Решение № 1782 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1782 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110215092 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на К. Г. Д. К. срещу електронен фиш серия К № 9810703, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата, подадена чрез адв. П., са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се оспорва възможността за издаване на ел. фиш за така установеното нарушение, доколкото е използвана мобилна камера. Оспорва се и техническата годност на използваното АТСС.

В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател К., като не се явява и нейният процесуален представител адв. П.. От него е депозирано писмено становище по съществото на делото. В него са развити и допълнителни доводи за отмяна на ел. фиш, свързани с неясно описание на мястото на нарушението, като се твърди, че в този пътен участък има поставени няколко последователни пътни знаци В26, въвеждащи различна скорост на движение. настоява се и че въведеното с пътен знак В26 ограничение от 80 км./час е отпаднало след кръстовището на АМ Тракия с Околовръстен път, като се твърди, че скоростта е установена след кръстовището. Претендира се и присъждането на платените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт П. са постъпили писмени бележки с молба за потвърждаване на ел.фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 1

25.09.2025 г. без да са представени доказателства за това, като жалбата срещу него е подадена в СРС на 03.10.2025 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2024 г. в 20:10 ч., в Столична община, по Автомагистрала Тракия, Първи километър, до бензиностанция ***, с посока на движение от с. Раво поле към гр. София, преди пътния възел с Околовръстен път, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1195, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Порше”, модел „Панамера 4С“ с рег. № ***, 107 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч. извън населено място, въведена с пътен знак В26. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана извън рамките на населено място. Автомобилът бил регистриран на името на К. Д. К. с ЕГН **********. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 9810703 срещу К. за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, извършено извън населено място.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1195, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 08.10.2024 г., в 20:10:09 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о45.9415 и NL 42о63.1868, е засечена скорост на движение от 111 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера. Автомобилът е единственият в кадъра, което несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер *** е извършено нарушението.

Относно мястото на нарушението, съдът приема за неоснователни доводите на адв. П. за липса на яснота къде точно е извършено нарушението и съответно каква е била въведената максимална скорост на движение на това място. В електронния фиш ясно е посочено, че нарушението е извършено не просто на АМ Тракия, Първи километър, но и е конкретизирано, че това е станало до бензиностанция ***. А видно от изготвената разпечатка от програмата Гугъл мапс, бензиностанцията се намира в далечината след знака В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./час. Тези кадри са по-ясни от представената по преписката снимка на пътния знак, на която също се различава табелата на бензиностанцията.

В този смисъл са неоснователни и доводите, че нарушението е засечено след пътния възел на АМ Тракия с Околовръстен път, доколкото АМ Тракия свършва преди това. Освен това, следва да се има предвид, че пътният възел не е кръстовище и не води до отпадане действието на пътни знаци В26.

А доводите на защитата за последователно поставените знаци В26, въвеждащи ограничения на скоростта от 120, 100 и 80 км./час, пренебрегват обстоятелството, че видно от представената схема за организацията на движение от ОПУ София, тези знаци са поставени в участъка от 1500 м. до 1000 м. преди края на АМ Тракия. Следователно, последният знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./час, видно и от схемата е поставен на 1100 метра преди края на АМ Тракия. А и в Протокола за използване на АТСС е посочено, че устройството е било поставено на около 200 м. след знака В 26, въвеждащ ограничение от 80 км./час, което съвпада с местоположението на Бензиностанция *** /на около 900 м. преди края на АМ Тракия/. Това местоположение в известна степен се потвърждава и от снимката на поставеното средство за измерване, на която в отсрещното платно се различава отличителната сграда, намираща се срещу бензиностанция ***.

2

Мястото на заснемане на нарушението може да се потвърди и при съпоставка с данните за хоризонталната пътна маркировка, като на схемата от ОПУ София е видно, че точно при поставения знак В26, е налице прекъсната линия между двете десни пътни платна /т.е. няма аварийно платно/, като това се установява и на снимката от Гугъл мапс. А в последствие, на снимката на АТСС е видна непрекъснатата хоризонтална маркировка, обособяваща аварийната лента в дясно, която е отразена и на схемата от ОПУ София. Действително, така представената схема от ОПУ София, се отнася до участъка от 1500 м. до 1000 м. преди края на АМ Тракия, но съдът е преценил, че в случая не се налага изискването на повторна справка, доколкото от снимките се вижда, че до бензиностанцията няма друг поставен знак В26.

В контекста на изложеното и след съвкупен анализ на всички доказателства по делото, съдът намира за безспорно установено конкретното място на нарушението, в рамките на Първи километър /около 0+900 км./ на АМ Тракия, до бензиностанция ***, посока към гр.

София, където е действало ограничение на скоростта от 80 км./час, въведено с пътен знак В 26, поставен на 1+100 км. на АМ Тракия.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.03.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1195 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от АПИ, ОПУ София, разпечатка от Гугъл мапс и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

3

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира извън населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.