Определение № 515 от 12.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Плевен, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500124 по описа за 2024 година Депозирана е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността в гр.София, против определение № 139/10.01.2024 г. по гр.д.№ 3367/2023 г. по описа на ПлРС, с което е допуснато изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение, като е присъден един общ адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното такова и да се остави без уважение молбата за изменение в частта за разноските.

За ответника по частната жалба - „***“ООД със седалище гр.София не е депозиран отговор на същата.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 10.01.2024 г., с което е изменено на основание чл.248 ГПК решение № 1783/13.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 3367/2023 г. по описа на ПлРС в частта за разноските, както следва: Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“ООД със седалище гр.София да заплати на Еднолично акционерно дружество “Д. М.“ гр.София, представлявано от Д. М., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

1

В частната жалба са изложени доводи, че по делото са предявени и разгледани от съда три иска - два установителни и осъдителен.Частният жалбоподател се позовава на чл.7, ал.2, т.1, чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на посочената съдебна практика на ВКС до края на 2023 г.

Решението на първоинстанционния съд от 13.12.2023 г. е влязло в сила.

В определението от 10.01.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че се е произнесъл по три иска - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД, както и по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, като присъденото възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА е в размер на 480 лв. - по 160 лв. за неоценяемите искове и 160 лв. за оценяемия иск.

Съгласно посочената в частната жалба разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1 000 лв. е 400 лв.За други неоценяеми искове е 1 000 лв.

Според чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Следва да бъде съобразено даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС.

Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Правилно е определено от първоинстанционния съд дължимото адвокатско възнаграждение, като са отчетени вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото ( в 2 процесния случай не се претендира нищожност на целия договор за паричен заем от 03.07.2022 г., а само недействителност на клаузата, отразена в чл.6.1 и чл.6.2 от него, предвиждаща заплащането на неустойка, като размерът на същата е 678.44 лв. при неизпълнение на чл.6.1, а предмет на осъдителния иск е сумата от 25.98 лв., представляваща недължимо платена сума по този договор, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е прието заключение на ВЛ, допуснато на основание чл.214 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД), като е определено възнаграждение, което следва да се присъди, в размер на по 160 лв. за неоценяемите искове и 160 лв. за оценяемия иск или общо 480 лв., макар че то е определено под минималните размери на адвокатското възнаграждение съгласно горепосочената Наредба.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 139/10.01.2024 г. по гр.д.№ 20234430103367 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3