Решение № 4158 от 24.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4158 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330106509 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Д. Г. А. с ЕГН: ********** и адрес: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 870,51 лв. (осемстотин и седемдесет лева и 51 ст.) главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.03.2021 г. до 04.01.2024 г. за обект, находящ се в Гр. П., ул.*** № *, по партида с абонатен № ******, и сумата от 80,68 лв. (осемдесет лева и 68 ст.) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 2504 по описа за 2024 г. на ПРС. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.03.2021 г. до 04.01.2024 г., в качеството си на собственик/ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се в Гр. П., ул.*** № *, имала задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 870,51 лева. За потребените количества вода се сочи, че са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Абонатът се сочи, че дължал и мораторна лихва върху главницата от 80,68 лв. за периода от 30.06.2021 г. до 31.12.2023 г.

1

Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия, одобрени от КЕВР при условията на липсващо измервателно устройство. В тази връзка се сочи, че съгласно ОУ всеки потребител е задължен да монтира годно измервателно устройство в имота си. Поради липса на такова са били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.

Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се определяло съгласно чл.23, ал.5 от общите условия - поради липсващо измервателно устройство.

Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 2504/2024 г. на ПдРС, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва вземанията. В съдебно заседание ответникът заявява, че живее в имота на ул.*** № *, но няма водомер. Отдавна живее там, като не оспорва, че имотът е негов. Оспорва да е получавал известие за смяна на водомера. Твърди, че в цялата махала няма водомери, като иска да плати само последните задължения от 2024 г., защото няма пари.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени 2 от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й.

В чл.2, ал. 3 от общите условия, действащия към исковия период, приети с Решение на ДКЕВР № ОУ – 09 от 11.08.2014 г. , е предвидено, че потребител по смисъла на общите условия, може да е и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.

В случая ответникът не оспорва, че е собственик и ползвател на описания в исковата молба имот, както и че няма водомер.

По делото е прието като писмено доказателство известие за нередовен водомер от 01.09.2023 г., в което е отразено, че водомерът е развален, като това отбелязване е под графа „Случаи, в които се налага ремонт /30 дни/“

От приетите по делото като писмени доказателства карнетни листове се установява, че през целия процесен период в имота е начислявано служебно по 10 м3 на месец. Отразено е връчване на известие на 01.09.2023 г.

От приетото по делото като писмено доказателство писмо от Община Пловдив – Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че за процесния имот не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, гр.Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл.

23 изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца за потребители за питейно – битови нужди в присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К оператора.

Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да прекъсне или преустанови предоставянето на В и К услугите при 3 писмено заявление на потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното и канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата, съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до измервателния уред.

Не се оспорва от ответника, че в процесния имот няма монтиран водомер, поради и което съдът счита, че при формиране на правните си изводи следва да се вземе предвид и приетите и неоспорени по делото карнетни листове, удостоверяващи месечното служебно начисление на доставена питейна вода и отведена канална вода.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ- 027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал.

1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно питейна вода, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени.

Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение. Приложими в случая са и нормите на Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата, операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и изправност.

Горното не е изпълнено, като дори ответникът заявява, че никой на улицата няма водомер и че той никога не е имал водомер, въпреки нормативните изисквания и реалното потребление на вода. Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател. Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по- благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била 4 съответна. Освен това в карнетите е отбелязано, че има трима обитатели, а е начислявано като за двама.

За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 20 лева месечно до началото на 2023 г., а след това от 01.2023 г. по 30 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите на чл.23, ал.5 и ал.7 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период.