Решение № 721 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000754 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от " ЛАУДИС БИЛДИНГ " ЕООД /н/ с ЕИК 131013477 със седалище и адрес на управление в гр.София-1000, р-н «Оборище», ул."Георги Бенковски" № 7, ет. 1 против Решение №260 310 / 03.05.2022 г. по т.д.№ 772 по описа за 2017 г. на СГС, ТО, VI-18-ти с-в, с което се съдът на основание чл.647, ал.1, т.6 от Търговския закон е обявил за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Лаудис билдинг“ ЕООД, по предявеният от синдика на дружеството иск срещу „Пимаро България“ АД и „Лаудис билдинг“ ЕООД /н/, разпоредителната сделка непарична вноска /апорт/, извършена от длъжника „Лаудис билдинг“ ЕООД /н/ в капитала на „Пимаро България“ АД на подробно изброените в решението недвижими имоти.Подържа се,че постановеното решение е недопустимо,поради това,че е предявено по недопустим иск.Подържа се,че в съдебното решение не е приложен актуалният към датата на сключване на сделката-апорт /26.06.2011 г./ закон. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл.647, ал.1, т.7 /сега видоизменена в т.6/ от Търговския закон, която гласи : „т.7. (изм. - ДВ, бр.84 от 2000 г., изм. - ДВ, бр.38 от 2006 г.) сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника”. Производството по несъстоятелност за „Лаудис билдинг” ЕООД е открито с Решение № 94 /15.01.2015 г. по т.д.№ 594 /2012 г. на СГС, VI-11 с-в. Сделката по апорта е извън този двегодишен срок, който е изтекъл на 26.06.2013 г. поради което предявеният от синдика иск по чл.647, ал.1, точка 6 /предишна точка 7/ е недопустим и 1 неоснователен . Независимо че разпоредбата на чл.647 ал.З от ТЗ е нова, т.е. изм. ДВ бр.20 /2013г. е преди постановяване и влизане в сила на решение по несъстоятелност на „Лаудис билдинг”, същата е приложима, с оглед ДР ЗИД ТЗ от ДВ бр.20 201 Зг. - пар.14 ал.1,в която се предвиждат преходни правила за онези способи за попълване на масата на несъстоятелността, които продължават да съществуват след изменението /какъвто е и способът по чл.647 т.7 от ТЗ - сега чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ/. Прилагането на Закон който не е съществувал към момента на една сделка е недопустимо, поради това, че грубо би се нарушил гражданския оборот и стабилността на търговските сделки.Подържа се,че преди завеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на вносителя на апортната вноска "Лаудис билдинг" ЕООД /н/, същото дружество е погасило текущо и изискуемо се вземане на негов КРЕДИТОР, на когото е прехвърлило притежаваните от него акции,поради което от сделката е удовлетворен, а не увреден кредитор.Според жалбоподателя не е налице правна възможност решаващия съд да преразглежда дадената оценка от вещите лица,които са били назначени при извършването на апорта.Подържа се,че каквато е била стойността на имотите, в същият размер е определена и стойността на уставният капитал от учредителите на дружеството. Ако вещите лица били дали по-ниска или по-висока стойност на оценяваните имоти, то учредителите са щели да определят уставният капитал на реципрочна стойност-т.е. експертната оценка на имотите е било основанието да се определи броя и стойността на акциите в новоучреденото дружество.Неправилно, според жалбоподателя, съдът приел,че независимо от това дали ще е различна оценената от допуснатите експертизи стойност на апортираните процесии имоти в капитала на ответното дружество и пазарната стойност на акциите е налице увреждане , тъй като несъстоятелният длъжник се е лишил от собственост върху недвижим актив, като макар да с получил акции, същите не гарантират в същата степен възможността за удовлетворяване на кредиторите. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от „ПИМАРО БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 20157497 с адрес на управление в София, район Оборище, ул.“ Поп Богомил“ № 43, ет. 1, ап. 2 против посоченото по-горе решение. Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя не е налице увреждане на несъстоятелното дружество,поради това,че стойността на записаните акции не е по-малка от стойността на апортираните недвижими имоти. Съгласно заключението на вещите лица от тройната съдебно- оценителска експертиза средната пазарна цена на всички недвижими имоти, към датата на извършване на апорта 26.05.2011 година е 7 905 800 лева. ,а получените акции са на стойност 6 964 400 лв и те формират основния капитал на дружеството. Разликата от 941 400 е резерв, който е част от собствения капитал и също увеличава стойността на записаните акциите от капитала на дружеството.Незаконосъобразно съдът приел,че извършването на разпоредителната сделка - апорт - уврежда кредиторите, доколкото се затруднява 2 удовлетворяването на същия в изпълнителното производство. Подържа се,че съдът е излязъл извън предмета на делото,поради това,че в мотивите е приел,че при справка в публичния Търговски регистър е установил, че към 31.12.2011 година дружеството е отчело загуба от 84 000 лева, което „очевидно сочи недобро финансово състояние“. Приетото от съда противоречи на представените по делото експертизи,а и касае въпроси,по които съдът няма необходимите познания. Подържа се,че видно от събраните доказателства по делото не е налице увреждане на кредиторите, защото дори по номинал стойността на записаните акции не е по- малка от стойността на апортираните недвижими имоти. В тази насока са възраженията за изчислените стойностите по метода на дисконтираните парични потоци в експертните заключения, където не са отчетени стойности на недвижими имоти, условно обозначени като имоти с №№ 2, 4, 6, 7, 8 и 9 от заключението на тройната съдебно оценителска експертиза . Тези имоти биха генерирали доход при тяхната реализация и това би повишило стойностите по метода на ДГТП в експертното заключение, а оттам и стойността на записаните акции.Не е отчетен и синергичният ефект от управлението на недвижимите имоти, който също води повишаване на стойността на записаните акциите и е аргумент, че няма увреждане на кредиторите от атакуваната сделка.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение ,с което предявения иск бъде отхвърлен.

Постъпил е отговор на горните жалби от адв.Я. М. в качеството му на пълномощник на постоянния синдик на „ЛАУДИС БИЛДИНГ“ ЕООД, (несъстоятелност), с ЕИК:

131013477,с който се оспорват същите.Подържа се,че в обжалваното решение законосъобразно е прието,че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, действия, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Дори без да се вземе предвид стойността на получените акции срещу недвижимите имоти, предмет на апорта, чрез замяната на недвижими имоти с акции се затруднява упражняването на правата на кредиторите, тъй като длъжникът много по- лесно и бързо може да се разпореди с получените акции в полза на трети лица , отколкото с множество недвижими имоти в различни нотариални райони. В случая увреждането на кредиторите чрез апорта било установено с приетите по делото експергизи като разлика в пазарната стойност на даденото и полученото.Установено било,че „Лаудис билдинг“ ЕООД е апортирало в капитала на „Пимаро България“ АД към датата на апорта 26.05.2011г. недвижими имоти с пазарна стойност общо на 7 905 800 лева, а получило в замяна акции в капитала с пазарна стойност 6 340 270 лева по разширената неоспорена експертиза или 6 270 500 лева по единичната експергиза. И в двата случая е налице увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелност на „Лаудис билдинг“ ЕООД /н/ в размер на поне около 1 565 530 лева или повече.Законосъобразно съдът приел,че към края па 2011г. дружеството „Пимаро България“ АД е било и на загуба от дейността си и че „Лаудис билдинг“ ЕООД е апортирало в капитала на ново дружество имоти на висока стойност,а е получило акции в капитала на 3 дружество, което генерира счетоводни загуби от дейността си и следователно не може да разпределя дивидент.

По отношение на становището в жалбата на „Лаудис билдинг“ ЕООД /н/ за недопустимост на решението синдикът подържа,че същото е неоснователно.Исковата молба,по която е образувано делото е заведена по входящ документ от 20.02.2017г. Към този момент е действала последната и настояща редакция на чл.647 ТЗ, изменена със закон, обнародван в Държавен вестник бр.20 от 2013г. Производството по този иск не е заварено производство към момента на измененията на закона, приети през 2013г., а е производство, започнало 4 години по - късно -през 2017г. Така съдът е дължал и се е произнесъл по действащия към момента на завеждането и произнасянето на решението закон. Искът е допустим и предявен в едногодишния срок ог откриване на производството по несъстоятелност - след първоначалното му откриване и спиране по реда на чл.632 ал.1 ТЗ, когато е нямало назначен синдик, който да завежда каквито и да било отменителни искове, производството е възобновено с решение от 15.02.2016г., обявено в Търговския регистър на 18.02.2016г. Едногодишният срок за завеждане на иска изтичал в неработен ден - събота (18.02.2017г.), поради което законосъобразно съдът приел, че искът е в срок, тъй като е заведен в първия следващ присъствен ден -20.02.2017г. - понеделник.Изложени са съображения във връзка на неоснователност на доводите на жалбоподателите.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

От " ЛАУДИС БИЛДИНГ " ЕООД /н/ с ЕИК 131013477 е постъпил отговор на въззивната жалба на „Пимаро България“ АД,в който се подържа,че същата е основателна.Подържа се,че твърдението на жалбоподателя, че разликата в стойностите на оценяваните имоти на „Пимаро България“ АД, извлечени от оценката на апортната вноска и оценката в допусната от първоинстанционния СТС тройна съдебно-оценителна експертиза на тези имоти, следва да се приеме като резерв, който е част от собствения капитал на дружеството е правилно.Правилни били твърденията на жалбоподателя, че кредиторите не са били увредени от сделката по апорта, тъй като вносителят на имотите е получил брой акции реципрочни на стойността на апортираните имоти. Иска се жалбата да бъде уважена.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от синдикът на " ЛАУДИС БИЛДИНГ " ЕООД /н/ ,в която се подържа,че с решение на САС от 15.01.2015г. по т.д.№3638/2014г. е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата – 31.05.2012г., открито е производство по несъстоятелност, като спряното първоначално производство е възобновено с решение на СГС, VI-11 състав по т.д.№594/2012г., обявено в ТР на 18.02.2016г.Молбата, по която е открито производството по несъстоятелност е подадена от „Уникредит Булбанк“ АД на 09.02.2012г. На 26.06.2011г. било учредено дружеството „Пимаро България“ АД чрез апортна вноска на имущество, собственост на " ЛАУДИС БИЛДИНГ " ЕООД /н/ като срещу апортираните имоти, последният записал 6 964 4

400 акции. Имотите,които са апортирани са подробно описани в исковата молба.Подържа се в исковата молба,че апортът е извършен в двугодишен срок от подаване на молбата по чл.

625 от ТЗ и е налице сделка, която уврежда кредиторите на несъстоятелността като намалява имуществото, служещо за обезпечение.Страна по сделката е свързано с длъжника лице по смисъла па параграф 1 от ДР на ТЗ, поради което се иска обявяване за относително недействителна на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ на процесната сделка – непарична вноска / апорт/ от длъжника в капитала на ответника „Пимаро България“ АД на имотите,подробно описани в исковата молба имоти.