Решение № 16442 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16442 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110135140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против „АГ Ренталс“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 114,71 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Княгиня Клементина“ № 36, фризьорски салон, аб.№ ***, за период от 01.01.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 27,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 31.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 26765/26.08.2024 г. по ч. гр. д. № 57815/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Процесуалният представител на страната поддържа, че с Общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е определен реда и срока, в които купувачите са длъжни да заплащат месечните задължения за топлинна енергия, а именно до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

Ответникът, редовно уведомен на 08.10.2025 г., не изразява становище по предявените искове в срока по чл. 131 ГПК. В депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна на 1 спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди в писмена форма, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на клиент на топлинна енергия за небитови нужди.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Във връзка с наведеното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение за изтекла погасителна давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.

В подкрепа на поддържаните в исковата молба твърдения за възникване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е представен Договор № ***/25.01.2021г., по силата на който ищецът се е задължил да доставя топлинна енергия за стопански нужди за процесния недвижим имот, а ответникът да заплаща дължимата цена за срок от пет години, като в съглашението е обективирано приемане от страна на купувача на приложимите към сделката Общи условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

От представените от третото лице-помагач изравнителни сметки и констативни протоколи за извършен реален отчет се установява, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия за процесния стопански обект, като съгласно представена по делото счетоводна справка дължимата цена възлиза на 114,71 лева.

При доказаност на предявените искове за главница следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Давностният срок в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.08.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

„б“ ЗЗД.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от приложимите към договора Общи условия на ищцовото дружество купувачите на топлинна енергия за стопански нужди дължат да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Предвид изложеното и при липса на ангажирани доказателства относно изпращане, респ. получаване на фактура за месечни задължения включени в исковия период, съдът намира, че за начална дата на давността следва да бъде прието 20-то число на месеца, следващ съответния месец част от периода. От изложеното следва, че погасени по давност са вземанията за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., като задължението за следващия отчетен месец юли 2021 г. е станало изискуемо на 15.08.2021 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното и по реда на чл. 162 2

ГПК исковата претенция за главница се явява основателна за сумата в размер на 57,35 лева за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 142,15 лева и за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно приложимите към процесния договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката Общи условия на ищцовото дружество купувачите на топлинна енергия, в това число и ответника, са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съобразно диспозитивното начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е изпратил, респ. ответникът е получил издадените за месеците, включени в процесния период, фактури за главници. Ищецът не е представил нито месечни фактури, нито доказателства за изпращането им, респ. получаването им от страна на клиента на топлинна енергия за стопански нужди. Съдът намира, че ответникът е поставен в забава едва с отправяне на покана с изх. № П-2/16.01.2023 г., връчена на ответника на 22.01.2023 г., съдържаща искане за погасяване на процесното вземане за главница в седмодневен срок от получаване на съобщението.

На основание чл. 119 ЗЗД ответникът не дължи обезщетение за забава върху погасеното по давност вземане за главница. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи обезщетение за забава върху сумата в размер на 57,35 лева за периода от 30.01.2023 г. до 31.07.2024 г. в размер на 11,29 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 27,44 лева и за периода от 31.08.2021 г. до 29.01.2023 г. следва да бъде отхвърлен.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД съдебни разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство възлизат на сумата в размер на 75 лева, от която сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 36,21 лева. Направените от ищеца разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на 225 лева, от която сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора и 200 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 110,22 лева.

Ответникът не представя доказателства за сторени по делото разноски, поради което такива не му се следват независимо от изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“

ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу „АГ Ренталс“ ЕООД, ЕИК 205780314, със седалище и адрес на управление в гр.

Лом, ул. „Трифон Панов“ № 109, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 29,32 евро ( 57,35 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Княгиня Клементина“ № 36, фризьорски салон, аб.№ ***, за период от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,77 евро ( 11,29 лева), представляваща мораторна лихва за период от 30.01.2023 г. до 31.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 26765/26.08.2024 г. по ч. гр. д. № 57815/2024г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за разликата над сумата в размер на 29,32 евро ( 57,35 лева) до пълния предявен размер от 58,65 евро ( 114,71 лева) и за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. и предявения иск за обезщетение за забава за разликата над сумата в размер на 11,29 лева до пълния предявен размер от 14,03 евро ( 27,44 лева) и за периода от 31.08.2021 г. до 29.01.2023 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „АГ Ренталс“ ЕООД, ЕИК 205780314, със седалище и адрес на управление в гр. Лом, ул. „Трифон Панов“ № 109, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 18,51 евро (36,21 лева), представляваща сторени в заповедното производство съдебни разноски и сумата в размер на 56,35 евро ( 110,22 лева), представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.