Определение № 1462 от 16.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2718/2024
- Вид
- Определение № 1462
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Диана Василева, Антон Николаев Урумов
Цитирани разпоредби
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1462 гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:
Антон Н. Урумов
Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от адв. П.Б. – защитник на подсъдимия Е. С. Ш.., срещу присъда на СРС, НО, 12 състав, постановена на 28.06.2023 г. по НОХД № 3858/2023г. по описа на същия съд, с която подсъдимият Е. Ш. е признат за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.05. 2010г., в гр. София, в офиса на “И.А.М.” АД, находящ се на бул. “****, АТЦ „Силвър Център“ ет. 2, противозаконно присвоил чужди движими вещи, а именно сумата от 800/осемстотин лева/ лева, собственост на фирма „И.А.М.” АД, която владеел на правно основание – същата му била предоставена от свидетеля М.П.И. – служител на фирмата, за да бъде предадена от Ш. на И.Л.Г., която била одобрена за отпускане на паричен заем от „И.А.М.” АД , като случаят е маловажен - престъпление по чл.
206, ал. 5 от НК и на основание чл. 303, чл. 305, ал. 5 , чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал.
3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не го наказал. Със същата присъда и на основание чл. 304 от НПК Е. С. Ш. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, както и за това, че сумата му е била връчена в качеството на кредитен консултант. Осъден е да заплати сума в размер на 297,45 лева, представляваща разноски по делото в досъдебното производство и сума в размер на 80,00 лева, представляваща разноски по делото в съдебното производство.
С така депозираната въззивна жалба от защитника срещу постановената първоинстанционна присъда, се излагат твърдения, че същата е неправилна. Счита присъдата за необоснована, постановена при множество съществени процесуални нарушения и при разминавания на фактическите положения, приети за установени и доказателствата по делото. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда, както и разноските по делото да останат за сметка на държавата. Сочи се, че след запознаване с мотивите ще се депозира допълнение към въззивната жалба, като такова към момента не е постъпило.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
1
Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по администриране на настоящото дело от първостепенният съд, са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страна в процеса, а именно на защитника на подсъдимия – адв. Б.. Това е така, доколкото препис от мотивите към постановената първоинстанционна присъда, не е връчен на самостоятелна страна в процеса и на която следва да се предостави правото да организира защитата на своя доверител и процесуалното си поведение пред въззивната инстанция. Крайният съдебен акт, в случая обжалваната присъда на СРС, НО, 12 състав, постановена на 28.06.2023 г. по Н ОХД № 3858/2022 г. по описа на същия съд, представлява единство между диспозитив и мотиви към нея, за което следва да бъдат уведомени всички страни в процеса, в частност – подс. Ш. и неговия защитник – адв. Б. – от САК, както и СРП. По делото не са налице данни защитникът да е уведомяван, че мотивите към присъдата са изготвени, а напротив – са налице такива, че въпреки искането му за предоставянето му на мотивите към обжалваната присъда, това не е било сторено, което с оглед бланкетната въззивна жалба, депозирана срещу присъдата на СРС, съществено ограничава правата н а подсъдимия, предвид обстоятелството, че посочените страни след запознаване с изготвените мотиви, имат право да ревизират както становището си по същество, така и защитникът да допълни подадената въззивна жалба със съответни доводи по същество и/или доказателствени искания, още повече, че изрично е отразил в подадената въззивна жалба, че ще изложи допълнителни съображения, след запознаване с мотивите към обжалваната присъда, което в случая първостепенният съд не е осъществил. В този смисъл адв. Б. – от Адвокатска колегия Враца, следва да бъде уведомен за изготвените мотиви към постановената първоинстанционна присъда, в насока предоставяне на възможност за пълностойна реализация на неговите и тези на подзащитния му права във воденото наказателно производство. Следва да се отбележи, че при постъпване на допълнение към въззивната жалба, то трябва да се изпрати на другите страни в наказателното производство с оглед предоставената им по чл. 322 НПК възможност да подадат писмени възражения срещу нея.
Това следва да се случи като съобщението за изготвените мотиви се връчи чрез призовкар при СРС, като надлежно се отрази името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъде връчено съобщението или на посочения от лицето електронен адрес, като в 7-дневен срок от изпращане на електронното писмо с прикаченото съобщение, да се укаже на лицето, че е длъжно да върне потвърждение на адреса на електронната поща на изпращащия орган. Ако лицето не върне потвърждение, връчването се извършва по общия ред.
На следващо място, съгласно чл. 320, ал. 1 НПК "В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд". Характерът на цялата разпоредба на чл. 320, ал. 1 от НПК е такъв, че в нито един момент не дава право на преценка на сезиращата в случая с въззивна жалба страна – кой от елементите на въззивната жалба да не посочи в момента на нейното депозиране, доколкото в чл. 320, ал. 4 от НПК се говори за "допълнителни писмени изложения" за допълване на доводите, посочени в жалбата, но не и за това какво искане се прави, какви обстоятелства – съгласно чл. 320, ал. 1, изр. 2 от НПК – не са изяснени от първостепенния съд, съответно какви са основанията за обжалване на така постановената първоинстанционна присъда и какви доказателства следва да бъдат събрани и проверени от въззивния съд. Твърди ли жалбоподателят, че има неизяснени обстоятелства и иска ли събиране и проверка на доказателства от въззивния съд, отново е елемент на жалбата, а не елемент на допълнителното писмено изложение по смисъла на чл. 320, ал. 4 от НПК. Това вероятно не е осъществено от защитата поради изложеното по-горе съображение – относно неуведомяването му за изготвените мотиви и съответно за допълване на доводите към подадената въззивна жалба, което съществено процесуално нарушение СРС е допуснал при 2 администриране на делото.
В настоящия случай не само, че е налице една негодна оформена, за да се сезира въззивният съд, въззивна жалба, но и първостепенният съд не е върнал същата по реда на чл.
323, ал. 1, т. 1 НПК, въпреки очевидното несъответствие на въззивната жалба с изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, като СРС не е дал указания за отстраняване на нередовностите в депозираната въззивна жалба, изпращайки делото по компетентност на СГС, въпреки нередовността й.
Предвид гореизложеното и на това самостоятелно основание следва производството по настоящото въззивно дело да бъде прекратено и същото върнато на първоинстанционния съд, който единствен е компетентен да администрира въззивната жалба съгласно разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НПК. При даването на указания съобразно цитираната процесуална норма – чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, следва да се обърне внимание защитника, че съдържанието на въззивната жалба, подадена от него против първоинстанционната присъда, не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК и същият няма право да се ползва от сроковете по чл. 320, ал. 4 от НПК в случай, че не приведе въззивната си жалба в съответствие със закона, съобразявайки сроковете по чл. 323, ал. 1 НПК.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че производството по настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото надлежно администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания – съгласно изискванията на НПК.
По изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВН ОХД № 2718/24 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския Районен Съд за неговото надлежно администриране – съгласно дадените указани и изискванията на НПК.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3