Определение № 305 от 10.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Бургас, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова

Членове:

Янко Н. Новаков

Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502146 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. ИВ. Д. от гр.Бургас чрез пълномощника му адв. Стефан Харизанов с адрес на кантората гр.Пловдив,бул.“Руски“ ,№ 86,ет.2,офис 9 срещу определение № 3594 от 04. 11. 2021 г. по гр. д. № 7743 по описа за 2021 г. на Районен съд Бургас , в следните му части:1. в частта му , с която е разделено производството по жалбата на М.Д. против заповед за полицейско задържане на лице рег. № 431зз-362/22.10.2021 год. ,издадена от ст. полицай при Първо РУ –Бургас, по предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази заповед неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане от производството по жалбата на М.Д. против принудителна административна мярка „принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на длъжностно лице от Община Бургас,от предявените искове за заплащане на обезщетения: в размер на 2550 лв. за причинените му с тази принудителна административна мярка неимуществени вреди и в размер на 55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; и 2. в частта 1 му,с която са изпратени по компетентност на Административен съд Бургас за произнасяне жалбата против принудителната административна мярка „принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на Община Бургас,и по предявените искове за заплащане на обезщетения: в размер на 2550 лв. за причинените му с тази принудителна административна мярка неимуществени вреди и в размер на 55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.Твърди,че разделянето на исковете ще затрудни защитата му,тъй като води до невъзможност да се реализира правото му да иска солидарно осъждане на двама ответници Държава и община,в който смисъл е и заявения в исковата му молба петитум,по който се дължи произнасяне по същество.Намира,че така се разделя и исковата му претенция,която е над 5000 лв.Счита,че това,че районен съд е компетентен да се произнесе по единият административен акт,а по другият не е ,не е основание за прекратяване на производството и разделяне на делото,тъй като на обжалване по чл.145,ал.2 от АПК подлежи първоначалният индивидуален административен акт.Заявява,че искът му за вреди е основан на чл.2,ал.1,т.1,2,5 и 6 от ЗОДОВ като компетентен по искове по чл.2 е общия съд,т.е. Районен съд/чл.2,ал.3 от ЗОДОВ/,поради което е предявил този иск пред Районен съд Бургас.С оглед на това счита,че Районен съд Бургас е компетентен да се произнесе както по законосъобразността на индивидуалните административни актове,така и по претенцията за солидарна отговорност по ЗОДОВ.Като последен аргумент изтъква,че двата административни акта са свързани в единство,единият-ПАМ наложена от служител на Община Бургас е причината за издаване на втория акт -заповед за полицейско задържане ,който е вследствие на първия акт,като това неразривно единство счита,че прави незаконосъобразен извода за разделяне на производството.

Окръжен съд Бургас , като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ отчасти на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е отчасти допустима.

Разгледана по същество, частната жалба в частта й ,в която е допустима, е 2 неоснователна.

Ищецът М. Д. е подал до Районен съд Бургас искова молба,в заглавната част на която е записал ,че тя е срещу заповед за задържане рег. № 431зз-362 от 22.10.2021 год.,издадена от полицейски орган при ОД на МВР-Бургас като е посочен адрес за призоваване, принудителна административна мярка „принудително преместване на автомобил“, обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на Община Бургас с посочен адрес за призоваване.Отново в заглавната част ,след като е посочил срещу какво предявява искова молба,е записал цена на иска:неимуществени вреди,изразяващи се в лишаване от право на свободно придвижване/като е дал и собствена квалификация – нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС/ в размер на 5100 лв. ;имуществени вреди на стойност 55,20 лв.,които суми е пояснил,че следва да му бъдат присъдени ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.В изложението на обстоятелствата е описал подробно фактите,мотивирали го са подаде исковата молба,като е конкретизирал заглавната част по следния начин: в средата на стр. 2 е заявил:обжалвам както наложената ПАМ от …,така също и заповед за задържане рег. № 431зз-362 от 22.10.2021 год....Считам,че двете са незаконосъобразни и моля да бъдат отменени от съда,като се разгледа и едновременно по реда на чл.24,ал.2 от АПК и иска по чл.2,ал.1,т.1,т.2,т.5 и т.6 от ЗОДОВ.Продължил е ,излагайки съображения за допуснати пороци от страна на Община Бургас,която посочва като ответник ,по налагане на ПАМ,а в края на стр.3 е заявил,че отправя към Община Бургас искане да му се заплати имуществена вреда в размер на 55,20 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата а подаване на исковата молба до окончателното изплащане,както и солидарно с ОД на МВР-Бургас,която също назовава ответник,сумата от 2550 лв. за неимуществени вреди,представляващи 50 % от целия иск,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.В последния абзац на исковата молба-стр.4, посочва защо счита за незаконосъобразна заповедта за задържане ,като заявява,че изложеното обуславя претендираните от ответника ОД на МВР-Бургас сумата от 2550 лв. солидарно с община Бургас ,представляваща 50 % от целия иск за неимуществени вреди ,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В Частта „Прилагам:Приложение 1“ в края на 4 стр. и началото на 5 стр. е поискал да 3 бъдат изискани от ответниците Община Бургас и ОД на МВР Бургас веществени доказателства.

По повод на така подадената искова молба в Районен съд Бургас е било образувано гр.д.№ 7743 по описа му за 2021 год. В хода на проверката на редовността на исковата молба и допустимостта на производството по отправените в нея искания , е било постановено определение № 3594 от 04.11.2021 год. В съобразителната част на определението ,съдът е приел,че в случая са предявени две жалби,с които е оспорена законосъобразността на два различни индивидуални административни акта,както и че едновременно с тях са предявени искове за обезщетения за вреди от същите административни актове,отчел е че двете жалби подлежат на разглеждане като първа инстанция от различни съдилища:жалбата против заповед за полицейско задържане подлежи на разглеждане от районен съд ,като по нея следва да се образува НАХД, а жалбата против принудителното преместване на автомобил- подлежи на разглеждане от административен съд,както и че на основание чл.204,ал.2 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове следва да се разгледат в производствата по оспорване на тези административни актове и е постановил разделяне на производството по жалбата на М.Д. против заповед за полицейско задържане на лице рег. № 431зз-362/22.10.2021 год. ,издадена от ст. полицай при Първо РУ –Бургас,както и по предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази заповед неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане от производството по жалбата на М.Д. против принудителна административна мярка „принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на Община Бургас,както и по предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази принудителна административна мярка неимуществени вреди и за обезщетение в размер на 55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;разпоредил е да се изготви копие на делото и същото да се изпрати по компетентност на Административен съд Бургас за произнасяне по жалбата против принудителната административна мярка 4

„принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на Община Бургас,и по предявените искове за заплащане на обезщетения за вреди от тази мярка;,прекратил е производството по гражданското дело № 7743 по описа за 2021 год. на съда и е разпоредил делото да се образува като НАХД за произнасяне по предявената жалба против заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-362 от 22.10.2021 год. и по предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от тази мярка.

Частната жалба в частта,с която е разпоредено разделяне на производствата по двете жалби и съединените с тях за съвместно разглеждане искове за обезщетения за вреди е недопустима,тъй като атакуваното определение в тази му част не подлежи на обжалване.

По постъпилата искова молба е било образувано гражданско дело като извършените от Районен съд Бургас ,включително и при постановяване на определение № 3594 от 04.11.2021 год. процесуални действия се основават на разпоредбите на ГПК,въпреки че този нормативен акт не е цитиран в първоинстанционния съдебен акт.Именно въз основа на чл.210,ал.2 от ГПК, независимо,че този текст също изрично не е вписан в определението,е постановено разделяне на производството по делото на две отделни производства като е прецизирано кои искания следва да бъдат разгледани заедно в рамките на едното дело и кои –в рамките на другото дело.

В константната и непротиворечива практика на ВКС/ така например, определение по ч. гр. д. № 1609/2018 г., III г. о., определение по ч. т. д. № 2115/2016 г., определение по ч. т. д. № 177/2020 г., II т. о. и др./ е застъпено разбирането,че определението,с което се допуска или отказва разделянето на производства по искове не подлежи на обжалване,тъй като е по движението на делото и няма преграждащ характер,а в ГПК няма разпоредба изрично указваща възможността за обжалването му. За да е допустимо предвиденото от законодателя обжалване с частна жалба на определение или разпореждане на съда, съдебният акт следва да прегражда по-нататъшното развитие на делото / чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК /, или в закона да е предвидена изрична възможност то да се обжалва по реда на Част втора, Глава двадесет и първа от ГПК / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/.

С определение № 3594 от 04.11.2021 год. на основание чл.210 ,ал.2 от ГПК е 5 разделено производството по двете жалби и съединените с тях искове за обезщетения за вреди,като този акт не попада в нито една от посочените погоре две категории съдебни актове, спрямо които е допустим самостоятелен инстанционен контрол.Следователно то е необжалваемо.

С оглед на горното не следва да бъдат обсъждани по същество изложените от частния жалбоподател доводи за незаконосъобрзаност на постановеното разделяне ,а частната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане.

Частната жалба в частта,с която е разпоредено производството по жалбата на М.Д. против принудителна административна мярка „преместване на паркирано ППС“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на служител на Община Бургас,както и по предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази принудителна административна мярка неимуществени вреди и за обезщетение в размер на 55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане да се изпрати по компетентност на административен съд Бургас е допустима,тъй като определение № 3594 от 04.11.2021 год. в тази му част е обжалваемо на основание чл.274,ал.1,т.2 от ГПК с оглед разпоредбата на чл.121 от ГПК,изрично предвиждаща обжалваемост на определението във връзка с подсъдността.