Решение № 263 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110218246 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 254332-028710 от 10.11.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д. Б. Б., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева с равностойност от 51.13 евро за административно нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. Б. Б. обжалва наказателното постановление. Излагат се във въззивната жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се в жалбата подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, редовно призована, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита пред съда, релевира доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по

1 фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 26.11.2025г. (представени са надлежни доказателства за изпратена пощенска пратка с клеймо от тази дата), в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 12.11.2025г., съгласно разписка, съдържаща се в НП, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя Б., с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-028710 от 10.11.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д. Б. Б., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева с равностойност от 51.13 евро за административно нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

На 11.10.2025г., около 00:56 часа жалбоподателят Д. Б. Б. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц43 АМГ“, с рег. № ********, собственост на К.

Г., с ЕГН: **********, (бил сам в автомобила), движейки се в град София, по бул. „Цар Освободител“ с посока на движение на „Орлов мост“ към бул.

„Княгиня Мария Луиза“, като пред номер 3 (три) използвал държан от него телефонен апарат по време на управлението на автомобила, без да използва съответно техническо устройство, позволяващо неучастието на ръцете му (докато движи с двете си ръце волана на МПС. Жалбоподателят Б. бил спрян за проверка от свидетелите М. К. Т. и В. Г. Д. - на длъжност „младши автоконтрольори“ към СДВР-ОПП. Те възприели нарушението на жалбоподателя Б.. Спрямо него свидетелят Т. съставил АУАН Серия GA с № 4774114 от 11.10.2025г. В същия АУАН били отразени имената на свидетеля В. като свидетел очевидец на нарушението на жалбоподателя Б.. Последният не изложил възражения при съставянето на АУАН или след връчването на препис от него.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. и В. - на длъжност „младши автоконтрольори“ към СДВР-ОПП. Съдът няма 2 основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите Т. и Д. само, защото например са редови служители към контролен полицейски орган. Показанията на свидетелите Т. и Д., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.

Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия по ЗМВР при прилагането на ЗДвП от двамата свидетели. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Т. и Д. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни, дори и да нямат още по-детайлни спомени за случая, за разлика относно изложението на възприятията им пред съда за опасностите, които съществуват, докато водач на МПС говори по телефон, държейки го в едната си ръка, а с другата - движейки волана на МПС с другата си ръка, при което доказателствената стойност на показанията на свидетелите Т. и Д. е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. Свидетелите Д. и Т. изрично пресъздадоха нарушението на жалбоподателя Б. в съдебно заседание, като си спомниха за с л у ч а я . СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите Т. и Д.).

Събрани са и писмени доказателства. Реализирани са по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са 3 неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че свидетелите Т. и Д. излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административното нарушение, но и за неговите (на дееца) противоправни действия и бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Свидетелите Т. и Д. не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни. Съдът кредитира събраният по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя М. процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател Д. Б. Б. не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение по състава на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно и обосновано под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че административно4 наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на обжалваното НП.

Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект Д. Б. Б. административно нарушение по състава на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е индивидуализирано в степен, позволяваща формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава административнонаказатеното обвинение, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно и прецизно. Описанието на нарушението позволява неговата индивидуализация и отграничаване, доколкото се състои в извършване на различни действия и бездействия, съставомерни по хипотеза на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Нарушението е установено при осъществен текущ административен контрол по ЗМВР и ЗДвП, поради което правилно като дата на извършването му е посочена датата на проверката. Посочването на друг период на извършването му би представлявало недопустимо и недоказуемо в санкционния процес хипотетично предположение. По изложените съображения и макар описанието на нарушението в АУАН и НП формално да възпроизвежда съдържанието на нарушената разпоредба, то е напълно достатъчно, за да разбере уличеното лице Д. Б. Б. повдигнатото му административнонаказателно обвинение, респективно да организира защитата си срещу него, а на съда – да осъществи съдебен контрол за законосъобразност.