски по кредита, а отсъствието на такива данни според касатора означава, че не е настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг. Оспорва се правилността на извода за уведомяване на кредитополучателя за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита. Твърдението е, че процедурата по обявяването й не е осъществена надлежно, тъй като връчването на уведомлението в конкретния случай е извършено не лично от ЧСИ, а от служител на ЧСИ, но действията по връчването не са удостоверени от фактическия връчител, а от частния съдебен изпълнител. Наведени са и доводи за неправилност на преценката по отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност като се сочи, че въззивният съд е приел, че цялото вземането в своя неиздължен остатък става изискуемо с настъпването на предсрочната изискуемост. Поддържа се, че началният момент на погасителната давност е изискуемостта на съответната погасителна вноска, която изискуемост настъпва в различни моменти, а не от настъпването на предсрочната изискуемост; че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й. Посочва се, че възражение за изтекла давност, освен за процесните вземания, е направено и по отношение на сума, за която е издаден изпълнителен лист по заповедно производство, проведено през 2014г. Оспорва се правилността на извода за неоснователност на възражението за прекомерност на претендираната наказателна лихва за забава.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „За задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните като изложи мотиви защо възприема или не конкретни защитни доводи, да извърши цялостна преценка на доказателствения материал, да изложи ясни мотиви по основателността на доводите и възраженията на страните при предпоставката на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Поставянето на въпроса е обосновано с твърдение за непроизнасяне по възражението на Я., че след като в погасителния план няма посочени дати, в които следва да се внасят месечните вноски по кредита, не може изобщо да става дума за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

2/

„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кой момент тече съгласно чл.114 ЗЗД 2 давностния срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност с обосновката: Въззивният съд е приел, че е редовно съобщението за поканата на ищеца чрез ЧСИ до Р. Я. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем независимо, че фактите по проведената процедура не са удостоверени от връчителя, извършвал посещенията, а от самия ЧСИ, на комуто е възложено съответното действие - чл.18,ал.5 ЗЧСИ. Смисълът на цитираната разпоредба е противоположен на смисъла и разсъжденията, възприети от въззивния съд в мотивите на атакувания акт. Това е довело до основния по делото въпрос настъпила ли е предсрочната изискуемост на процесния кредит. За да се приеме фикцията за редовност на връчването на уведомлението, процедурата по чл.47, ал.1-3 ГПК следва да бъде изпълнена така, както е уредена в ГПК.

Действията по връчване се удостоверяват от съответния връчител“.

В писмен отговор ищецът „Юробанк България“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Заповедният съд след влизане в сила на разпореждането за отказ да издаде заповед за изпълнение по подаденото на 05.07.2019г. заявление, е указал на заявителя „Юробанк България“ АД , че в хипотезата на 415,ал.1, т.3 във вр. с чл.415,ал.3, предл. последно ГПК, може да предяви осъдителен иск за заплащане на сумите, за които е поискано издаване на заповед за изпълнение - 17 162.06 евро - предсрочно изискуема главница, 1 752.45 евро - договорна лихва за периода 14.07.2016г.-06.03.2019г., 846.90 евро - част от наказателна лихва (обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.07.2016г. - до 01.07.2019г. Осъдителните искове са предявени от банката с твърдение за настъпила на 06.03.2019г. предсрочна изискуемост. В извлечението от счетоводните книги на банката, приложено към заявлението за издаване на заповедта е посочено, че към момента на подаването му непогасени са 58 вноски за главницата, считано от 14.09.2014г., толкова на брой са непогасените вноски за лихва, считано от същата дата, а на 06.03.2019г. с връчването на уведомлението за обявяване на предсрочната 3 изискуемост, е настъпила и изискуемостта на остатъка от кредита. В заповедното производство искането по отношение на договорна и наказателна лихва е ограничено за периода след 14.07.2016г.

Ответникът Я. е въвел възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и акцесорни вземания, възражение за нередовна процедура по уведомяването на кредитополучателя по реда на чл.18,ал.5 ЗЧСИ с доводи, че разписките не са оформени по надлежния ред и не е залепено уведомление. Въведено е възражение за нищожност на клаузи от кредитния договор и възражение за прекомерност на претендираната наказателна лихва за забава.

Първоинстанционният съд приел за нищожна клаузата на чл.1 от Анекс към договора за ипотечен кредит от 2010г. и е разгледал правоотношението между страните въз основа на договора за ипотечен кредит от 10.05.2007г. Счел е за ненастъпила предсрочната изскуемост с единствения мотив за отсъствие на данни „съдебният изпълнител да е извършил връчването съобразно изискванията на чл.47,ал.2 и ал.3 ГПК“. Възприето е, че на уважаване подлежи претенцията на ищеца за падежиралите вноски за главницата, изчислени по първоначалния погасителен план след приспадане на присъдената с предходната заповед за изпълнение от 2014г. сума от 2 333.14 евро. Така от приетия размер за падежирала главница, преценявана към датата на подаване на исковата молба - 8 510.12 евро, осъдителният иск по отношение на нея е уважен за 6 176.98 евро и е постановено отхвърляне на претенцията за разликата до претендираните 17 162.06 евро. Претенцията за договорна и наказателна лихва е уважена в предявения размер и за посочения исков период. Неоснователно е счетено възражението за изтекла давност по отношение на главницата и лихвите.

Сезирана с жалби на Я. и на банката, въззивната инстанция е приела за безспорно сключването на договора за кредит от 10.05.2007г., по който кредитополучател е Я., за сумата 20 000 евро със срок на погасяване 20 години или на 240 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва .

Обсъдено е, че съгласно т.13 първата вноска се изплаща един месец след датата на първото усвояване; че към договора е приложен погасителен план за размера на всяка от 240 те месечни вноски, всяка в размер на 120.14 евро.

Констатирано е, че погасителният план не съдържа посочване на дата на 4 дължимост на месечната вноска. Даден е отговор, че независимо от непосочена дата на падежа на всяка вноска, датата е определяема по правилото на т.13 от договора. Обсъдено е, че от заключението на приетата счетоводна експертиза е установено, че кредитът е усвоен изцяло на 15.05.2007г., поради което на основание т.13 погасителните вноски се дължат, считано от 15.06.200 7 г. С тези съображения е прието за неоснователно възражението на ответниците, че не може да се определи настъпването на изискуемостта на всяка една от вноските по кредита. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че уговорката с анекса от 2010г. за трансформарция на натрупаните до този момент задължения в главница е нищожно, поради което задължението по кредита следва да се изчислява въз основа на уговорките по основния договор и погасителния план към него. Не е споделен изводът за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Въззивната инстанция е констатирала фактите, че банката е възложила на ЧСИ да връчи покана - уведомление за предсрочната изискуемост на договора до кредотиполучателя и до поръчителя с искане да се установи постоянен и настоящ адрес и местоработата им с цел прилагане разпоредбата на чл.47,ал.3 ГПК; в поканите са посочени неиздължените суми към този момент - 7 478.77 евро, обхващащи 51 вноски, в тях се съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и се дава срок за изпълнение; ЧСИ е удостоверил четири дати, на които неговият връчител е направил опит да връчи поканите; посочени са три посещения в рамките на месец, първото на 18.01.19г. в различно часово време, като единият от дните е неработен; от разпит на роднини и съседи е установено, че лицата са напуснали адреса; залепено е и уведомление на 20.02. 2019г. с покана книжата да се получат в кантората на ЧСИ.

При тези констатации съставът на САС е приел, че макар и фактите да не са удостоверени от връчителя, извършвал посещенията, то същите са удостоверени от самия ЧСИ, на комуто е възложено извършване на съответното действие, тъй като съгласно чл.18,ал.5 ЗЧСИ, предл.1, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданско правни отношения. Възприето е, че в неговите правомощия е да удостовери извършването на възложените му действия, което той е сторил, независимо, че фактическите посещения са осъществени от негов връчител. Обсъдени са и извършените справки за трудови договори, от 5 които е видно, че към момента на връчване на поканите няма вписани такива.

С тези мотиви е прието, че с така удостоверените действия ЧСИ е осъществил редовно връчване на поканите по реда на чл.47 ГПК и кредитът е е станал изцяло предсрочно изискуем след изтичане на дадения двуседмичен срок за изпълнение - считано от 07.03.2019г.

САС е определил размера на главницата въз основа на счетоводната експертиза при съобразяване, че база за това е основният договор и погасителният план към него, с оглед нищожността на чл.1 от Анекса - към датата на обявената предсрочна изискуемост размерът на главницата е 18 835.01 евро, от която сума са приспаднати 2 333.14 евро, за които е издаден изпълнителен лист по първото заповедно производство. Възприето е, че оставащият дължим размер за главница по договора възлиза на 16 501.87 евро, а претенцията за разликата до пълния предявен размер от 17 162.06 евро е неоснователна. За неоснователно е прието възражението за прекомерност на наказателната лихва - лихвата за забава, претендирана за три години.